site.btaБесарабската българка Йона Тукусер представи изложба, посветена на глада от 1946-1947 г., в родното си село Главан в Украйна

Бесарабската българка Йона Тукусер за първи път представи изложба в родното си село Главан (Болградски район) в Украйна. Експозицията е посветена на гладомора от 1946-1947 г.

Самата Тукусер сподели пред рубриката „БГ Свят“ на БТА, че е избрала да направи изложбата в родното си място, защото през последните три години се намира тук и голямото ѝ желание е да запознае бесарабските българи със своето творчество и темата за глада.

„От 2010 г. рисувам за глада в София, проучвам темата за тази трагедия. През 2021 г. се върнах в Главан да завърша поредицата картини, за да предам трагедията. Тук енергията, природата и дори залезът са едни и същи, както по времето на глада, така и днес. Понякога канех хора от селото в моето студио, говорех с тях за глада, питах ги дали вярно предавам историите за глада в моите картини“, разказа Йона Тукусер. 

Бесарабската българка Йона Тукусер през последните 15 години изследва и пресъздава в картини трагедията на бесарабските българи през гладомора от 1946-47 г. Йона има много изложби в София, в САЩ, Европа, където показва тази трагедията през XX-ти век в Бесарабия.

Когато направила в родната си къща творческо студио, все повече главанци се интересували какво рисува и проявявали постоянен интерес към нейните картини за глада. 

„Така се роди идеята да направя изложба в Главан. За място за изложбата избрах старата вятърна мелница, където хората носеха зърното да го смилат за брашно. Също така, точно там най-добре се вижда залезът в Буджашката степ. Тук едно време се събираше цялото село вечерта, където към 18:00 часа чакаха кравите от пасищата. Тук заедно с моите приятели като деца сме играли“, продължи своя разказ Йона.

„Така на 3 август от 18.00 часа, преди залез слънце, открих своята изложба в родното село Главан. Продължителността на изложбата беше от 6 вечерта до залеза, само два часа. Бях много изненадана и щастлива, че дойдоха толкова много хора. Беше много трогателно да видя хора на различна възраст - от деца до 80-годишни, дошли с патерици. Залезът озари картините с една златна светлина. Разказах на всички събрали се за изследванията за глада от селата, за личните истории на отделни хора. Зрителите разпознаваха себе си в картините, своите лица и лични вещи, които те ми даваха, за да ги рисувам. Мнозина за първи път чуваха някои ужасяващи истории на нашите сънародници“, констатира Йона Тукусер.

В предишни изложби Йона е представяла картините си в музейно пространство, на стени, където зрителят бил потиснат от мрачната атмосфера и заобиколен от ужасите и образите на жертвите на глада. Тогава тя се е опитвала да пресъздаде в изложбеното пространство тази мрачна атмосфера, в която се е случила трагедията в миналото.

„Но днес, когато самата аз творя и живея в подобна атмосфера от миналото, от която черпя вдъхновение за пресъздаване на историите от онова време, в моята изложба в Бесарабия, аз обратно на предишните си търсения се опитвам да потопя зрителя в атмосфера на освобождаване“, обясни Йона.

В изложбата в Главан тя представи двадесет картини, скрепени в монументална инсталация във формата на квадрат, която обединява всички истории, които нямат начало и край. Зрителите обикаляха квадрата по кръг и бяха извън трагичните истории, свободни да говорят за скритите истини, което създава чувство за освобождаване.

Централно място в изложбата в Главан заема картината, на която е изобразен Петър Петров от село Голица в Болградски район със своята лична история. Той е бил свидетел на глада. Бил е включен в групата от осем души, които са ходели из селото и са обирали от селяните последното зърно. Обаче Петър през нощта скришом е ходел да предупреждава съселяните си, че ще дойдат при тях да им отнемат зърното. През деня пък е обикалял по селото, събирал труповете на умрелите от глад и ги погребвал в братска могила.

Писал е писмо до Хрушчов заедно със свои съмишленици, в което излагал възгледи за по-добро развитие на селското стопанство в Бесарабия. За тази постъпка бил обвинен от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) за критикуване на съветската власт. И когато НКВД са дошли в селото и са го измъчвали два дни, за да каже имената на другите, с които е писал писмото (той не издава никого), тогава цялото село застанало в негова защита и това го е спасило от затвора и смъртта.

На 16 февруари 1989 г. на Петър Петров му се явява Богородица. След това знамение той пише писмо до Горбачов с молба да разреши да бъде открита църквата в село Голица. След две седмици получава отговор с разрешение тя да бъде открита и Петър със свои средства започва да я възстановява. С големи усилия намира старата камбана на църквата. И до края на живота си служи във възстановената църква.

Йона Тукусер споделя, че Петър Петров събира в себе си всички истории от гладомора. 

На картината той е изобразен държащ в ръцете си отключен катинар и ключ. Така символично той отключва историята и истината за глада от двете страни. 

„Точно в момента, когато рисувах катинара и ключа в картината с Петър, няколко дни преди изложбата в Главан, в този момент руски дрон долетя над двора ми и студиото в градината и няколко минути кръжеше около къщата ми, а после полетя в друга посока. Чувствата, които изпитах в този момент, са запечатани в катинара и ключа на Петър“, сподели Йона.

„Като контрапункт, една от стените на квадрата предоставих на децата от селото, за да могат творчески и свободно да споделят своите истории. На тази стена на квадрата не показах живописните платна с историите за глада, които събрах, а оставих платната празни. Тук са неразказаните истории за глада, хиляди подобни като една история.  Исках децата, които са дошли с родителите си, да не чуват трагичните истории, които ще споделя на родителите им за нашата история. Да бъдат извън и отстрани, така че те си имаха своя чиста стена, на която рисуваха ново начало и не ни виждаха и не чуваха за страшното минало. Те рисуваха птици, цветя, сърца и оставяха отпечатъци на своите малки ръчички, подобно на пещерните рисунки“, разказа Йона Тукусер.

На въпрос за бъдещите си планове тя сподели, че  от миналата година украинската телевизия "Суспільне" е започнала да снима документален филм за нейните картини и изследвания за глада през 1946-47 години.  През ноември тази година ще бъде премиерното излъчване на филма в Украйна. Предстои изложбата да пътува и в Западна Европа.

„Моята мечта през тези 15 години беше учените да обърнат сериозно внимание на темата за глада в Бесарабия през 1946-47 г. И това стана, за което много се радвам“, допълни Йона Тукусер.

В периода 2003-2007 г. тя учи в Измаилския хуманитарен държавен университет в Украйна, завършва специалността по изящни изкуства в класа на Иван Шишман. След това, в периода 2007-2010 г. учи живопис в Националната художествена академия в София. 

От 2009 г. Йона изследва исторически материали за глада в Украйна и Съветския съюз от периода 1921-1923 г., 1932-1933 г., 1946-1947 г., като използва академичен подход при подбора на източници на информация от архиви и лични интервюта с живи свидетели, които са оцелели от глада. Резултатите от изследването по темата служат за пресъздаване на съветския глад в Украйна със средствата на живописта.

Нейната първа изложба „Глад“ е представена през март 2011 г. в София. 

През 2022 година - от 27 септември до 27 ноември - в Националната галерия „Квадрат 500” в София експозицията бе представена с подкрепата на Посолството на Украйна. Посветена е на 90-та годишнина от Гладомора през 1932-1933 г. в Украйна и на 75-та годишнина от глада през 1946-1947 г, в който са загинали най-много българи в Бесарабия.

В проекта „Глад” Йона Тукусер интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна.

Софийската градска художествена галерия откупи платно от изложбата, в което има копие на снимка на човекоядци, заради която, по думите на  Йона, тя започва този проект. Картината се нарича „Гладът в Поволжието - 1921“. 

Друго свое произведение - „Бесарабия“, Йона е дарила на Националната галерия “Квадрат 500”. На картината е изписано, че „на територията на Украйна има две големи български общности — в Бесарабия и Таврия. По време на двата гладомора от 1921-1923 и 1932-1933 сред българите в Таврия загиват 30 000 души. До началото на Втората световна война българите в Бесарабия са в границите на Румъния. През зимата на 1946-1947 сталинистката власт организира Гладомор и в Бесарабия, при който умират над 70 000 етнически българи. Общо в трите сталинистки Гладомора умират около 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е една трета от техния брой“.