Мирислава Турбич е ръководител на фолклорна танцова група „На хорото“ в Грац. Интервю с нея открива рубриката „Неразказаните истории на българите“ в здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus.
Ето какво разказа Турбич пред изданието:
Г-жо Турбич, откъде у Вас тази любов към народните танци?
- Танците винаги са били част от живота ми. Моите родители са били танцьори и са се запознали в групата за народни танци. Винаги са разказвали за танците, приятелите, купоните и преживяванията с ансамбъла.
Бях на 14 години, когато в училище дойде Стоян Халачев (дългогодишен ръководител и хореограф на Ансамбъл „Лукойл Нефтохимик“), избра няколко момичета и момчета и ни покани на репетиция, бях много щастлива. И тази магия на музика и танц така ме завладя, че и до днес не мога без народните танци и музика.
Когато дойдох в Грац, почнах да танцувам сръбски народни танци, тъй като са най-близо до нашите. И един ден, без да познавам Деси (Десислава Опел, директорка на българското училище „Никола Вапцаров” в Грац) и който и да е било от училището, реших да ѝ напиша имейл със запитване дали имат желание да направя група за народни танци.
Бях много щастлива, когато получих положителен отговор. В началото танцувахме в залите на училището безплатно, за това искам да благодаря специално на Десислава Опел, защото без нея може би никога нямаше да стигнем до тук.
Каква е тайната да е успешна една танцова група? При западната традиция водеща е сякаш повече ролята на солиста, и в този смисъл, хумористично, да попитаме кой води хорото при вас?
- За мен като ръководител и хореограф всеки един танцьор е важен и искам моите танцьори да се чувстват добре на репетиция и на сцената.
В този забързан свят всеки отделя време и идва на репетиции да разпусне и да забрави за проблемите и въпреки че репетициите физически не са много леки, всеки тръгва усмихнат след това към вкъщи. Но, за да е сплотена една група и да върви напред, е важно уважението - от ръководителя към танцьорите, от танцьорите към ръководителя, танцьор към танцьор или просто да бъдем човеци.
Искам и да благодаря на всички, които са част от нашата танцова група и помагат за развитието ни. Но все пак един трябва да води хорото и това съм аз.
Как гледат австрийците на българското танцово изкуство, кой ритъм, кое хоро най-много им харесва?
- Австрийците, поне при нас в Щирия, не са много запознати с българските хора и танци, но винаги остават много приятно изненадани от музиката и разнообразните хора, но все пак всички обичат правото хоро, защото могат да се хванат и да танцуват с нас.
Защо избрахте да живеете и работите в Грац?
- Дойдох да уча в Грац, въпреки че винаги съм мислела, че ще се върна в България след това, създадох семейство и останах.
Сега тук е моят дом и моята дъщеря расте тук, но аз съм горда, че мога да давам частица от мен и от моята България и да показваме на австрийците, че България е страна с много интересна, хилядолетна култура и традиция. Аз винаги ще съм горда, че съм българка и ще показвам с гордост красотата на нашата страна.
В заключение искам да благодаря на моето семейство за подкрепата и търпението, както и на всички танцьори и техните семейства тук в Австрия, но и тези в България, които ни помагат винаги, когато имаме нужда от нещо.
/ИКВ/
news.modal.text
