site.btaТрябва да има една симбиоза между бизнес и наука, каза в интервю за БТА Лъчезар Главинов
“Науката трябва да бъде свързана с бизнеса. Тя не трябва да е самоцелна. Трябва да има една симбиоза между бизнес и наука”. Това каза в интервю за БТА Лъчезар Главинов, собственик на ДИЕЛ Спорт, България (DIEL®Sport).
Лъчезар Главинов е управител и съдружник на ДИЕЛ Спорт (DIEL®Sport) - фирма, която е специализирана в производството на зимни спортни и работни облекла. Вече 31 години те се борят със студа и влагата, като от 21 години активно работят и си партнират с Българския антарктически институт.
В помощ на Българския антарктически институт
“С Българския антарктически институт сме в много близки отношения от 2002 г. Повече от 21 години ние работим съвместно и ги обличаме, за да могат те да изпълняват своето призвание и своята мисия спокойно, без да се притесняват от лошото време’’, разказа Главинов.
“В началото нямахме много опит за това какво точно се иска от нас. Започнахме да правим студозащитни облекла, мислейки си, че хората, които отиват в Антарктида имат съприкосновение със студ и лед. Оказа се, че по-скоро предизвикателствата са влагата и вятърът, тъй като все пак те отиват през летния сезон на Антарктида и температурите не са така ниски, както си ги представяхме’’, обясни собственикът на ДИЕЛ.
Лъчезар Главинов сподели, че самият той е участвал в експедицията до Антарктида през 2002 г., когато е започнало партньорството им с българските антарктици. През престоя си тогава, той е облечен с екип на фирмата. Целта на командировката била именно изпитване надеждността на екипите.
“Имал съм щастието да бъда гост на нашата база веднъж и наистина усещането за студ идва по-скоро от влагата. Базата е на около 100 метра от Океана и всяко едно въздушно течение носи изключително много влага. Всичко е пропито от влага – дрехи, атмосфера, изключително влажен е климатът. Започне ли да духа, става страшно’’, обясни собственикът на фирмата. Той описа първата експедиция, бележеща началото на партньорството на ДИЕЛ с Антарктическия институт, като неуспешна, защото тогава не са били подготвени за това, което ги е очаквало на Ледения континент.
Стремеж към подобряване на качеството
Главинов сподели, че през всичките години досега, активното взаимодействие с Института е подпомогнало за производството на все по-добри и качествени екипи, които фирмата да предоставя на българските антарктици.
“Впоследствие все повече коментари, забележки, препоръки, критики – градивни, спомагаха за това ние да предоставяме всяка следваща експедиция все по-добро и по-добро предложение, което да отговаря на нуждите на нашите научни изследователи, а именно – как да се борим правилно с вятъра, с влагата; как да не ги запарва, когато работят или ходят на далечни мисии. Всичко това е предизвикателство за технологиите в облеклата; конструкция, която да отговаря на техните нужди – когато работят не трябва да ги спъва облеклото, то по-скоро трябва да им помага, давайки им свобода на движенията. Всичко това изгражда както нашия продукт, така и това тяхната работа да бъде подплатена с по-качествени стоки’’, обясни той.
Специфики при изработката на екипи за научни цели в зимни условия
Лъчезар Главинов обясни, че принципът, на който се залага при облеклото на Антарктида, е обличането на слоеве – т.е. трябва да могат да се обличат по-леки върху по-тежки дрехи. Това би позволило да се варира спрямо температурата – когато стане много студено, се обличат повече слоеве, когато температурата започне да става положителна, се свалят слоеве така, че да се намери оптималният вариант. По думите му не е необходимо да се носи едно дебело яке, тип “пухенка”, а с няколко по-тънки слоя могат да се правят различни комбинации.
“Ние правим всяка една дреха по индивидуални размери. Това не е концепция, която човек може да си намери в магазина, а имаме индивидуалните размерни данни на всеки един участник и всичко се прави по поръчка’’, разказа той.
Собственикът на ДИЕЛ коментира, че той и фирмата му предоставят напълно безплатно нужните облекла на българските антарктици.
“Ползата от това за нас е морална на първо място. България има нужда от подкрепа на научните институти – не само Антарктически, но и като цяло. Науката трябва да бъде свързана с бизнеса. Тя не трябва да е самоцелна. Трябва да има една симбиоза между бизнес и наука. Едното без другото не може, така че трябва заедно да вървим в някаква правилна посока. Така, както ние помагаме на тях - да се чувстват комфортно и да работят, така те са ни помагали да развиваме нашите продукти. Това е стойността на това измерение. Да, ние го даваме безвъзмездно толкова много години, но пък сме научили много от тях‘‘, поясни Главинов.
Компоненти и характеристики на екипите
Собственикът на ДИЕЛ разказа, че през годините са изработвали широки граници от модели – около 4 до 6/7 облекла за екипировката на един човек. Това включва външно защитно яке, среден слой, който все пак да може да топли, панталони, дъждобрани и т.н.
“Има няколко характеристики за всяко едно облекло, изградено от модерните технологии за обработката на текстил. Първата е водоупорност. Това е параметърът, който предполага да не навлизат студ и влага, под формата на дъжд или сняг, когато има съприкосновение с дрехата. Колкото по-висок е рейтът на водоупорност, толкова по-качествена е дрехата‘‘, поясни Главинов.
“Другият важен параметър е паропропускливостта на дрехата в обратна посока, т.е. когато времето се стопли и човек извършва дейност, е нормално той да има излишък на енергия. Ако е нисък рейтът на тази паропропускливост, започва едно неприятно изпотяване, след което тази влага, оставайки вътре, когато човек спре да работи, може да доведе и до травми, да замръзнат части от тялото, да се схване и т.н. Така че, колкото по-висок е този параметър, толкова по-добре‘‘, уточни Главинов.
Лъчезар Главинов обясни, че в ДИЕЛ работят с параметри над 20 000 мм воден стълб - показател за водната пропускливост на материите.
“Не трябва да избеляват, не трябва лесно да се изпират. Има едни повърхностни обработки, които импрегнират материята – (б.а. напояване на платове или други материи със специални разтвори, с цел те да станат непромокаеми и водоустойчиви). Така че се стремим всяко едно нещо да бъде максимално във високия параметър, за да има качество и дълголетност на облеклата. За нас, като фирма, едно от ценните неща е да правим здрава, качествена екипировка, която да има дълъг експлоатационен период’’, обясни той.
С мисъл за околната среда
По думите на Главинов текстилът е един от най-големите замърсители на природата. “Това, че си купуваме някакви дрехи от мола, носим ги по един, два пъти и после ги изхвърляме – всичко това се връща обратно в природата. Бързата мода, която господстваше през последните десетилетия, е наш враг. Ние се опитваме не да продаваме всяка година нов екип, колкото и да е несвързано с бизнес логиката, защото всеки иска да печели и да продава колкото се може повече. Ние искаме обратното – да направим един качествен продукт, който да се използва по-дълго, да не се изхвърли в природата след някакво време, а да може след няколко години да се рециклира и пак да получим платове от същите тези продукти, които вече сме експлоатирали’’, уточни той.
Лъчезар Главинов отбеляза , че освен към стил и качество, фирмата се стреми и за спазване на екологичните изисквания при работа с материалите. “Това е много ценно в днешно време – гости сме на тази планета, трябва да я уважаваме’’, каза той.
Поддръжка на екипите
Собственикът на ДИЕЛ обясни, че импрегнантът, който се слага повърхностно върху платовете, помага дъждът, и по-специално капката, да се превръщат в “сферички‘‘, наподобяващи живак, за да не проникне водата в материята, което помага и по-трудно да се цапа даденият плат.
“Когато при работа, при каране на ски, при експлоатация, като цяло човек се поизцапа, дори с малко сняг да се потърка, платът много лесно се възстановява, съответно не е необходимо да се пере толкова често. Прането пак води до екологични замърсявания. Колкото по-често перем, тези замърсявания отиват в природата’’, отбеляза Главинов.
“Пътят до Антарктида е доста дълъг и логистиката е много сложно мероприятие – да, слава Богу вече имаме кораб, но той не е безплатен. Така че не можем да си позволяваме да караме напред и назад безсмислени товари. Общо взето, всеки един грам е премерен. На базата нищо не се оставя – каквото се занесе, се връща, включително и боклукът. Там е най-чистото място на планетата‘‘, коментира той.
През 1992 г. DIEL се ражда в семейство, което страстно обича ските, като дръзко начинание, насочено към разработването и производството на първокласни ски екипи. Новата компания започва с пет шевни машини и два оригинални модела - мъжки и дамски оверал. През 1994г. първото участие на международно изложение - ISPO Мюнхен, най-голямото в света за зимни спортни стоки, се превръща в голям успех за продуктите и марката DIEL. През 1996г. ДИЕЛ отваря своя собствена фабрика - важна крачка по пътя към външните пазари чрез непрекъснато увеличаване на производствения капацитет и качество. От 2002 г. DIEL Sport разработва специална колекция облекла за нуждите на учените от Българската антарктическа експедиция.
*******
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
/ХТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text