site.btaЕлисавета Шидерска: Националността не определя работоспособността и професионализма

Трудностите при адаптацията на българите в чужбина и препятствията, с които се сблъскват, са добре познати на спортния журналист Елисавета Шидерска. Деветнадесет години след пристигането си в Испания тя работи като треньор в Дневен център за възрастни хора в Мадрид и запазва връзката със спортната журналистика, оставайки кореспондент на Българското национално радио в испанската столица.

Тя разказа пред БТА за процеса на интеграция, но и за възможностите, които имат българите в пенсионна възраст в Мадрид.

„Работата като треньор в Центъра за възрастни хора е благословия за всеки, който я върши. Много е важно да уточним колко е ценно да попаднеш на точното място в точното време. Това е, което ми се случи на мен – инженер по образование с диплома от Минно-геоложкия университет в София, с кариера на спортен журналист от радио Спорт, радио Гонг, телевизия Евроспорт, телевизия Диема и изведнъж се озовавам да работя в Дневен център за възрастни хора в един от централните квартали на Мадрид. Уточнявам само на 2 километра от стадион „Сантяго Бернабеу“ и на 5 километра от стадион „Метрополитано“, така че хората, които идват при мен, са много спортни личности. Някои са дори съдружници на Реал Мадрид, а други са върли фенове на Атлетико Мадрид“, коментира Елисавета Шидерска и продължи:

„Завърших в България и получих българска диплома като треньор по физическа подготовка от спортен колеж „Био Фит“, където основен преподавател и инициатор е доцент Юлиан Карабиберов. Дипломата ми важи за целия Европейски съюз, одобрена е и в Испания чрез нотариус, защото тук не допускат необразовани хора да работят като учители. Преди това бях завършила местен курс за персонален треньор в академия по фитнес в Барселона, който продължи една година, за да мога да практикувам.“

Попитана дали българските дипломи се възприемат трудно в Испания, тя заяви: „Да, трудно се възприема българската диплома в Испания. Напомням, че тук е най-голямата българска общност извън България в Европа. По официални данни мисля, че последния път бяха около 240 хиляди българи, които живеят официално в Испания. Много сме и в голямата си част работим нещо различно от това, което сме учили. Ако не стане чрез нотаруис признаването на дипломата, трябва да се държат допълнителни изпити, да учиш допълнително. Въпросът е, че всеки сам решава дали иска да се занимава с това, което е учил в България, а дипломата не върши работа. Това е навсякъде по света и няма значение на колко години си.“

А за приспособяването в чужбина, в случая в Испания, владеенето на испански език е задължително: „Минималното и задължително условие за адаптацията е да говориш испански език. Много малко хора си дават сметка колко е хубаво да се четат книги, вестници на испански и да се гледа телевизия на испански, за да може после да използваш езика на работното си място.“

Работата с хора над 65 години е специфична, а характеристиките на средата също водят със себе си различни предизвикателства.

„Когато се отзовах на офертата за работа там за четири месеца бяха сменени пет учители по различни дисциплини, защото всъщност часовете, които давам, се наричат поддържаща гимнастика и може да преподават специалисти по фитнес, пилатес, йога или аеробика. Аз съм многообхватна и може би затова бях избрана след конкурса, на който се явихме около 35 човека. Още в първия ден, в който се явих на работа, разбрах, че хората, които са напуснали, са имали право да го направят, защото аудиторията е много взискателна. Никак не е лесно да се работи с хора над 65 години. Тук часовете по физическо възпитание и спорт в Испания до скоро бяха много редуцирани. А някой от хората над 65-70-80 години дори не са имали физическо възпитание в училище. Ходенето на спорт е трудна работа, но не невъзможна, но хората се запалват бързо, особено ако човек успее да ги мотивира по някакъв начин и определено е хубаво. Инициативата е чудесна, а Испания е една от малкото държави, които предлагат подобна услуга. В България нямаме такава. Тук всички разходи за часовете по гимнастика се поемат от общината. Моята заплата, плюс поддържането на Центъра за възрастни хора, плюс материалите и всичко останало също. Уточнявам, че в Центъра за възрастни хора освен часове по поддържаща гимнастика, има часове по рисуване, пеене, танци, английски език, психолог, учители по информатика и използване на мобилни телефони. И може да се отбележи, че аз съм единственият специалист с българска диплома, който работи държавна работа като учител по физическо за възрастни хора. Седмично през часовете по гимнастика минават над 300 души“, разказа още пред БТА Шидерска.

Тя уточни, че българи също могат да се възползват от услугите, които предлага Дневният център за възрастни хора в испанската столица: „Няма ограничения за националността, а единствено трябва да си пенсионер и да си регистриран като жител на община Мадрид. И чужденци могат да се възползват от услугите на Центъра за възрастни хора. Проблемът е, че по-възрастните хора, които живеят в Испания, все още мислят различно, въпреки че предлагам на тези, които познавам. Българската общност е доста затворена тук в Испания и това не улеснява интеграцията на българите извън страната.“

„Най-хубавото е, че имаме и къде да покажем какво сме научили през годината, която започва през октомври и приключва в средата на юни. Организирахме четвърти поред „Олимпийски игри за възрастни хора“ в парка „Берлин“. Взехме много насериозно съвпадението с тазгодишната Олимпиада. Над 200 мои ученици взеха участие. Имаше шест дисциплини. Беше много емоционално, всички разделени по отбори и облечени със специални фланелки. Всъщност събитието се нарича „Спортни дни“, но ги нарекох така, което се хареса. Най-възрастната участничка беше на 95 години. Средната възраст на участниците беше 80 години. За догодина вече планираме състезания“, разкри Елисавета Шидерска, която е поканена да участва на следващия Медицински симпозиум „Морски диетологични дни“ с основна тема - остеопороза, който ще се проведе през март следващата година в България. Тя обясни, че предстои да проследи случаите на остеопороза при нейните ученици, за да се установи как се повлияват от часовете по гимнастика до месец март.

И пак на темата за адаптацията в чужда страна, намирането на работа и реализацията на българите, които избират да заживеят извън родината:

„Основните трудности идват от желанието или нежеланието човек да работи. Това няма нищо общо с националността, възрастта или пола. Това е да иска човек да си свърши добре работата. Тук има много хора, които непрекъснато се оплакват и те не са само българи. Въобще няма общо с националността. Когато пристигнах в Мадрид, веднага исках да се прибера. Трудно е да се адаптираш, когато дойдеш и не говориш местния език. Дадох си сметка, че ако не научи испански език и не изкарам някоя местна диплома, за да мога да работя, няма да стане. Това означава, че човек не спира да учи цял живот, независимо на каква възраст е. При мен беше преди 19 години, когато дойдох в Испания, и продължавам да уча, иначе абсурд да оцелееш в град като Мадрид. Не може да се разчита на това, че някой е длъжен да ти помогне. Хубавото на испанците е, че ти дават възможност да се образоваш, да ползваш градския транспорт на прилични цени, възможност да водиш социален живот. В нашия Център за възрастни хора влизат няколко поколения и обмяната на информация е възможна, ако човек пожелае да стигне до нея. Една птичка пролет не прави, но всеки може да остави с добри впечатления в работата си. Когато успеем да забравим за границите и да осъзнаем, че никой не ни е длъжен за нищо, може би тогава хората ще започнат да ни обръщат внимание“, завърши Елисавета Шидерска.