Д-р Радослава Стоянова е завеждащ лекар в хирургичното отделение на болницата „Сестри на милосърдието“ (Barmherzige Schwestern Krankenhaus) във Виена, Австрия. Тя е сертифициран хирург за управление на роботизираната хирургическата система „Да Винчи“. Има Европейска диплома за хирурзи по чернодробно-панкреатични и жлъчни заболявания от Парижкия университет, Франция (Diopome Interuniversitaire Universite Paris-Saclay), пише блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren).
„Отраснала съм в малко селце близо до град Плевен. От пет годишна моя мечта беше да стана лекарка. В основното училище имах учителка по биология, която по-рано е била преподавателка в Математическата гимназия в Плевен. Тя забеляза моя интерес към биологията и ме подготви за изпита за паралелката с биология и химия в Математическата гимназия в Плевен, в която ме приеха на тринадесет години“, разказва д-р Стоянова за себе си и добавя:
„Там също имах късмет, защото се явявах на олимпиади, на които се представях отлично и ме приеха без изпит в Медицинския факултет в Плевен. Но, тъй като исках да уча в София, се явих на изпити и ме приеха и в Медицинска академия, където завърших медицина.“
На въпрос кое е било най-трудното, когато се е преместила в Австрия, хирургът разказва: „Това беше крачка, която не исках да направя, но моят съпруг искаше да се преместим. Аз предпочитах да работя в България, да лекувам български пациенти. И дори, когато се подготвях за езиковия изпит и учех, имах тайната надежда, че ще си остана в България и ще работя до старини. Това не стана. Когато човек получи опит и натрупа знания и умения, и когато издържи един изпит, очаква да се качи на следващото стъпало. Да има развитие.“
По думите ѝ за разлика от България в Австрия работата на хирурга е да оперира.
„Ако си назначен като хирург, няма да приемаш болни в отделението. Още от първия ден на назначението ми започнах да оперирам, често със студент за асистент. Освен това тук се дава подробна информация на пациента, какво точно ще му правят. Аз трябва да им кажа, че ще ги оперирам, понякога сложни операции и да разкажа операцията и възможните усложнения. Тук е задължително информираното съгласие, което пациентът трябва да подпише, нещо, което в България няма. За мен тези неща бяха нови“, коментира д-р Стоянова.
Тя сподели, че за нея целта винаги е била да бъде добър лекар, да предлага на пациентите си най-новото и модерно лечение, най-доброто за тях и те да са доволни.
„Аз съм намерила клиниката, в която мога да внедрявам нови неща. Бих искала в бъдеще да започна да преподавам, да се хабилитирам и да правя повече обучения“, каза още д-р Стоянова.
Цялото интервю можете да прочетете тук.
