Инженер Мирослав Атанасов участва в създаването на австрийския Център за лечение на рака с йонни частици „МeдАустрон“, който е и водещо изследователско звено. Той успява да сбъдне мечтата си да работи в най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Негово представяне е публикувано в рубриката „Неразказаните истории на българите“ на здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus.
„Да искаш, значи да можеш“ - този житейски принцип отвел студента от специалност „Електротехника“ в Техническия университет – филиал Пловдив до мечтата му, а тя била ЦЕРН – най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици.
„В ЦЕРН пристигнах през 2011 година по една двугодишна програма. В началото имах някакви административни спънки. Но хората, при които започнах, намериха за мен друг проект: да разработвам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови клетки в човешкия организъм, като се атакуват със снопове от заредени частици с протони. Съоръжението „МедАустрон“ е австрийско и е инсталирано близо до Виена. В ЦЕРН извършихме голяма част от производството на отделните компоненти на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн“, разказва Мирослав Атанасов.
След това целият ускорител се изнася и се сглобява в Австрия и много пациенти намират успешно лечение чрез него. „Така създадохме перспективно средство за третиране на ракови образования, което щади здравата тъкан, като чрез снопове от протони се „обстрелват“ с радиация само клетките, които искаме да унищожим. Радиацията прекъсва DNK – връзките в туморните клетки и те спират да се възпроизвеждат“, обяснява Атанасов.
По този проект той работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Той кандидатства и печели петгодишен трудов договор. Идеята на ЦЕРН с петгодишните договори е постоянно да обновяват персонала си и да влизат нови хора, които не се занимават само с физика на ускорителите. Така привличат и специалисти от индустрията, които имат друг ценен опит. Има обаче и едно ядро от специалисти, сред които е и инж. Атанасов. Той вече е сключил постоянен трудов договор.
Европейската организация за ядрени изследвания е основана през 1953 година. Договорът за създаването е подписан в Париж, а самият научен център е със седалище в Женева, Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още осем са със статут на наблюдатели. Част от съоръженията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхност на Швейцария и Франция.
България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН постоянно работят 2500 специалисти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят временно по конкретни проекти. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните членки в зависимост от техния брутен вътрешен продукт.
Погледнато с очите на инж. Мирослав Атанасов ЦЕРН изглежда така: „Имаме голям комплекс от ускорители на частици, които поддържат експериментални зони, в които зони ние трябва да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се използват за фундаментални изследвания. Комплексът трябва да работи постоянно, за да имат физиците достатъчно частици, които да изследват. Фундаменталната физика е трудна и трудно разбираема, но тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем. Тук Европа отделя средства за идеите, които ще ни служат в бъдещето. ЦЕРН е създаден след Втората световна война, когато се разбира разрушителният потенциал на новата физика и се решава да се създаде нещо общоевропейско, което да „впрегне“ ядрения потенциал за съзидание, а не за разрушение“.
Научният продукт, който създава ЦЕРН, не се продава. „Ние сме абсолютно отворени, знанията, които добиваме, не са защитени с патенти, а са общодостъпни за всеки, който иска да знае. Например от технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. За всички тези скенери трябват свръхпроводящи магнити, които тук разработваме. Тук започна и проектът за медицинските ускорители – първият е в Италия и сега – в Австрия. Вече работим да ги направим по-компактни и по-достъпни, защото сега те са скъпо съоръжение. Австрийския ускорител МедАустрон излезе около 250 млн. евро“, разказва инж. Атанасов.
Той откликна на поканата на Техническия университет – филиал Пловдив, и на 28 март изнесе дистанционна лекция на студентите, а и пред всички, които искаха да я чуят в аулата на висшето учебно заведение.
/ИКВ/
news.modal.text
