site.btaПри пробите за дрожди от Антарктика търсим биологично активни вещества и изследваме потенциала им за лечение на рак, каза д-р Снежана Русинова

Целта на проекта, който разработвам, е да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак. Това разказа за БТА микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Тя взе участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега Русинова продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.

Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията. Успяхме да намерим интересен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия екстракт и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур, обясни ученият.

Дрождите са еукариотни микроорганизми, по-големи от бактериите. Те са част от царство гъби, но понеже са едноклетъчни, се причисляват към микроорганизмите, разказа Русинова. Важен е фактът, че антарктическите дрожди не са патогени, т.е. лесно може да се борави с тях както в лабораторни, така и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през цялия процес на ферментация, добави още Русинова.

Какво ни казват дрождите?

Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е адаптирал към условията там. Учените се стремим да открием как дрождите успяват да предпазят молекулите си от екстремно ниски температури. Може би синтезират вещества непознати засега, коментира микробиологът.

Антарктическите микроорганизми, които изследвам вече 15-години, са много интересни от биотехнологична гледна точка. Разработвали сме различни техни възможности да синтезират метаболите, които да са в полза на човека. За мен беше важно лично да отида и да си набавя пробите, да ги взема възможно най-стерилно, обясни Русинова.

По думите на Русинова не всички проби са проучени до момента. Пробовземането е осъществено от почвата, от водата на ледниковите езера, а дори и от перата на пингвините на о. Ливингстън. 

Антарктида и нейните тайни

Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и много повече разнообразни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лечението на различни заболявания, предполага тя.

Микробиологията е наука, която се работи много бавно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да видим дали изобщо в пробите има дрожди. Необходими са минимум 20 дни да се установи това, посочи още микробиологът.

Взимаме повече проби, за да имаме шанс да намерим търсените от нас микроорганизми, добави тя.

Съхранението на пробите е било възможно и благодарение на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“. За съхранението е важно пробата  да е автентична, посочи тя. Корабът е дал възможност пробите да бъдат пренесени в камера до България и съответно до Пловдив, където е лабораторията на Русинова.

По думите на микробиолога Антарктида крие тайни, които ще продължат да вълнуват учените. Тя признава, че пътуването й до о. Ливингстън е оставил траен отпечатък върху нея и я е въодушевило да продължи научната си дейност.

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.