Маргарита Атанасова е хореограф по призвание и професия. Танцът е в сърцето и душата ѝ, а българският ритъм живее във вените ѝ. Има зад гърба си 3-4 години натрупан опит като хореограф, когато получава възможност да замине за Америка. Това пише Зорница Петкова в поредицата „Зора“ на блога „Завръщане с Богдан Дарев“.
Маргарита Атанасова заминава за Америка преди над 20 години, през 2003 г. Успява да уреди документи за 6 месеца престой. Установява се в Мейн, където работи на 2 места - като камериерка и миячка на чинии в кухня.
Трудно е и още след първия месец Маргарита се пита: „Има ли смисъл да съм тук, не мога без да танцувам и да правя това, което обичам“.
Минава още малко време. На петия месец започва да свиква, дори се замисля за реализация там и подготвя документи за поредни 6 месеца.
Една вечер обаче в ресторанта, в чиято кухня работи, има сватба. Булката е българка и в залата зазвучава българска народна музика. Маргарита открехва вратата да послуша родните ритми, да погледа хорото и цялата настръхва.
Това е моментът, в който тя осъзнава, че трябва да се върне и да работи това, което обича, без значение колко доходоносно е то.
Прибира се в родния Ловеч и се отдава на призванието си и мечтата си - да танцува. Основава школа, която впоследствие прераства в ансамбъл. Започва стъпка по стъпка - с наем на зала, носии и година безвъзмезден труд. Не след дълго тя успява да оформи група.
Все хора с различни професии и възраст, те са обединени под ръководството ѝ и танцуват. Танцуват, споделят, сплотяват се, стават едно цяло - стават единни, задружни, приятели. След всяка среща с групата, която в момента наброява 120 човека, от които 20 са деца, Маргарита се прибира щастлива и удовлетворена.
Кипи невероятна енергия и сила от всички хора, поведени в българския ритъм на народната ни музика, коментира Зорница Петкова в блога „Завръщане“.
„Човек трябва да е там, където са корените му“, споделя Маргарита пред изданието.
„Имаме огромно богатство, което трябва да предадем нататък. Никъде по света няма толкова богат фолклор, колкото имаме тук, в България. Трябва да го пазим и да се гордеем с това, което имаме, което сме, да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения“, добавя сънародничката ни.
Тя е на мнение, че навън българският фолклор се оценява високо. Има много танцови групи и в чужбина. Но човек трябва да бъде там, където е коренът му, силата му, рода му: „Децата ни да са тук, да знаят кои са, това е нашата цел. Тук небето е най-синьо, хлябът - най-вкусен.“
По време на пандемията Маргарита Атанасова няма възможност да твори, замисля се дали да не смени попрището, за да може да живее в създалата се обстановка. Точно тогава близки приятели от Сиатъл я подкрепят финансово на два пъти, за да не оставя танците.
Именно това е, към което е необходимо да се стремим, според нея - сплотеност, заедност, взаимопомощ, да сме по-добри, да сме приятели, да сме ръка за ръка, както на хорото. Да бъдем по-задружни, да приемаме странностите си, но да виждаме и оценяваме силните си страни. Да обръщаме поглед към нематериалните неща.
Когато заниманието не е самоцел, и финансите идват.
Така се случва и с фолклорния ѝ ансамбъл „Магия“ в Ловеч - идват не само финанси, но и покани за участия във фестивали, събития - от Европа и Мала Азия до Китай, Дубай и Австралия.
„Не се страхувам“, споделя Маргарита. „Просто правя това, което обичам, и всичко останало си идва на място. Ние, българите сме силен народ - упорити сме, доказали сме се нееднократно. Българи, доказали се и реализирали се навън в чужбина, могат да го направят и тук“, продължава Маргарита.
Семейството на Маргарита живее и се развива сплотено, отбелязва Зорница Петкова в „Завръщане“. И Маргарита, и мъжът ѝ имат танцови групи, децата им също са танцьори. Дъщеря им тази година завършва и иска да учи хореография, именно, за да продължи и съхрани традициите. Синът им е кавалджия, който пътува всеки ден до Плевен, за да се учи и развива.
„България е уникално място - с историята, културата и традициите си. Фолклорът - това е същността на един народ. Нека го пазим и ценим, да сме горди с това, което имаме, да запазим своята уникалност“, призовава Маргарита.
Блога „Завръщане“ реализира кинорежисьорът Богдан Дарев през 2018 г., преди да вземе решение да се завърне в България след 23 години в емиграция и живот в Сиатъл, САЩ. В „Завръщане“ всеки две недели от месеца Дарев разказва всичко, което го вълнува за България. Останалите две недели интервюта и истории в сайта публикува Зорница Петкова, която също се завръща в родината след 9 години странстване по света.
