site.btaЕкологично сдружение "За Земята": Депозитната система отново се отлага, а МОСВ предлага държавен монопол, вместо работещ модел

Екологично сдружение „За Земята“ изразява тревога, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отново отлага въвеждането на депозитната система за опаковки – този път за 2027 г. – и предлага тя да бъде управлявана от държавно акционерно дружество. Това решение поражда сериозни съмнения относно прозрачността, ефективността и бъдещето на системата.

Работната група, на която МОСВ възложи през 2024 г. да създаде предложение за модела на депозитната система, на практика престана да функционира, а извършените анализи не са публични. Тези развития идват на фона на кризата с отпадъците в София – ситуация, която ясно показва колко спешно страната се нуждае от работеща и прозрачна система за управление. 

Междувременно България продължава да губи ценни ресурси и средства. Според данните на What We Waste Dashboard на Reloop, между 2015 и 2024 г. у нас са изхвърлени над 750 000 тона PET, стъкло и метал, които не са били рециклирани – ресурси на стойност над 106 милиона евро. 

В почти всички европейски страни депозитните системи се управляват от асоциации на производителите и търговците, а държавата изпълнява контролна функция. Тези модели постигат над 90% събираемост и се самофинансират, без натоварване на бюджета. Само 2 от 18 депозитни системи в Европа са държавни, и то в специфичен контекст. Въпреки това МОСВ предлага България да тръгне именно по този път, което поражда въпроси за мотивите и прозрачността на решението.

Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, възниква очевиден конфликт на интереси – кой ще санкционира държавното дружество, ако не постигне целите? Това противоречи на принципа „Замърсителят плаща“, според който производителите трябва да носят отговорност за отпадъците от своите продукти.

Допълнителен проблем е финансирането. В Европа депозитните оператори се изграждат с банкови заеми, гарантирани от бизнеса, и се издържат от непотърсени депозити, продуктови такси и приходи от рециклирани материали. У нас се предлага участие на държавния бюджет, въпреки че бизнесът вече е заявил готовност да осигури финансиране и управление. Това означава допълнителна тежест за данъкоплатците и риск от политическо влияние.

Освен тази пряка загуба, обществото плаща три пъти за едни и същи отпадъци – първо чрез продуктовите такси, включени в цената на продуктите, втори път чрез таксата „битови отпадъци“, и трети път чрез годишната национална вноска към ЕС за нерециклирана пластмаса, която възлиза на около 44 милиона лева.

Само в София годишно до Столичното предприятие за третиране на отпадъци се извозват около 400 000 тона отпадъци от сивите контейнери, като малко над половината от тях са рециклируеми. Това показва мащаба на пропуснатите възможности и нуждата от ефективна система, която да осигури по-добро разделно събиране и връщане на ресурсите в икономиката.

От „За Земята“ настояваме:

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да представи публично резултатите от проведения анализ и разработената финансова методика, както и да прекрати по-нататъшното отлагане на въвеждането на системата.

Системата да следва принципите, доказали своята ефективност в другите европейски държави, а именно:

Обхващане на всички опаковки за напитки от основните материали – пластмаса, метал и стъкло – с обем от 100 мл до 3 литра;

Въвеждане на задължителна и нарастваща във времето квота за опаковки за многократна употреба (напр. стъклени бутилки за бира, сода, минерална вода);

Задължение за търговците на дребно да приемат обратно използваните опаковки и да възстановяват депозита на потребителите;

Постигане на поне 90% степен на връщане за всеки вид опаковъчен материал;

Създаване на централна нестопанска организация за управление на депозитната система, основана и управлявана от производителите и търговците на дребно;

Определяне на подходяща стойност на депозита – достатъчно висока, за да стимулира връщането, но без да създава предпоставки за злоупотреби;

Налагане на глоби за отговорните страни при непостигане на целите за връщане на пластмасови бутилки и за използване на рециклиран материал в нови опаковки.

България не може да си позволи още години отлагане и експерименти с държавни дружества. Нужна е прозрачна, независима и ефективна депозитна система, която наистина връща стойността на опаковките в икономиката, а не в сметищата.

Снимка / За Земята - През 2021 г. придошлите води на язовир Искър показаха остров от пластмаса. Преобладаващата част бяха бутилки - опаковка, която много лесно се събира с помощта на депозитна система.