site.btaОбщо осем вида риби от остров Ливингстън ще бъдат донесени за колекциите на Националния природонаучен музей

Общо осем вида риби за ихтиологичните колекции на Националния природонаучен музей на Българската академия на научите (НПМ-БАН) ще донесе доц. д-р Тихомир Стефанов от акваторията на остров Ливингстън. Той успя да улови и нов вид -  Parachaenichthys charcoti. 

„Моят проект на остров Ливингстън е свързан с биологичното и видовото разнообразие на рибите в района. До момента – средата на моя престой, проектът върви изключително добре. С помощта на логистичния екип на базата успяхме да направим няколко влизания и десетина проучвания. Интересните данни, които получих, допълват много добре картината, която имах от предишните мои посещения“, каза в интервю за БТА доц. д-р Тихомир Стефанов. Според него вече може много добре да се оцени пространственото разпределение на отделните видове риби. Има много интересно разпределение във връзка с дълбочината, на която те се срещат, отбеляза той. 

„Основните два вида риби, които създават над 90% от биомасата в региона, това са двата вида нототении - Голяма нототения (Notothenia coriiceps), и Нототения роси (Notothenia rossi). Те обитават сравнително широк спектър от дълбочини, но тяхната биомаса основно е концентрирана в по-плитките участъци. Даже успяваме да видим единични екземпляри, плавайки почти до брега – на практика до десетина сантиметра дълбочина“, разказа ученият.

Именно това, че основната част от техните популации е струпана в по-плитките участъци на шелфовата зона, на плитката крайбрежна зона на остров Ливингстън, кара останалите видове, които са доста по-дребни като размер – като двата вида Trematomus, да бъдат разпространени в малко по-големите дълбочини, където избягват от една страна конкуренцията, а от друга страна - хищничеството на тези два едри доминиращи вида. 

„Интересното допълнение, което имахме, е свързано с биологията на така наречените ледени риби. Ледената риба (Chaenocephalus aceratus) се оказа доста по-широко разпространена тук, отколкото ние си мислехме в началото. Тя образува колонии, които са от мъжки и женски екземпляр, като мъжкият прави своеобразно гнездо на дъното на морето, където приканва женската и тя хвърля хайвера в това гнездо, което после мъжкият охранява“, каза още доц. д-р Тихомир Стефанов. Той обясни, че тези колонии на остров Ливингстън са разположени в по-големите дълбочини – някъде след 40, 50 до 60-65 м. Видът обаче се среща и на по-плитко, като един от екземплярите, които са хванати през годините, е на 12 м. Често хващаме риби на дълбочина 25-30 м, така че тяхното разпространение също варира в дълбочина, посочи изследователят. Според данните, събрани до момента, може да се каже, че основната част от колонията е на дълбочина 60 м.

„По време на проучванията тази година, в рамките на настоящия проект, успяхме да уловим още един вид от това семейство – т.нар. Драконова риба (Parachaenichthys charcoti). Това е нов вид за колекциите на Националния природонаучен музей. „Голяма част от моя проект е свързана и с набавяне на интересни екземпляри, които да обогатят колекциите на природонаучния музей, където има витрина, посветена на биоразнообразието на Антарктида. Всеки нов вид би бил добро попадение и ще намери своето място в експозицията“, каза  доц. д-р Тихомир Стефанов.

Друго интересно откритие по време на изследванията тази година е свързано с биологията на двата доминантни вида нототения (Notothenia). Успяхме да изследваме екземпляри, които се срещат в Джонсънс док – едно много затворено място, закътан залив, в дъното на който има топящ се ледник, който променя драстично хидрохимичните условия в залива и съответно средата на обитание на тези риби, отбеляза доц. д-р Тихомир Стефанов. 

Той обясни, че големият поток от сладка вода, заедно с частици, увлечени от ледника, увеличават много мътността в Джонсънс док, което влияе на пропускането на светлината и оттам на количеството фотосинтезиращи водорасли и на количеството на кислорода във водата. Вливането на вода с различна плътност в тази част на южния залив на остров Ливингстън поражда някакви вертикални течения, наместване на по-тежката и по-плътна вода, тя слиза в дънните слоеве, на нейно място излиза по-леката сладка вода. Именно тези вертикални премествания на водните пластове привличат крила (дребни ракообразни) – основна част от храната на китовете, които се срещат и в нашия залив, каза ученият.

Тези вертикални течения привличат крила, който се струпва пред Джонсънс док, и това кара тези два доминантни вида риби да променят драстично стратегията си на хранене. „Нототениевите риби са костуроподобни риби, които нямат плавателен мехур, имат положителна плаваемост, която ги придържа към дъното. За да могат да плуват активно във водния стълб, се налага да извършват активни движения. Те се опитват да си спестят тези движения и, хранейки се по дъното, обикновено живеят в струпванията на различни водорасли. Стратегията им на хранене включва основно водораслите, като приемат по-високо протеинова храна“, добави доц. д-р Тихомир Стефанов. Рибите, които изследвахме в нашата част близка до залива, изцяло преминават на активно хранене с крил. При това положение част от рибите улавят и различни дребни рибки. Те изоставят своя естествен начин на хранене и започват активно да се придвижват във водния стълб, обясни още изследователят.

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

ТТ