Българите в чужбина имат нужда от нас и затова документалният филм за Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) се казва „Сърцето на другата България“. Защото ние сме „сърцето на другата България“. Това каза в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ.
Автор на филма, който е създаден по случай 30-годишнината от учредяването на Агенцията за българите в чужбина, е журналистът Милена Милотинова. Лентата ще бъде представена на 12 септември 2024 г. от 18:00 часа в Централен военен клуб в София.
Целта на документалния филм е да покаже дейността на Агенцията. По думите на Райна Манджукова трябва да се знае и в България, че има такава агенция, към която се обръщат българите в чужбина:
„Има такава агенция, която с малкото си сили, с малкия си щат, с не много големия си бюджет на практика е свързващото звено между България и сънародниците ни в чужбина във всяко едно отношение“.
Изпълнителният директор на ИАБЧ посочи, че е куриозно, че Агенцията е позната повече в чужбина, отколкото в България. По думите ѝ тя често получава въпроси относно това какво точно прави Агенцията. Към екипа са отправяни и запитания дали уреждат работа в чужбина. Според нея това се дължи на факта, че хората не знаят кои са.
„А това е обидно. Ние съществуваме вече от 32 години и в България не се знае за нашата дейност. Още по-обидно е, че буквално преди две години като напишеш в „Гугъл“ Агенция за българите в чужбина, ще излезе скандалът с удостоверенията за български произход и арестите в Агенцията. Това е едно петно на физиономията, на лицето на Агенцията, което още не можем да измием, въпреки всичките усилия, които сме положили. Поради простата причина, че на даден етап фокусът на дейността на Агенцията по една или друга причина е бил изместен от основната ѝ задача, от основната цел, с която тя е била създадена“, каза Манджукова.
Тя добави, че Агенцията е създадена с цел да формира и да координира политиката на държавата по отношение на българите в чужбина и това е записано в първия учредителен документ - в постановлението на Министерски съвет от 1992 година.
„Сърцето на другата България“ няма как да разкаже всичко, което прави Агенцията, но основната му задача е да обобщи най-хубавото от историята ѝ, сподели Манджукова и добави, че желанието на екипа на ИАБЧ е хората, които ще гледат филма, да разберат за какво е създадена Агенцията и „всъщност колко много вече е постигнала, но и колко много още неща ѝ предстоят“.
Директорът на Агенцията за българите в чужбина разказа пред БТА и как започва нейният път в ИАБЧ,
а именно през лятото на 1993 г., когато тогавашният председател започва да събира екипа на Агенцията. По това време Райна Манджукова, която тъкмо е защитила дипломната си работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, решава да потърси екипа с въпроса „може ли да работя при вас?“. Тя остава на работа там до 2007 г., а след това в периода 2009-2010 г. е председател на Агенцията. През 2022 г. е назначена за изпълнителен директор.
„Започнах с един лист А4, писан на пишеща машина „Марица“, на който имаше осем адреса и имена на дружества на българите в Украйна и в Молдова, логично беше като бесарабска българка да отговарям за българите в Украйна и в Молдова“, сподели Манджукова.
По думите ѝ този лист с имена и адреси, с който започва своята работа, не е малък, защото колегите ѝ, които отговарят за страните от Западна Европа и САЩ, нямат дори и това. Обяснението е, че Агенцията не е била наследник на Комитета за българите в чужбина, съществувал до 1990 г.
Ние не получихме нищо – нито от архивите, нито от активите на този комитет. Всъщност първата задача, която Георги Данаилов (бел.ред. - председател на Агенцията в периода 1993-1995 г.) и по-възрастните колеги си бяха поставили, беше да спечелят доверието на българската емиграция. Тази емиграция, която до този момент избягваше да контактува с държавни институции в България, защото те бяха обявявани за невъзвращенци, не се гледаше с добро око на тях като хора, избягали от България, и съответно те не желаеха да имат нищо общо с държавата, посочи Райна Манджукова.
Тя добави, че усилията на тогавашния екип на Агенцията са насочени към това да покажат, че работата им цели да помогнат на емигрантите да се върнат в България, но не физически да се върнат, а да възстановят връзката си с България.
Изпълнителният директор каза също, че винаги ще бъде благодарна на първите председатели на Агенцията, благодарение на които са били осъществени срещи с изявени българи от чужбина като Стефан Груев, Димитър Паница, Юлия Кръстева.
„Когато през 1995 година направихме първата среща „Българи творци в странство“, тогава аз, 25-годишна, имах удоволствието да посрещна на летището хора, които след 30 или 50 години се връщаха в България“, посочи Манджукова и даде за пример Илия Делев и Иван Дреников.
С течение на времето екипът на Агенцията започва да общува с все повече български организации в чужбина, които ги припознават като връзка с българските институции, сподели още Манджукова.
Друго голямо предизвикателство от началото на дейността на Агенцията е приобщаването на децата и младите хора. Така през 1995 г. е уреден първият литературен конкурс на ИАБЧ под името „Знай своя род и език“.
„Започнаха да идват разсъждения на дечица от целия свят за това защо трябва да знаем своя род и език. С годините темите се променяха, но така или иначе децата започнаха да пишат на български език. След това започнахме да забелязваме, че някои съчинения идват не индивидуално от адреса на детето, на семейството, а в пакет от няколко съчинения и писмо, подписано с „Българско училище във Виена“, например. И тогава започнахме да се интересуваме какви са тези училища. Потърсихме Министерство на образованието, откъдето ни казаха, че България има само три държавни училища в чужбина - в Прага, Братислава и Будапеща“, разказа Манджукова.
След това екипът на Агенцията започва да търси отговори на въпросите какви са тези училища, колко са, откъде взимат учебници и какво се преподава в тях. Всичко това е обобщено в анализа „Българските училища в чужбина – специфика, проблеми и перспективи“, който Райна Манджукова изготвя, и с който тя много се гордее.
„През лятото на 2005 г. за първи път събрахме представители на 26 училища от 18 държави в София, представихме анализа, но най-ценното беше, че учителите се запознаха помежду си“, добави тя.
По думите ѝ след това нещата се развиват много бързо и през 2007 г. е създадена Асоциацията на българските училища в чужбина. „Тяхната активност доведе до финансирането им и сега може вече с гордост да кажем, че политиката на България в сферата на образованието е доста успешна. Министерство на образованието и науката успешно оперира финансирането на над 400 български училища в чужбина, има си постановление, има си ред за финансиране, за подаване на проекти, има едно нещо, което е тръгнало от Агенцията и което има своето развитие и решение. Това е нещото, с което много се гордеем“, допълни изпълнителният директор на ИАБЧ.
Райна Манджукова сподели още, че работата на Агенцията с училищата не е приключила. Тя даде за пример и другите конкурси, които ИАБЧ създава:
„През 2003 г. учредихме конкурса за рисунка „България в моите мечти“, след това през 2010 г. – конкурса за пеене, който първоначално се казваше „Прехвръкна птичка“, което е много трудно за произнасяне и впоследствие го прекръстихме на името на Любка Рондова, която беше първият председател на журито“.
Манджукова каза също, че тези три конкурса (литературен, за рисунка и за пеене) продължават да са любими на младите ни сънародници в чужбина:
„И имаме вече участници, които са деца на участници от първите конкурси. Което означава, че интересът към тях е голям. Още повече, че от две години възстанових традицията носителите на първите награди, победителите, да ги каним в България за десетдневен летен лагер, в който най-ценното е това, че деца от историческите общности се запознават с деца от мигрантските общности. Има такива, които са родени в България и са заминали с родителите си, има такива, които са родени в чужбина. Всичко това е изключително ценно“.
Райна Манджукова също така посочи, че пътят, който са извървели с училищата в чужбина, сега са поели и с фолклорните състави зад граница. Има и идея да бъде помислено за подкрепа към българските медии в чужбина.
В заключение изпълнителният директор на ИАБЧ обобщи, че въпреки трудностите през годините Агенцията не е спирала да поддържа връзката с българските общности. „Ние си вършим работата, нейните резултати понякога се виждат след години, но те се виждат“, каза Манджукова.
/ЙК/
news.modal.text
