Български учени изследваха пукнатините на ледник Перуника и взеха проби на микропластмаса от водите на Южния залив в Антарктида.
Инж. Цветан Паров (физик) измери температурното взаимодействие на въздуха в пукнатините с температурата на приземния атмосферен слой на ледника Перуника, намиращ се в източната част на о. Ливингстън. „Из целия ледник сме инсталирани 15 сензора на различна дълбочина, които измерват температура и влажност. Те ще ни дадат информация за това на каква дълбочина топлината от приземната атмосфера прониква в недрата на ледника и същевременно с каква скорост този ледник се разтапя“. Поставен е и сензор за отчитане посоката и големината на въздушните течения в пукнатините на ледника, допълни той.
„Намираме се в зоната на аблация на ледника (намаляване на снежната покривка), която е дебела 100-150 метра до нивото на земната повърхност. Зоната на аблация обуславя изключително много пукнатини, като някои от тях в момента са затрупани със сняг. През отворените пукнатини се осъществява топлообменът с външната атмосфера и ние точно там пускаме нашите сензори и засичаме какво се случва под леда“, разказа за БТА физикът.
Инж. Паров представи днешните резултати от информацията, получена от поставените сензори. „Пукнатините в края на ледника се явяват като нискочестотен филтър за външните влияния в температурата, а в дълбочина засичаме само най-силните. Тази амплитуда нараства, като в периферията на ледника това е слабо изразено, а в центъра на ледника е силно изразено“. По думите му движението на въздушните маси през ледника и в неговата централна част е по-голяма, отколкото в периферията.
„Бях тук преди пет години, като за този период няма натрупан нов лед, т.е. трендът е все надолу“, констатира физикът.
Цветан Паров посочи, че изследването е мултидисциплинарно, като е фокусиран в областта на глациологията (наука за ледниците). „Получените данни са безценни и от тях могат да се правят много изводи, да се подложат на анализи и на корелационна статистическа обработка“, коментира той.
„Цялото това познание ще бъде крачка напред в прогнозиране на топенето на ледниците и в близкото бъдеще да можем да кажем какво ще се случи“, каза още инж. Цветан Паров.
***
Ихтиологът и хидробиолог проф. Елиза Узунова продължава работата по събиране на проби за наличие на микропластмаса във водите в района около о. Ливингстън. Тя разказа за БТА как протича пробовземането и представи функциите на специализираната мрежа за улавяне на микропластмаса. По думите ѝ при пускането на мрежата в рамките на 35-40 минути тя се е задръстила с макроалги (макроводорасли). „Поради тази причина спускаме мрежата между 10 и 15 минути да работи, за да може пробата да не е толкова задръстена с органика“, уточни тя. Проф. Узунова съобщи, че това е второто пробовзимане от Южния залив, като ще бъдат направени повторно още две. „Ще направим отход по същото трасе за събиране на проби за микропластмаса“, допълни ихтиологът.
Проф. Узунова събра проби за наличие на микропластмаса от водите в района на о. Медиа луна.
***
Екипажът на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) заедно с логистичната група на българската антарктическа база (БАБ) “Св. Климент Охридски” натовариха отпадъците, натрупани на брега до българската станция през годините.
“В хода на провеждане на годишното осигуряване на Антарктида и на нашата база на остров Ливингстън, успяхме с моя екипаж от “Св. св. Кирил и Методий” и с логистиците от “Св. Климент Охридски” да натоварим около 20 тона метална скрап. Смело можем да потвърдим, че приключихме с екологичната операция по натоварване на скрап от българския бряг, събиран повече от 30 години”, каза в интервю за БТА командирът на кораба капитан втори ранг Николай Данаилов. „За втора поредна година, надявам се и за последна, вземаме толкова масивно метална скрап от континента“, посочи той. По думите му в рамките на два дни екипът успя да пренесе металните отпадъци от българската база.
Капитан Данаилов каза, че по този начин се осигурява чиста и спокойна среда, както за работата на българските учени и логистици, така и в дейността по построяване на научноизследователска лаборатория на БАБ. „Радвам се, че екипажът се включи активно и само в рамките на два дни успяхме да пренесем цялата метална скрап от българската база“, допълни той.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
/МХ
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
