site.btaКалин Пенчев: Само там, където няма пощенска доставка, не можем да достигнем до хората

Калин Пенчев е създател и собственик на най-големия онлайн магазин за български хранителни и други продукти в САЩ вече 22 години. Идеята му идва от липса на българско сирене „или по-точно от цената“, на която си купува голяма тенекия преди повече от 20 години. Притежава магазини и складове в пет щата. Според него една компания „или е успешна или не е, и това зависи единствено и само от този, който я управлява. Ако много иска да успее - няма начин да не успее, ако има 1% съмнение и започне да се колебае – заминава“, споделя в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Пенчев.

Учебен казус за неговата фирма „Малинчо“ (Malincho Case I Study) е публикуван в учебник по предприемачество, който се предлага в престижен университет в САЩ. 

Цялото интервю с Калин Пенчев можете да прочетете в редовете по-долу:

Как се зароди идеята за фирма „Малинчо“, откъде идва името и през коя година започнахте бизнеса си? Какво знаехте за интернет търговията тогава?

- Идеята дойде от липсата на българско сирене или по-точно от цената, на която си купих една голяма тенекия от един албанец, но реално всичко се случи, защото не знаех абсолютно нищо за този бизнес и лятото на 2001 година бях на 27 години и морето беше до колене. Името идва от моето име - Калин, като малък ми викаха Калинчо - Малинчо и така... Във времето се оказа много сполучлив избор на име, което се помни лесно. За интернет търговията също не знаех нищо. „Амазон“ по това време продаваше само книги, а ние, през октомври 2001 година, започнахме да продаваме сирене, кашкавал и лютеница. И така 22 години!

Коя е най-предпочитаната българска стока, която предлагате? Имате ли клиенти чужденци?

- Трудно е да се каже при наличието на почти всичко от минерална вода до прах за пране, боза, луканка, лукчета и т.н., но може би все още най-важният продукт си остава това, с което всичко започна - сиренето. Имаме клиенти чужденци, много българи имат смесени бракове и също продаваме и много други европейски стоки.

Има ли място в САЩ, където няма как да доставите български продукти? Къде се намират магазините и складовете Ви?

- Само там, където няма пощенска доставка, не можем да достигнем до хората, но навсякъде другаде може да получите всичко, което ви липсва и ние го внасяме. Имаме наши магазини в 5 щата. В щата Ню Джърси близо до Атлантик Сити имаме склад и малък магазин. В щата Илинойс в предградията на Чикаго имаме склад и там се намира най-големият ни магазин с кухня за български гозби, супи, скара и топли банички. В щата Джорджия в Мариета, предградие на Атланта, отваряме до 2 седмици нов, по-голям и много по-модерен магазин от предишния в този щат, който беше затворен през януари 2021 година по независещи от нас причини, там също ще има и кухня. В щата Невада в Лас Вегас също имаме магазин с кухня. В щата Аризона във Финикс, много близо до летището, също имаме магазин и малка кухня.

Как и кога една компания става успешна? Какви умения трябва да имат хората, които работят за Вас?

- Компанията или е успешна или не е и това зависи единствено и само от този, който я управлява. Ако много иска да успее - няма начин да не успее, ако има 1% съмнение и започне да се колебае - заминава. Животът е борба, компанията е същото, спреш ли да мислиш, да работиш и да се развиваш, остава само инерцията, която в един момент спира. Хората, които работят за нас, трябва да имат само едно качество - да искат да работят, защото много кандидати се интересуват само от парите и собствените си права. Аз съм дошъл в Америка с 500 долара през 1997 година и всичко останало е работа.

„Malincho Case I Study oт 2003 г.“ е публикуван в учебник по предприемачество, който се предлага в престижното „Harvard Business School“. Можете ли да ни разкажете повече за това и как се стигна до въпросната публикация?

- Една наша клиентка от Бостън, която учеше по това време (2002 или 2003 година) в „Babson College“ ми се обади и попита дали може да пише по тема предприемачество за „Malincho“. Аз ѝ казах, че нямам нищо против, тя ми прати въпросите си по имейл, но аз забравих да ѝ отговоря, защото тогава все още организацията се състоеше само от мен и много приятели, които работеха други работи и помагаха в свободното време за без пари. Един ден се сетих, че не съм ѝ отговорил и ѝ се обадих. Тя каза, че на другия ден трябва да предаде темата и междувременно е написала за друг бизнес, понеже не съм ѝ отговорил, но спомена че историята на „Malincho“ би била много по-интересна и ако ѝ отговоря веднага, би написала за една нощ моята история. И така стана, аз отговорих, тя написа и темата ѝ спечели интереса на професора. Той ми се обади и ме покани да летя до Бостън за интервю с него и с човек, който пише учебници. 

Отидох, говорихме, писаха и после вкараха „Malincho Case“ в учебната програма на колежа. След тази среща се разбрахме да отида още веднъж за среща със студентите на последния ден от изучаването на моя „Case Study“. Идеята на цялото упражнение беше студентите да се поставят на моето място и да дадат решение на моите текущи проблеми, което в случая беше как да се финансира този бизнес. Аз влязох в последния им час, като посетител. Класът бе разделен на групи и всяка група каза какво би направила на мое място и накрая професора каза: „А сега да видим какво е направил предприемачът!“ и аз станах и започнах да разказвам и отговарям на въпроси. Много мило и вълнуващо, за мен всичко това беше връх, на който кацнах с хеликоптер, нямах усещане, че съм го изкачвал, но разбрах, че ще се наложи да си го изкача и все още го качвам.

Търсят ви от престижни училища в чужбина да изнасяте лекции. Къде сте ги представяли до момента? Това допада ли Ви и на чия лекция бихте присъствали Вие?

- Изнасял съм лекиция в още един колеж в щата Ню Джърси, не помня името и годината, но усещането беше подобно на първия път, пак с хеликоптер бях на Еверест! Определено ми харесва да се виждам с млади хора и да отговарям на въпросите им! Може би на стари години ще стана професор по „Предприемачество“.

Казвате, че човек трябва да „подражава на слънцето“. Какво се крие зад тази философия? А на какво би могла да ни научи луната?

- Има безброй много звезди, но само едно Слънце, което изгрява и залязва всеки ден за всички нас. Целият ни живот се определя от Слънцето, всички религии са основани на Слънцето, без Слънцето няма да има нищо. Да подражаваш на Слънцето означава да ставаш всеки ден и да се бориш всеки ден в това, което правиш. Няма почивни дни, няма ваканции, кравата дава мляко всеки ден, хората се раждат и умират, когато им дойде времето - няма събота или неделя, Слънцето, ако не изгрее един ден, какво ще стане? Същото се отнася и за един бизнес - трябва да работи всеки божи ден като Слънцето - това е философията на Слънцето! Относно Луната - тя е само едно огледало на Слънцето.

Какво Ви накара първоначално да заминете за САЩ и през коя година? Бихте ли се върнал да живеете в България?

- Всички заминахме за САЩ заради американската, филмовата индустрия, която монополизира цялото световно кино и съответно мечтите на всички хора, които ги гледат, замислете се. Съответно и аз бях запленен и добре подготвен - учих в английската гимназия във Велико Търново, после Икономически университет във Варна, и в най-тежката година за България -  1997, бях на кръстопътя между казармата и да замина за САЩ на бригада, и евентуално да продължа да уча. Пропуснах казармата, после я отмениха, но аз си изпълних мечтата да уча в колеж в САЩ и разбрах, че образованието е преди всичко печеливш бизнес, а студентите са клиенти.

Първите няколко години имах такива мисли България или Америка, докато започнах с вноса на храни и осъзнах, че аз правя много повече за България от САЩ като търгувам с български фирми и популяризирам българската продукция.

Обезпокоен съм, че не виждам 20 години напред, защото градацията, по която се движи България, е отрицателна. България не е свободна и суверенна държава. Защо мисля така? Преди 4 или 5 години отивам в София да си отворя лична банкова сметка в една банка с личната си карта, никой не познавам и никой не знае, че живея в САЩ. Третият въпрос, който ми зададоха беше дали имам „Social Security Number“, което е личен номер за социални осигуровки и по-точно за плащане на данъци в САЩ. Бях смазан от този въпрос и по-точно от изводите, които си направих. По-късно разбрах от приятел, който беше началник в друга банка, че това е стандартен въпрос при отваряне на лична банкова сметка от „известно време“!

Времето ще покаже дали ще има връщане към България. Има един вариант, в който ще се приберем всички и той ще настъпи тогава, когато там където сме в момента стане непоносимо за живеене, въпроса е къде ще е България по това време?

Липсва ли Ви родината и колко често имате възможност да се връщате в нея?

- Липсват ми само заблудите за светлото бъдеще на родината от младите години, но човек по-добре да е реалист, отколкото идеалист. Всяка година се връщам в България за по 1 месец поне, някои години дори по 2, 3 дори и 4 пъти на година.

Какво бихте пожелали на сънародниците ни в чужбина?

Първо да са живи, после да са здрави и да не забравят че са родени в рая и са избягали от него!