site.btaПламен Симеонов, Атина: Имаме си наш дом и тук, и в родината

Наричат го най-добрия каменар сред артистите и най-добрия артист сред каменарите. Днес сънародникът ни Пламен Симеонов е част от екипа на Българското училище "Паисий Хилендарски" в Атина, където живее от дълги години. В учебното заведение се грижи за правоговора, за красотата на родната реч, за художествената словестност и дори за малки театрални етюди, драматизации, с които децата се срещат в клас. Защо и как заминава за столицата на Гърция и за живота си зад граница ни разказва в интервю за рубриката БГ Свят на БТА:

Защо и кога заминахте за Атина, какво Ви отведе там?

Причините да тръгна са от икономически и от личен характер. Шокът от 1997 г., син студент, дъщерята учеше в друг град, в езикова гимназия, провинциален театър, който се бори за оцеляване (и оцеля). Жена ми първа взе решение да замине, "за малко", а след половин година реших и аз. За малко. За да помогнем на децата, на себе си. Както стотици хиляди хора "на попрището жизнено в средата", в хаоса на демократичните промени.

С какво се занимавате там, как бихте описали работата си – кое е най-интересното в нея?

Започнах като градинар. После в бензиностанция. После си намерих работа, за годините до пенсия. Тежка и вредна, но сигурна и платена. Както казваше проф. Кирил Топалов, тогава посланик в Атина, за мен: "Той е най-добрият каменар сред артистите и най-добрият артист сред каменарите." Фирмата беше много голяма. Центърът ѝ в планина с име Дионисий. Мраморни кариери от Финландия до Сахара. И Врачанския камък в това число. И древната каменоломна, от където е доставян камъка за Акропола. От 2008 г. съм свързан с учениците от неделните училища в Атина. Грижа се за правоговора, за красотата на родната реч, за художествената словестност и дори за малки театрални етюди, драматизации и миниатюри. 

Колко често Ви се налага да работите с деца, с българчета зад граница или деца от смесени бракове? Кое е по-специфичното в работата с  тях?

Училищата са неделни и по предписание от МОН, за кръжоци се отделя час и половина седмично. Останалото е въпрос на ентусиазъм, индивидуални уроци и "онлайн" също. Когато има талантливи деца, а българчетата са такива, си струва усилието. Що се отнася до спецификата: децата ни са в среда, в която трябва да преодолява стресът и да доказват с труд и старание възможностите си. Майчиният език е в категория втори език, а смесените бракове възпрепятстват общуването на български в семейството. Звукообразуването в двата езика е коренно различно. Гръцкият се озвучава в устните, а нашият в дълбочина. От там и трудности в изговаряне на "Ж", "Ч","Ш","Щ" и т. н. За мен е празник, когато в края на учебната година чувам: "Аз съм бъ лгарЧе, обиЧам...", а не " Аз съм българЦе, обиЦам...".

Бихте ли казали, че усещането Ви за вкъщи е в Атина, кога идва това усещане чужбина да е вкъщи, да е дом?

Аз съм актьор, син на офицер. От 3-годишна възраст сменяме гарнизони, градове и театри. У дома е понятие, доминирано от дом. Имаме си наш дом и тук, и в родината.

Разкажете ни за контактите си с българите в Гърция, с българската общност там.

Благодаря, че с този въпрос събудихте лавина от спомени. Четвърт век, все пак. Това е тема за дълъг разговор - вестник "България днес", българска общност, клуб "Живец"и неговият кръстник Л. Левчев, КДК "Нов живец"- десет години по-късно, Български православен храм "Св. Иван Рилски Чудотворец" и още фолклорни формации, групи на художници, фотографи, музиканти и певци. 

По-дълго сте живели в южната ни съседка или в България – какво Ви даде и какво Ви взе това?

По-дълго съм живял в България. Сумарно 42 години. Но най-продължителният период от моя живот, 24 години премина в Атина. Какво ми даде - научих се да започвам от началото, от нищото. Да правя живота си и да си плащам. Да се радвам на сполуката, колкото и не космична по мащаби да е. Какво ми взе - питайте децата ми...