Тази година се навършват 20 години от смъртта на българския архитект Анна-Люля Симидова-Праун (1906 -2004), живяла и творила във Виена. Това припомни за рубриката „БГ Свят“ на БТА здравният сайт на българите в Австрия Sanus et salvus. Изданието предостави за БТА два свои материала за българския архитект от 2019 г., подготвени по разкази на виенския архитект Анета Каменова-Булант.
Анна-Люля е родена в Санкт Петербург през 1906 г. в семейството на руската гинеколожка д-р Александра Баранова (Alexandra Baranoff ) и софийския юрист - Борис Симидов (Boris Simidoff). Родителите ѝ се запознават в Швейцария, където Борис учи право. През 1908 г. в Moсквa се ражда и втората им дъщеря – Наташа, след което семейството се премества да живее в София, където Борис Симидов става един от основателите на издателство „Хемус”, пише в първата част на биографичните текстове за Анна-Люля.
През 1925 г., след атентата в църквата „Св. Неделя“ и последвалите репресии от страна на правителството на Александър Цанков, Борис Симидов, заедно с още други известни прогресивни интелигенти, като Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и др., изчезва безследно. Това трагично събитие оставя дълбока следа в живота на Анна-Люля.
„Моята майка, Таня Деянова и нейната сестра – Анна, на една възраст с двете сестри Симидови, Анна-Люля и Наташа, са се сприятелили още от детски години и това приятелство е останало завинаги. И когато аз, като съвсем млада, току-що завършила следването си по архитектура, имах възможност, във връзка с един архитектурен конкурс, да посетя Виена през 1969 г., Люля Праун ме прие като своя дъщеря“, разказва Анета Каменова-Булант.
„Аз съм щастлива и особено облагодетелствана от съдбата, че Люля ме допусна да работя заедно с нея по някои от най-интересните ѝ задачи, които бяха свързани на само с интериорно и мебелно проектиране, но и с архитектурно препроектиране по самите сгради, за което ѝ сътрудничих и така можах много да науча от нея. Аз се преместих във Виена 1981 г. и до края на живота на Люля работих с нея, паралелно с работата в самостоятелното ми бюро, което споделях с моя съпруг Клаус Вайлцер след 1997 г.“, споделя още Булант във втората част на материала за Анна-Люля.
Един от най-интересните клиенти на Люля Праун е световно известният модерен композитор Гьорги Лигети (György Ligeti), разказва Булант.
„През 70-те години Люля беше преустроила и обзавела къщата на композитора и неговото семейство във Виена, а в средата на 80-те години аз работих заедно с нея по достройка на тази къща. Когато композиторът почина през 2006 г. и Люля не беше вече жива, съпругата на композитора, д-р Вера Лигети, възложи на нашето бюро да направим надгробния му паметник с надеждата, че най-добре, както в духа на Люля, така и най-подхождащо за композитора, можем да се справим със задачата“, добавя още виенският архитект.
„Ние направихме много необикновен стъклен паметник, който се променя спрямо светлината и околността. Той получи също най-високи награди. След това построихме и едно музикално студио в Йоханесбург за сина на композитора, Лукас Лигети, също известен композитор и музикант”, спомня си още арх. Булант.
По думите ѝ Люля Праун е била един изключително откликващ на потребностите на другите човек. Чрез нейното познанство и приятелство с влиятелни хора, тя е помагала дори на почти непознати българи да намерят подслон и работа, поемала е грижата да намери лекари за нуждаещи се хора, дошли от България да търсят помощ във Виена.
При всичките си способности и качества, Люля никога не е изтъквала своите заслуги като архитект. Винаги се е гордеела със своите приятели, известни архитекти, художници и интелектуалци, а за своята работа е говорела много малко.
Люля Праун е започнала активната си дейност като архитект, когато е била вече над 50-годишна, но любовта към професията са ѝ давали енергия да работи почти до края на дългия си живот.
Едни от последните мебели е направила за швейцарската фамилия Мучлер, когато е била на 96 години. Въпреки това е наблюдавала сама изпълнението им при занаятчиите. За последния проект, едно обзавеждане за една къща в Мюнхен, проектирано съвместна с Булант и Вайлцер, тя е давала съвети от леглото.
През последните години от живота си арх. Праун е получила няколко високи отличия: наградата на град Виена за вътрешна архитектура, когато е на 75-годишна възраст; званието Почетен член на университета по изкуство в Линц, когато е на 90-годишна възраст; Почетен Кръст на Австрия, на 95-годишна възраст. Тя е и доктор хонорис кауза от Техническия университет в Грац.
„Анна -Люля Праун беше не само прекрасен, талантлив, артистичен човек, но и най-елегантната жена, която познавам”, завършва разказа си Аната Булант – Каменова. „До последния момент на живота си Люля излъчваше и създаваше красота и елегантност. Облагодетелствани са всички, които я познаваха отблизо и сега тя им липсва. На мен всеки ден за нея ми напомнят нейните мебели, с които сме заобиколени в нашето жилище. Те ни дават вдъхновение и радост”.
/ИКВ/
news.modal.text
