Украинската част на петото издание на Международния етнографски кинофестивал „ОКО“ приключи на 15 септември в град Болград, Украйна. След завършването на събитието ръководителят на фестивала Татяна Станева сподели своите впечатления специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА. Тя подчерта силата на преживяванията и международното участие, което е надминало очакванията и́.
„Най-силното впечатление за мен беше да видя огъня и удивлението в очите на хората, които за първи път откриват Бесарабия“, посочи Станева.
Ръководителят на фестивала отбеляза, че въпреки финансовите и организационни предизвикателства гостите са пристигнали от различни краища, включително от България и Белгия, което е потвърдило значимостта на събитието като платформа за културен обмен.
Татяна сподели също някои от нововъведенията, които се очакват на българската част на фестивала през ноември, като „засилено участие на бесарабски фолклорни колективи, нови дискусионни панели и специално обособена етнографска фотозона, която ще позволи на гостите да се потопят в автентична атмосфера и да запечатат преживяванията си чрез снимки в традиционни украински и български облекла“.
Следва пълният текст на интервюто с Татяна Станева:
Какво ви впечатли най-много по време на украинската част на фестивала?
- Най-много ме впечатли фактът, че хората сами пожелаха да дойдат на фестивала, без да очакваме такъв интерес, особено след като украинската част беше планирана да бъде по-скромна заради липсата на финансови средства. Не бяхме много подготвени да приемаме гости от България, но те сами се организираха и дойдоха. Това ме вдъхнови и напомни защо правя този фестивал в Болград – за да може хората да опознаят Бесарабия и бесарабските българи.
Най-силното впечатление за мен беше да видя огъня и удивлението в очите на хората, които за първи път откриват този край. Имаше гости от Киев, България и Белгия, всеки със своята призма на възприятие. Организирахме разходки за тях из Болградската гимназия, българския и гагаузкия културни центрове, което доведе до много нови контакти и обогатяващо общуване. Бях учудена, че въпреки трудностите при преминаване на границите гостите и режисьорите дойдоха на фестивала.
Българските гости бяха малко притеснени от ситуацията с войната, но в крайна сметка те се вписаха чудесно в атмосферата. Най-силно ме трогнаха техните впечатления от фестивала.
Как оценявате участието и качеството на филмите в международния конкурс? Какви са основните предизвикателства при оценяването на толкова различни по стил и съдържание произведения?
- Тази година програмата беше изключително силна и богата – както по отношение на качество, така и на количество. Никога досега не сме имали толкова много филми – над 100, като в украинската част на фестивала бяха показани 114 филма. В България ще представим над 50 украински филма, което считам за наше предимство, защото никой друг фестивал не е правил подобно нещо. Това е и нашата уникалност – ние сме украино-български фестивал.
Качеството на филмите се повиши, а добавянето на игрални филми привлече още повече зрители. Що се отнася до оценяването - в Украйна оценихме само една от секциите, докато останалите три ще бъдат оценявани в българската част на фестивала с различен състав на журито. Програмата за международни късометражни филми включваше 41 филма, което само по себе си е предизвикателство. Журито повече от три часа се съвещаваше кой филм да изберат за най-голямата награда.
За мен като творец оценяването е много субективно – трудно е да се сравняват различни произведения освен по техническите им характеристики. Например, с програмния директор имахме различни мнения относно това кои филми да включим в програмата. Това показва, че всеки има своята гледна точка и опит.
Какви уроци и опит ще вземете от украинското издание на фестивала, които ще приложите при организацията на българската част през ноември?
- Най-големият урок, който научихме, е липсата на достатъчно хора в екипа. Всичко останало може да бъде решено по някакъв начин.
Важно е също така да отделяме повече внимание на дискусиите след филмите. Дори ако режисьорът не присъства, е полезно актьорите или протагонистите да разкажат повече за филма – това придава живот на киното. Игралните и документалните филми с по-сериозна тематика отразяват болките на даден народ и е от голямо значение да се обсъждат такива теми, защото филмът предизвиква тези разговори. Миналата година в България провеждахме разговори чрез Зуум (Zoom), но това се оказа трудно. В Болград решихме да се откажем от тази практика. Не съм сигурна дали ще я възобновим, или просто ще имаме човек, който да е добре запознат с филма и да може да говори с публиката.
Също така преди да изберем филмите, научаваме много подробности за тях – как са били заснети, кой екип е работил по тях, какви мотиви стоят зад създаването им. Те изпращат мотивационно писмо, в което отговарят на въпросите, които филмът повдига. Ще се опитаме да намерим повече доброволци и да увеличим рекламата чрез блогърите.
Всичките 114 филма от украинската част трябва да бъдат преведени за България, което също е огромен труд. Искахме юбилейното издание да бъде по-специално, затова го направихме мащабно, но за следващата година или ще се нуждаем от повече хора в екипа, или ще трябва да намалим броя на филмите, тъй като в момента не разполагаме с достатъчно финансови и човешки ресурси.
Какви изненади или нововъведения можем да очакваме в програмата на българската част на фестивала?
- За българската част на фестивала подготвяме специални гости за дискусиите, които не присъстваха в украинското издание. Темите на панелите ще бъдат различни, а една от големите изненади е участието на бесарабски фолклорни колективи, които ще дойдат в България, за да представят Болград и да покажат културната и духовната връзка между Украйна и България. Тази програма има за цел да представи местната (бесарабската) култура и да дадем възможност на гостите на фестивала да се докоснат до етноса не само чрез екрана, но и на живо.
Освен това ще има повече режисьори, а журито ще се състои от три различни екипа, които също ще участват в различни дискусии. Някои от филмите ще се отличат, но конкурсната програма ще остане същата. Планираме и майсторски класове, на които участниците ще научат украинска песен и ще я изпълнят на закриването на фестивала.
Друго интересно нововъведение ще бъде етнографска изложба с украински и български носии, които посетителите ще могат да облекат и да се снимат в специална фотозона. Смятам, че това ще бъде много атрактивно за публиката.
Какви са вашите очаквания към българските участници и публиката? С какво смятате, че българската част ще се отличи от украинската?
- Българската и украинската публика са различни не само заради националността си и средата, в която се намират. София като столица предлага множество културни събития и има по-разглезена публика, докато Болград е периферен град, откъснат от културния живот.
В Болград практически няма културни събития, които да свързват Бесарабия и Украйна с целия свят. Затова и организираме фестивала там, за да се усети, че градът е част от културния свят. Важно беше българската публика да посети Болград и да се включи в събитията. Публиката в България, особено в София, е по-подготвена и по-изискана, докато в Болград етносът е по-ярък и се усеща навсякъде в ежедневието.
Христо Анастасов, един от членовете на журито, сподели, че е имал усещането за пълно потапяне в културата на Болград, което му напомняло на етнографско кино поради уникалната и автентична атмосфера на града, която не може да се усети по същия начин в столицата. Той сподели, че се е почувствал като главен герой на етнографското кино.
Тази разлика е видима и в начина, по който се възприемат филмите и културната среда. В София миналата година украинските филми бяха най-гледани, което показва интереса на зрителите към темите от нашата програма и подкрепата на фестивала.
/ИКВ/
news.modal.text
