site.btaПианистката Дора Делийска: Успехът е възможността да се развивам без пречки

След турнета и концерти в цял свят, 12 компактдиска и покани за участия като солист с водещи оркестри, пианистката Дора Делийска продължава да бъде много самокритична, пише блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren). 

„За мен успехът е възможността да се развивам без пречки. Искам да запазя себе си в света на музиката и да намирам начини да изразя собствената си интерпретация“, казва тя. 

Пианистката работи самостоятелно и признава, че творчеството е самотен процес. Срещата с публиката идва едва на финала и трае сравнително кратко на фона на десетките часове репетиции и изследователска работа.

Дора Делийска изучава творбите на Лист и Шопен. Последната година вниманието ѝ е обсебено от Дьорд Лигети. Вече е готова с нов пърформанс, базиран на неговото разбиране за клавирна музика.

Извън света на музиката и пианото, Дора обича да танцува, чете, пътешества и да бъде със сина и съпруга си.

Детството на Дора преминава в гримьорните или кулоарите на Плевенската опера, където пее майка ѝ Ваня Делийска. Сяда зад пианото още петгодишна, но ще минат години преди да реши, че това е „нейният“ инструмент. Дотогава се увлича по цигулка, балет, поп музика, посещава театрално студио, пее в детски хор „Звъника“. 

„Бях жадна за експерименти, исках да опитам всичко“, спомня си през смях детските години Дора. Така тя от рано свиква със сцената и се научава да изразява себе си спокойно и уверено пред публиката.

Постепенно разбира, че пианото ще определя живота ѝ. „Обичам не само звука му, но и самата концепция за него. Не съм зависима от инструмента – мога да свиря на старо пиано в някое затънтено село и пак да се свържа с него и да разкажа това, което ме вълнува в момента“.

След като завършва Музикалното училище в родния Плевен, Дора решава да продължи образованието си в чужбина. „Когато излезе класирането на Виенската музикална академия, видях, че съм сред челните места сред повече от 200 кандидати. Приех това като знак, че Виена ме иска и се отказах да кандидатствам на други места“.

20-годишната Дора пристига сама в австрийската столица през 2000 г. „Въпреки че говорех немски, в началото ми беше много трудно. Нямах познати, не можеш да се отпусна и да се почувствам комфортно, постоянно мислех за семейството ми“. 

Пианото се оказва онзи вътрешен стълб, който ѝ дава така нужната опора и стабилност. „То не само ме държи изправена, но и ме води напред“. Дора завършва образованието си във Виенската музикална академия (Universitaеt fuer Musik und darstellende Kunst) и търси своето място на музикалната сцена.

След редица концертни изяви в България и Австрия, идва моментът за дебюта ѝ в Музикферайн през 2011 г.

„Виенската публика разбира от класическа музика и оценява нюансите на моите идеи. Тя е критична, взискателна, но и след като веднъж те приеме, става много щедра, отворена и емоционална“, разказва пианистката.

Покрай многобройните си ангажименти Дора пътува по цял свят, но винаги включва в програмата и изяви в България. „Там са корените ми, там е родното ми място, там е започнало всичко, което съм постигнала днес. Не искам, а и не мога да прекъсна тази връзка“.

Следващата изява на Дора Делийска на българска сцена е на 22 март с оркестъра на Варненската опера. Дотогава тя продължава работа по многобройните си творчески проекти, сред които е и пърформансът Unabridged, в който интерпретира произведението на Лигети „Поетична симфония за 100 метронома“.

Повече за нея вижте тук.