site.btaТодор Ралев: В Прага имаме откъде да черпим сила, знания и пазим българския дух

Сънародникът ни Тодор Ралев е организатор на тазгодишното издание на събора „На мегдана на другата България“, което ще се проведе в Прага през юни. Самият той живее в столицата на Чехия вече близо 20 г. "В България бих искал да се връщам колкото може повече, но, за съжаление, успявам само 2-3 пъти годишно", разказва Тодор за себе си като част от българската общност в Чехия.

Ето какво още сподели той за рубриката БГ Свят на БТА. 

Кога и защо заминахте да живеете в Прага?

Когато бях малък, майка ми ми казваше да се науча да пиша хубаво, за да може да ми разчита почерка, ако един ден ѝ пиша писма. Аз си се чудех, защо пък трябва да пиша писма, нали живеехме все пак заедно. След няколко години с баща ми имаха възможност да заминат за Чехия по работа, защото ситуацията в нашия край не беше много лесна и година по-късно да вземат мен и брат ми с тях. Вярвам не е било лесно тогава и това все още е оставил един голям белег в миналото на нашето семейство.

С какво се занимавате там в момента?

Работя в сферата на човешките ресурси и по-скоро насочено към обучението и развитието на хората в една международна фирма. 

Кое беше основното, което Ви накара да останете в града?

В началото беше любопитството. Не съм мислел за възможности и т. н. Бил съм все пак малко дете. После много исках да се върна в България, това когато пораснах малко и бях по-независим, но пък вече имах някаква създадена среда тук и в процес на обучение – университети. И така, но човек никога не знае. В момента възможностите са много и се иска само сила отново за промяна и след толкова много години да се мотивира човек и да направи отново такава голяма стъпка.

Организирате едно от най-мащабните събития за българи зад граница – „На мегдана на другата България“ – какво можете да ни разкажете за тазгодишното издание, което ще е в началото на юни. Защо избрахте да се проведе в Прага?

Изборът е по-скоро едно голямо предизвикателство. Ако дадена група има поне малко опит през годините и е весела и активна, приема поканата от Анита Eкенова, която е основател и координатор на пътуващия събор. Наричаме го пътуващ, защото идеята е всяка година да се организира в различна държава или град, където талантлива група приела да бъде домакин на събора, ще запази основата му, но ще допринесе и с нещо ново и така познатият ни събор е винаги и с нещо изненадващ и нов за групите, които участват вече с години. 

Съборът „На мегдана на другата България“ тази година ще се радва на нашия силен дух на ансамбъл "Българи" към сдружение "Заедно", творящ в Прага. Аз съм от Тракийския край и затова решихме с групата, че и тазгодишната тема на събора би била подходяща да е от там: Празник на Розата – розобер в долината на розите. Ще участват 80 групи от различни държави, ще има гости хореографи, жива музика, хоротека и много други изненади, които приготвяме с целия ни екип тук. Всеки може да потърси повече информация на страницата ни, която често актуализираме: namegdana2023.bg.

А как самият Вие се насочихте към българските народни танци?

Това е благодарение на родителите ми. Тях винаги ги е интересувал и са имали слабост към фолклора ни, танците и песните. И още от предучилищна възраст ме записаха в такава паралелка и от там тръгна всичко. После вече беше до осъзнаване колко много ми харесва, когато танцувам и как се чувствам по време на танца. Има музика и танци, които толкова много ме докосват вътрешно и съм много щастлив за тази възможност. Виждам, че има и много други хора като мен и много се радвам за този факт. Пожелавам на всеки това чувство.

Как, освен чрез фолклора и танците, държите връзка с България, колко често успявате да се върнете в родината си, да говорите на български – примерно – в Прага?

Връзката с България, разбира се, чрез приятелите и роднините, които са останали там, чрез новините и интернет пространството. На български в Прага говоря бих казал почти всеки ден. Било то със семейството ми или с приятелите ми тук. Тук също има и доста дейности, организирани от различни български сдружения или институции за българите и има откъде да се черпи още сила, знания и запазване на българския дух. В България бих искал да се връщам колкото може повече, но, за съжаление, успявам само 2-3 пъти годишно. Но се радвам и на това, защото има хора, които не могат и с години да се приберат. 

Какво дава и какво взема животът зад граница в рамките на 20 г., какъвто е Вашият опит?

Дава всичко и взема всичко, за съжаление. Малко е - който както си го направи - но животът понякога учи и дава възможности, но и препятствия. Някои неща са на късмет, някои не толкова. И така, много зависи от човека какво е допуснал и какви са му били възможностите. На мен е дал много нови познания, да си отворя очите за много други неща, много нови запознанства и приятелства. Нов дом, образование, прехрана и прочие. Взел ми е най-скъпото! Да съм там, където съм отраснал, близо до моите корени, да се чувствам като у дома си, а не като чужденец. Да е цялото ми семейство заедно, да имам това, което са градили моите родители и прародители.

Да няма такава голяма тъга в очите на семейството ми, когато наближи отново време за раздяла. Взел ми е и много други неща, за съжаление, не от материалните.