Темата „Войната, която дразни. Какви филми за войната могат да привлекат вниманието на чужденците?“ бе във фокуса на третия дискусионен панел на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“. Събитието бе открито на 5 септември и продължи до 10 септември в Киев. Разговорът бе излъчен на живо в профилите на фестивала в социалните мрежи.
В панела участваха директорката на „ОКО“ и режисьор Тетяна Станева, актрисата Рима Зюбина, режисьорът Володимир Бакум и Сергий Борденюк, председател на Националния съюз на кинематографистите на Украйна.
Дискусията обхвана въпросите кои военни истории могат да достигнат до международната публика, как документалното и игралното кино формират образа на Украйна по света и защо изкуството „въздейства по-силно“.
Тетяна Станева подчерта, че киното е най-силният инструмент на културната дипломация, защото „работи едновременно с ума и със сърцето и потапя зрителя в случващото се“. Тя отбеляза, че през последните десетилетия липсата на последователна информационна политика е оставила вакуум, който киното може и трябва да запълни.
„Не беше проведена правилна информационна политика през тези 30 години, затова трябва да мислим за киното и като инструмент на вътрешна информационна съпротива“, каза Станева и добави, че новините често свеждат войната до числа, „докато филмът дава лица, глас и емоция“.
„Само миналата година донесохме над 50 украински филма в България — подобно нещо не се беше случвало в цялата история на двустранните ни отношения“, добави тя.
Рима Зюбина акцентира върху нуждата от системна документалистика като свидетелство. По думите ѝ руската пропаганда „завзема темите светкавично“, затова отговорът с филми и лични свидетелства трябва да е навременен.
Зюбина припомни и опита на страни като Босна и Херцеговина за преработване на травмата и връщане към нормален живот след война.
Сергий Борденюк подчерта, че ролята на киното надхвърля изкуството и се превръща в инструмент за доказателства и памет.
„Киното не е само хоризонтален комуникатор, то работи напред във времето. Всеки кадър от фронта е безценен документ“, каза той, като настоя, че документалното и игралното кино са еднакво нужни, а смесването на техники често води до най-достоверен резултат. Като пример той посочи ленти, заснети в екстремни условия, и припомни, че „20 дни в Мариупол“ е пълнил зали в чужбина още преди да получи „Оскар“.
Володимир Бакум определи показаните филми на „ОКО“ като два типа: „шокиращи „филми-студен душ“ и по-рефлексивни документални творби“.
„Тези филми „студен душ“ работят мощно за Европа, защото размиват границата между документално и игрално и изваждат зрителя от зоната на комфорт“, подчерта той.
Бакум припомни исторически пример от след Първата световна война, когато украинският държавен деец Симон Петлюра изпраща украински хор на турне из Европа, „за да покаже, че Украйна има собствена култура, песни и история“.
„Освен филмите „контрастен душ“, трябва да правим и филми за нашето минало — за Бесарабия, за Слобожанщина, за приноса ни към Европа. Дори без големи бюджети документалистиката може да свърши тази работа“, заключи той.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ЙК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
