site.btaБългарин, роден във Виена, запознава с немския език и виенския диалект

Българинът Десислав Паяков, който е роден във Виена, запознава с немския език и виенския диалект. Неговите обяснения са поместени в здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus.

Напоследък говорене с немски акцент и немската версия на Hochdeutsch излиза на преден план в Австрия, най-вече сред младите хора, коментира Паяков за изданието и добавя: 

„Ако вземем генерацията, родена от 1967 до 1972 година в алпийската страна, може да се каже, че тя е пораснала с два телевизионни канала - ORF 1 и ORF 2. Който живееше във Виена, можеше да хване и телевизионния канал на Братислава, само че без звук. Детските програми, които гледахме, бяха на австрийски немски“.

След навлизане на кабелната и сателитната телевизия, нещата коренно се променят. Все повече младата генерация гледа детски предавания от Германия и неусетно тя усвоява повече акцента от Германия.

Първите разлики, които могат да се посочат, когато се говори за разлики при немския в Германия и в Австрия, са свързани с Tomate и Kartoffel. „И ако кажете Kartoffel, все ще се намери някой, който да ви поправи Erdäpfel, и ако се произнесе на диалект минава към Erdäpfeln“, обяснява Паяков.

Други разлики са Tschüss и lecker. „И в края на 60-те години, и през 70-те на 20-и век, казвахме още Tschüss, но после отвикнахме. За виенчаните това северногерманско Tschüss беше детинщина. Когато искахме да бъдем по-културни казвахме Servus. То идва от латинското „der Sklave“ и от едно по-дълго изречение „Ich bin Dein Diener". Когато виенчани искат да са по-оригинални, те казват Servus и за добър ден, и за довиждане“, разказва българинът, роден във Виена.

Много типично за виенчаните е Baba!, което се използва за довиждане (разговорно). Ако не искаш да виждаш някого, се казва цялото изречение: Baba und foi ned!, буквално: „Довиждане и не се спъвай!“, т.е „Изчезвай!“

Думата lecker навлиза в Австрия от много телевизионни реклами. Мнозина съзнателно не използват тази дума, защото не искат да ги вземат за хора, които изграждат своя речник от рекламните телевизионни клипове.

„Трябва да се знае, че в Австрия дори рекламите бяха дублирани от австрийски актьори и те звучаха с правилния акцент - напр. Колгейт, докато германците нямаха проблем да казват на пастата за зъби - Колгате“, коментира Паяков. 

Друг пример е името на марка прочути френски автомобилни гуми. В Австрия им казват Мишлен, докато германците казват Михелин. В Австрия се наблюдава все още една привързаност към френския език, който добавя много думи към австрийския немски.

В заключение може да се каже, че младото поколение, родено от 2000 година насам, гледа много немска телевизия, особено детските предавания и това води дотам, че то отвиква от австрийското ударение. Не става дума толкова за диалекта, а за това, че австрийския Hochdeutsch се измества от германския Hochdeutsch, обяснява Десислав Паяков.