site.btaБосилеградското село Бранковци – минало и настояще

От днес, 16 декември, чрез портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция ще може да бъде проследена поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.

През последните три месеца Сдружение „ГЛАС” – Босилеград благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на България финализира проекта си „Традициите и обичаите на родния край”. По време на подготовката и изготвянето на видео репортажите из босилеградските села екипът на проекта измина над 500 км. предимно из планинските пътища на община Босилеград, направи над 80 интервюта с местни жители, засне часове суров материал, направени са много фотографии, записани са легенди и още много изненади, които предстоят да бъдат споделени.

Първият видео, текстов и фоторепортаж е за село Бранковци.

Село Бранковци, разположено на 16 км южно от Босилеград и на 4 км от Граничен контролно-пропускателен пункт "Рибарци", е характерно със своето географско местоположение и природен ландшафт. Намиращо се на височина от 730 м в централната част на селото и на 1408 м на върха на Чудинска планина, селото е оформено от значителна разлика в надморската височина, което води до климатично разнообразие – от умерено-континентален до планински климат. Буковите и дъбовите гори, които преобладават в района, създават естествена среда за флората и фауната на Бранковци.

Бранковци е разположено между селищата Рикачево, Злидол, Рибарци и сръбско-българската граница. Центърът на селото е на ъгъла, който образуват Бранковска река и Злидолската долина. Реката преминава през тесни клисури и разделя селото на северна и южна част. В миналото земята по коритото на реката е била използвана за отглеждане на зеленчуци и овощни насаждения. Климатът е допринесъл за производството на зеленчуци и плодове като ябълки и круши, които са намирали пазар в търговски центрове като София.

Селото се състои от 12 махали, разположени по двете страни на реката: Шангова, Често-Борйе, Кумица, Ступиче, Козарник, Бумбар, Мрътви орници, Балиинци, Селище, Копище, Рупи и Село. Според народни предания първите заселници в Бранковци са дошли от Македония и Софийско, като населяват първоначално махалата Селище, след което започват да се заселват и други. По-късно вследствие на турските нападения и ерозията на почвата много от жителите се преместили на високите и по-защитени терени, образувайки нови махали.

През вековете Бранковци е било селце със силна земеделска традиция, като основният поминък на хората е бил земеделие, скотовъдство и овощарство. В селото е имало различни занаятчийски работилници (шивачи, дърводелци, бъчвари и кожухари), които са обслужвали както местните нужди, така и нуждите на по-отдалечените райони. Много жители на Бранковци са напускали родното си село, търсейки работа в София и Дупница.

Историята на село Бранковци е документирана и в турските тефтери. През 1570 г. селото се споменава под имената Бериловци, Прибовци и Прибиловци. Според данъчни регистри от 1866 г. селото е имало 40 домакинства с 243 души. През 1953 г. броят на жителите на Бранковци достига връхната си точка от 366 души. Оттогава населението постепенно намалява, а през 2022 г. в селото живеят само 43 души, което отразява демографската криза, с която се сблъсква селото през последните десетилетия.

Черквата на Бранковци е посветена на свети Харалампий и е духовен център за местните хора. Училището в Бранковци е открито вероятно веднага след Освобождението, като през 1880 г. са отпуснати средства за построяване на училищна сграда. Сегашната училищна сграда е построена през 1930 г., а днес училището е едно от малкото работещи в този край. Въпреки намаляването на броя на населението, училището в Бранковци продължава да съществува, като в момента в него учат само двама ученици. Това е свидетелство за процесите на обезлюдяване и миграция, които засягат както това село, така и други в региона. Нарастващото изселване на младите хора в търсене на работа в големите градове и липсата на икономически възможности за работа в селото допринасят за намаляването на броя на учениците и постепенното затваряне на местните училища.

През годините село Бранковци е претърпяло различни промени, но както много други села в региона, то се сблъсква с предизвикателства, които не могат да бъдат избегнати. Понижаването на броя на населението, напускането на младите хора и ограничените възможности за работа водят до все по-голямо обезлюдяване. Това, заедно с липсата на ресурси и инфраструктура, води до постепенното затваряне на местни институции и спад в качеството на живот на останалите жители. Въпреки това селото остава част от богатото културно и историческо наследство на региона, което продължава да привлича интереса на посетителите, но без реална възможност да се възстанови предишният му демографски и икономически статус.