site.btaКнигата на Даниела Иванова-Найберг „Хореографът – културен герой“ ще бъде представена на 25 април в Чикаго

Книгата на Даниела Иванова-Найберг „Хореографът – културен герой“ ще бъде представена на 25 април от 18:00 до 19:15 часа местно време в Център „Малката България“ (галерия) в Чикаго. По време на събитието ще има и разговор за хореографското изкуство с доц. Георги Гаров.

„Този четвъртък представяме „Хореографът – културен герой“ в първия ден на Фестивал „Верея“, Чикаго, - най-мащабното българско културно събитие в Северна Америка. Това представяне е особено вълнуващо за мен, защото въпросите от „зелената книга“, задавани в периода 2000-2002 г. на хореографи от различни поколения, сега ще отправя към Георги Гаров. Ще го поканя да разсъждава по теми, които преди време дискутирахме с Тодор Бекирски, светла му памет. Какво, как и доколко се променя… А Гаров умее да говори. И има какво да каже. Ако сте сред участниците във фестивала, заповядайте на срещата“, посочи Даниела Иванова-Найберг в своя профил във Фейсбук.

По-рано в групата на „Работилницата“ (програма към Българския център за култура и наследство в Сиатъл) в социалната мрежа тя съобщи, че водещи теми и въпроси по време на разговора ще бъдат: Какво е да си хореограф? Хореографите вчера, хореографите днес: приемственост, школи, срещи, разминавания? Как се черпи от фолклорната съкровищница? Как се интерпретира? Къде се учи всичко това? Новите образци. Хореографът и клубовете за хорà: предизвикателствата пред клубното фолклорно танцуване и хореографът като разпространител на определен вид културно послание. 

В публикацията в „Работилницата“ е представена и информация за доц. Георги Гаров, Даниела Иванова-Найберг и книгата „Хореографът – културен герой“:

Доц. Георги Гаров е ръководител на катедра „Хореография“ във Факултета по изкуствата при Югозападен университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“ в Благоевград. Завършва Държавното хореографско училище в София, а след това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, в Ансамбъл „Пирин“, в Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а в последно време е и заместник-директор учебно-творческа дейност в 140-то Средно училище (СУ) „Иван Богоров“ в София. 

Има реализирани музикално-танцови произведения в Ансамбъл „Пирин“, в Ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“, в Студентски фолклорен ансамбъл при ЮЗУ „Неофит Рилски“, в 140-то СУ „Иван Богоров“, във Фолклорен танцов ансамбъл „На Мегдана“, в Ансамбъл „Тунджа“ - Ямбол, в Танцов клуб „Чайка“, в Танцов клуб „Омая“ - Търговище, Танцова формация „Траке“ - Стамболийски, в Ансамбъл за народни песни и танци „Шумен“, във Фолклорен танцов ансамбъл „Луди млади“ - Шумен, в Капански ансамбъл – Разград, в Ансамбъл „Българин“ – Варна, във Фолклорен ансамбъл „Шевица“ - София, в Представителен танцов състав „Чудесия“ - Пазарджик, в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Елица“ - Пазарджик, в Общински детски комплекс в Пазарджик, в Танцов състав „Рилска самодива“ в с. Бачево, в Танцова школа „Всички стъпки“ - Нова Загора, Фолклорен танцов ансамбъл „Загоровче“ - Септември, Фолклорен танцов състав „Тангра“ - с. Попинци и др.

Наред с това участва в международни танцови семинари в Нидерландия, Германия, Белгия и Япония и организира ежегодни семинари в България в градовете Девин, Велинград, Добрич, Кранево, Разлог, Гоце Делчев и др. Основател е на Фестивала на традиционните хорà „На армане с тъпане“ в Разлог. Режисьор е на концерт-спектакли, участвал е с доклади и на научни конференции. Консултант и хореограф е на художествени и документални филми.

Доц. Гаров е носител на награда „Златна муза“ на Асоциацията на хореографите в България, както и на награда на 140-то СУ „Иван Богоров“, също така е и носител на награди за творчески произведения от национални и международни фестивали. Георги Гаров е от радетелите на фолклорната старина и е реализирал теренни проучвания в различни краища на България с цел съхраняване на традиционното музикално-танцово изкуство.

Той е работил съвместно с хореографа проф. Николай Цветков и с композитора д-р Петьо Кръстев, с Тодор Бекирски – хореограф, Анна Илиева – етнохореолог, Анна Щърбанова – етнохорелог, акад. Николай Кауфман – музиковед, фолклорист и композитор, проф. Георги Абрашев – хореограф, проф. Албена Георгиева – фолклорист, и др.

Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата – БАН. Възпитаник е на Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, където завършва българска филология, философия и културология (1988–1997 г.) и специализира фолклористика (1993 г.). Преди следването си в СУ се дипломира като хореограф в Института за музикални и хореографски кадри в София (1983 г.). Автор е на десетки публикации и хореографски постановки. Монографичното ѝ изследване „Съставът за народни танци като културно явление в България“ („Марс 09“) е издадено след спечелен конкурс на Министерството на културата (2011 г.) и е подкрепено допълнително от любители на българската култура в САЩ. Секретар е на подгрупата за танц и диаспора към изследователската група по етнохореология при ICTMD – International Council for Traditions of Music and Dance.

Художествен ръководител е на фолклорната формация „Сиатъл чета“ при Българския културен център в Сиатъл.

За книгата „Хореографът – културен герой“:

Срещи с български хореографи в жанра „Сценично танцово изкуство на фолклорна основа" (2000-2002 г.). С какво и за кого биха представлявали интерес тези интервюта с български хореографи, проведени преди 20 години? Само исторически документи ли са те – наративи, привнасящи щрих към историята на българското танцово изкуство на фолклорна основа? Или в тях се съдържат теми, които продължават да вълнуват и днес? При споменаването на тази дългодавност читателят вероятно веднага би отбелязал динамичните промени, настъпили в танцовата картина и изобщо в живота на българите през изминалите 20 години. Днес танцовата самодейност не е онова, което беше преди, появиха се клубовете за хорà, от тяхната масовост пък – с апетита за състезания и сценична дейност – се зародиха нови процеси, обособи се самодейност от нов вид. Съставите се умножиха, като повечето от новосъздадените „израснаха“ от клубове за хорà. Същевременно, класове по български танци все така се предлагат и преподават в училища и детски градини, читалища, културни центрове и другаде. Хореографи обучават стотици деца и младежи и моделират не само телата и телоповеденията им, но и представите им за фолклор и изкуство. И тук идва моментът с приложимостта на интервютата. Те коментират специалните умения, които работата с деца и младежи предполага, огромното влияние на първия учител по танц, представянето на даден танц като „фолклорен“, наред с разясняването на това що е фолклор – теми, които бихме нарекли „вечнозелени“. В известен смисъл въпросите за фолклора, фолклорното, но и сценично танцуване, преподаването и представянето на български танци, е по-актуален от всякога. В интервютата тук обаче се засягат и други въпроси. Не само професионалните хореографи и любителите на танцовото изкуство например биха били провокирани от размислите за това как културната политика на страната ни, която от своя страна е пряко свързана с политическата система, се е отразявала и продължава да се отразява на жанра „сценично танцово изкуство на фолклорна основа“, е посочено в публикацията. 

В книгата са включени интервюта с: Иван Тодоров; Агрипина Войнова; Тончо Тончев; Бойчо Янев; Васил Герлимов; Димитър Дойчинов; Митко Иванов; Тодор Бекирски; Лъчезария Павлова; Симеон Симеонов; Димитрина Радулова; Венцислава Еленска; Мария Кърджиева.