site.btaБосилеградско село Белут: минало и настояще
От 16 декември чрез Българска телеграфна агенция и портал „Гласпресс” ще бъде публикувана поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на следните босилеградски села: Голеш, Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Горна и Долна Лисина, Бресница, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Извор, Бранковци, Рибарци, Ресен, Радичевци, Белут, Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.
През последните три месеца сдружение „ГЛАС” – Босилеград, благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на България финализира проекта си „Традициите и обичаите на родния край”. По време на подготовката и изготвянето на видео репортажите из босилеградските села, екипът на проекта е изминал над 500 км предимно из планинските пътища на община Босилеград., направил е над 80 интервюта с местни жители, заснел е часове суров материал, направени са много фотографии, записани са легенди.
Ето и репортажа за село Белут:
Село Белут е разположено на около 6 км източно от Босилеград, в сърцето на Белутската долина. Географски, селото обхваща склоновете на върховете Вейник, Белутски рид, Лепурци, Гьоновица, Лияч, Ясен и Кръст, и се намира по двете страни на долината на река Зли дол, която е приток на Изворщица. Белут граничи със селата Извор на север и изток, Ресен на югоизток, Радичевци на югозапад и Босилеград на запад. Най-ниската точка в селото се намира на 737 м надморска височина в долината на река Сушица, докато най-високата точка е върхът Лияч на 1017 м.
Село Белут е съставено от няколко махали: Капиджина махала, Дълга падина, Присое, Бойкова махала, Шуковци, Головуковци, Вучя махала, Пейчова махала и Бузаджийска махала. Името на селото вероятно произлиза от белите камъни, наречени „белутраци“, които се намират в района. Според местни предания, основатели на различни махали в Белут са били четирима души – Марко Бузаджи, Мите Вуко, Гьоко Шукар и дядо Вуко, за които не се знае откъде са дошли. Тези личности са поставили основите на четирите основни махали, от които по-късно се оформят девет. Босилеградското село Белут е и родното място на Радко Стоянчов, поет, писател и публицист, известен със своето активно участие в защитата на правата на българите в Западните покрайнини, дългогодишен служител на Културно-информационен център „Босилеград“.
Историята на селото датира от османския период, когато то за първи път се споменава в турските регистри през 1570 г., а по-късно през 1576 г. се споменава като господарско село с 25 домакинства. През 1866 г. в списъците на Кюстендилска каза, Белут е описано с 25 домакинства и 135 жители. През 1910 г. селото има 29 домакинства и 226 жители, а през 1961 г. се отчита с 46 домакинства и 192 жители. Според последното преброяване от 2022 г. в селото живеят само 29 души.
През всички тези години, населението на Белут е било предимно от българи християни. След Освобождението на България през 1878 г., село Белут влиза в състава на община Извор в рамките на Изворска околия. През периода 1944-1952 г. също е част от община Извор, а днес е селище в рамките на Босилеградска община. Основният поминък на жителите на Белут в миналото е бил земеделието и скотовъдството, като акцентът е бил върху овцевъдството. Училището в селото е построено през 1946 г., а до тогава, образованието се е осъществявало в частни домове. Белут е дал на българската просвета 17 учители.
Църквата „Св. Апостол Филип“, построена през 1912 г., е важен духовен център за жителите на селото. Църквата е скромна по размери, без иконостас, но има стенописи, изработени от неизвестни майстори. Според преданията, когато в село Ресен е имало манастир в местността Калугерско осое, Белут е бил метох на този манастир.
Фермата „Осмият ден” се намира на един километър от селото. Върху 40 декара са разположени около 40 постройки във форма на пирамида, триъгълник и кръг. Има много сгради, изработени от Здравко Георгиев с различни книги и кътчета за размисъл, където човек може да се уедини.
Село Белут носи в себе си дълбока историческа и културна стойност, като свидетелство за живота и обичаите на българите в този регион.
/ЙК/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text