site.btaВасилий Цвятков пред БТА: Българската песен е моят живот, моята кръв

Концерт „Песента е моят живот“ на бесарабския българин, родом от Тараклия, Василий Цвятков, ще се състои на 18 февруари. Творческата вечер в Тараклия е посветена на 45-годишнината от началото на професионалната дейност и 70-годишнината на артиста, който е бил първи солист на „Родолюбие”, а в момента - артист на капела „Дойна” и хоров певец в Каприанския манастир.

В навечерието на музикалното събитие певецът разказа пред БТА за живота и любовта си към музиката.

Концерт в Тараклия

На концерта в Дома на културата, който ще се състои по желание на жителите на Тараклия, Василий Цвятков ще изпълни над 15 български и македонски народни песни. Всички те са от репертоара на първия състав на ансамбъл „Родолюбие“ (1986 г.). Една от тях той ще изпълни в дует със съпругата си Вероника.

„Много от произведенията никога не са изпълнявани от друг певец: „Чудна жена беше Вера“, „Разболя се моето либе“, „Дойде, майко, ме изпрати“. В концерта ще прозвучи и песента, която за първи път чух от моята баба Симьонуйца (моминското фамилно име Ризова) – „Моме Петрана хубава”. Тази песен е уникална - няма да я чуете или намерите никъде другаде. Зрителите ще чуят и още едно ексклузивно произведение – хумористичната българска бесарабска песен „Кацнал бръмбар на трънка”. За първи път я изпълних на сцената на Тараклийския дом на културата през 1968 г. под акомпанимента на Николай Тодоров”, разказа певецът.

Според Цвятков концертът е организиран с цел да се съхранят уникалните песни, за да не изчезнат, а да останат в душите и паметта на хората. „За съжаление, след разпадането на първия състав на „Родолюбие“ всички партитури на моите песни изчезнаха. Специално за предстоящия концерт ние с диригента на ансамбъла „Червена китка“ Фьодор Марков и с помощта на заслужилия артист на Приднестровска молдовска република (ПМР) Лазар Калоев ги възстановихме. Всички ние не сме вечни, кой знае какво ще се случи утре, а народната мъдрост, заложена в песните, трябва да се пази и предава”, посочи изпълнителят на народни песни.

Първият солист на ансамбъл „Родолюбие“

Българският ансамбъл за песни и танци „Родолюбие” е създаден през 1986 г. с постановление на правителството на Молдавска съветска социалистическа република. Дълго време Министерството на културата търси солист за новата формация. По това време младият Василий Цвятков работи в Държавния академичен хор „Дойна“.

„Художественият ръководител и диригент на капелата - покойната Народна артистка на Молдова Вероника Гарщеа, не искаше да ме пусне. Не знам как директорът на музикалното училище Степан Федорович Стоянов се споразумя с нея, но според слуховете, той ме размени за два баритона и тенор. Така през 1986 г. ме преместиха от „Дойна“ в „Родолюбие”, спомня си певецът.

Още през 1987 г., след успешно представяне на концертна програма пред комисия от Министерството, артистите на новия български ансамбъл започват да обикалят, предимно в Молдова и България.

„Имахме много пътувания, а вече през 1988 г. спечелихме главната награда на Русенския фестивал „Златна гъдулка“. През 1989 г. с „Родолюбие” станахме лауреати на фестивала „Варненско лято”, а през 1992 г. заедно с оркестъра взехме Голямата награда на Международния фестивал конкурс „София фолк - 92”, разказва артистът.

Василий Цвятков си спомня, че по това време е работил като единствен солист с вокална група от осем певци, включително и съпругата му. Според него първият състав на ансамбъла е бил много силен. „Излизахме на републиканските сцени заедно с „Лаутари“, „Флуераш“ и други групи, които участваха в държавни концерти на най-високо ниво“, споделя народният певец.

Обратно в „Дойна“

През 1993 г. в Кишинев е създаден ансамбъл „Ръченица” и бившият директор на „Родолюбие“ Петре Унгуряну кани Цвяткови да работят като солисти в новия ансамбъл. „Започнахме да работим в два ансамбъла, а по-късно се присъединихме към още един - „Днестърски зори“. В „Ръченица” изпълнявахме български композиции, а колегите – молдовски. С времето възникна конфликт около българското име на ансамбъла. В резултат на това е преименуван на „Хора Молдовей“. Веднъж, свирейки с „Родолюбие“ на една и съща сцена с „Дойна“ в Кишинев, Вероника Гарщеа ми каза: „Вася, ние с теб се разбрахме за три години, но вече минаха десет. Бързо се връщай – достатъчно“. Тъй като вече имахме дъщеря, решихме, че няма да живеем в два града и през 1995 г. се върнахме у дома, в Кишинев, като артисти в хора „Дойна“. И досега сме там“, каза Цвятков.

Имам късмет в живота

„Българската музика е моят живот, моята кръв. Българските ритми и темперамент не се повтарят. Имах голям късмет - професионалисти като Степан и Федор Стоянови, Лазар Калоев, Петре Унгуряну, Игор Морозов писаха за мен. Особено съм благодарен, че животът ме срещна с такива видни музиканти на Молдова като Народния артист на Съюза на съветските социалистически републики Николай Сулак, Народния артист на Молдавска съветска социалистическа република Йон Басс, солиста на Оперния театър на Молдова, великоликолепния бас Иван Генов. Те всички са с български корени, но, за съжаление, вече не са между живите. Спомням си как веднъж Иван Захарович Генов ми каза: „Васко, тая заран само тебе слушах, искам да ти кажа едно, че не Кольо (Сулак), не Иван (Басс) така не пяха български песни, както ти“. Колко е хубаво да чуеш такива думи от професионалист!“, отбеляза Василий Цвятков.

„Дори не знаех, че трябва да се учиш да пееш“. От биографията...

Василий Цвятков е роден в Тараклия на 19 февруари 1955 г. и завършва Тараклийска гимназия №1. През 1971 г. постъпва във вокалния отдел на музикалния колеж в Белци. „В колежа приемаха само 18-годишни, но аз бях приет извън конкурса на 17-годишна възраст, явно заради моите данни, които ми бяха предадени от родителите ми. Те пееха добре. Дори не знаех тогава, че за да пееш, трябва да учиш. При постъпването изпълних четири песни – две български, руска и молдовска”, каза певецът. Творческата кариера на Василий започва през 60-70-те години на миналия век в колхозния клуб на Тараклия под ръководството на Иван Чеботар. На 16-годишна възраст той почти влиза в циганския ансамбъл, но благодарение на Йон Басс получава професионално образование. „През 1974 г. заех второ място във вокален конкурс между музикалните учебни заведения на Молдова. На следващата година бях призован в армията, след което се върнах и продължих обучението си в 4-ти курс, завърших колежа през 1978 г. По препоръка от Министерството на културата започнах да работя като солист на Академичния хор „Дойна” и вече 45 години работя там”, посочи той. 

„Да кажа, че е трудно да си българин в Молдова, не е, но има един нюанс. Младите ми колеги в „Дойна“ ме наричат чичо Вася и питат: „Защо още нямаш държавни звания и заслуги, та нали имаш такъв глас и такъв опит, не ти ли е обидно?“. Имам толкова много дипломи: Първа степен от президентите Додон и Санду и цял куфар с други награди, но наистина нямам никаква титла. Не искам да си мисля, че ако бях молдовец, отдавна щях да я имам, но както се казва, да съм здрав!“, сподели изпълнителят. 

От 2006 г. Василий Цвятков пее и в Архиерейския хор на Каприянския манастир.

Не бих заменил музиката за нищо

„През 90-те години на миналия век моите колеги, които се занимаваха с бизнес, ми предложиха да оставя музиката и да се занимавам с търговия. Това време беше много трудно за молдовската култура, беше страшно. Репетирахме без светлина, без отопление, вода и заплата. Държахме се само на ентусиазма и любовта към музиката. Един ден се поддадох на предложенията на приятели и се опитах да се занимавам с търговия, но много бързо разбрах, че това не е за мен и че никога няма да разменя музиката за нищо. Пожелавам на младите певци от Тараклия да обичат професията си, да обичат пеенето. В Тараклия има много талантливи момчета. Пожелавам им здраве и повече любов към своя народ, към народните традиции и песни. Знам, че сега е трудно - само с музика не можеш да живееш, но любовта към музиката на своя народ е най-силното нещо. А аз от своя страна винаги съм готов да помогна.

Само да пеят!“, каза музикантът.