Ирански удари, нанесени вчера по обекти в Ирак и Сирия, както и нестихващото напрежение в Червено море днес са сред основните теми в западния печат.
В. "Ню Йорк таймс" се спира по-подробно върху въздушната атака на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) срещу "антиирански терористични групировки" в Северен Ирак.
В изявление на КГИР се посочва, че целта на въздушния удар по цели в Ербил е била "разрушаването на шпионски щабове и обекти, използвани от антиирански терористични групировки" за планиране на атентатите в иранския град Керман, при които този месец бяха убити 86 души, участвали във възпоменателна церемония в памет на генерал Касем Солеймани, припомня "Ню Йорк таймс".
Иранските нападения засилиха напрежението в Близкия изток и повишиха риска от ескалация на и без това опасната ситуация, коментира изданието.
Първоначално някои ирански лидери обвиниха Израел за атентатите, извършени по време на възпоменателната церемония на гроба на Солеймани, въпреки че отговорност тогава пое "Ислямска държава". Но в друго изявление на КГИР, разпространено вчера, иранските елитни части отново обвиниха Израел, като посочиха, че в Ербил е разположен щаб на израелската разузнавателна служба Мосад. Тел Авив не е коментирал твърденията на Техеран, посочва "Ню Йорк таймс".
Атентатите на гроба на Солеймани и последвалото нападение срещу ирански полицейски участък са знак за уязвимостта на Иран от проникване на екстремистки групировки въпреки огромния капацитет на разузнавателната служба и полицията в тази страна, коментира американският вестник.
Преките нападения на КГИР не са нещо ново, но са много по-редки от атаките, извършвани от иранските проксита. От началото на войната в ивицата Газа през октомври въоръжени групировки, свързани с Техеран, са извършили най-малко 130 нападения срещу американски обекти в Ирак и Сирия.
Вчерашните въздушни удари срещу мишени в Ербил бяха нанесени в момент, в който ирански проксита атакуват американски военни бази и обекти в Ирак и Сирия, а йеменските бунтовници хуси не спират да нападат търговски плавателни съдове в Червено море. Хусите твърдят, че действията им са в знак на солидарност с палестинците в Газа, обобщава "Ню Йорк таймс".
В днешния си брой в. "Вашингтон пост" предупреждава, че хусите са започнали да разширяват зоната на нападенията си отвъд Червено море в посока на Аденския залив, който води към Арабско море и Индийския океан. "Това застрашава морския подход към Джибути, търговската врата за 120-милионната Етиопия", пише вестникът.
Според Ами Даниел, главен изпълнителен директор на базираната във Великобритания компания за морско разузнаване "Уиндуърд", три месеца след началото на войната в Газа опасната морска зона вече се простира на стотици километри отвъд първоначалната гореща точка в Червено море. Това подлага военноморските сили, които защитават световната търговия, под голямо напрежение, тъй като трябва да охраняват много по-широк периметър.
Даниел прогнозира, че Суецкият канал, през който преминават 10-15% от световната търговия с петрол, може бъде затворен за международното корабоплаване. Изпращането на кораб през Суецкия канал сега ще струва от 3 до 5 млн. долара, като ще има увеличаване на застрахователните такси и на разходите по сигурността и защитата на екипажите. Пренасочването на плавателен съд от същия тип около южноафриканския нос Добра надежда, което удължава пътуването от Азия със седем до девет дни, може да струва само 2 млн. долара, каза Даниел.
Сп. "Тайм" се спира на нова мярка, която се планира срещу хусите. Изданието пише, позовавайки се на трима източници, пожелали анонимност, че американското правителство възнамерява да включи йеменските бунтовници в списъка с терористични организации.
Малко след като Джо Байдън стъпи в длъжност като президент в началото на 2021 г., държавният секретар Антъни Блинкън извади хусите от списъка на чуждестранните терористични организации, тъй като Вашингтон се опитваше да улесни вноса на храни и хуманитарна помощ в Йемен, припомня "Тайм".
Йемен е най-бедната страна в арабския свят. Дългогодишната гражданска война и лошото управление миналата година изложиха 24 милиона йеменци на риск от глад и болести, сочат данни ООН, цитирани от изданието. Около две трети от йеменците живеят на територия, контролирана от хусите, а 90% от храните в страната са внасяни от чужбина.
В. "Ню Йорк таймс" допълва, позовавайки се на свой източник, пожелал анонимност, че въпросът за повторното налагане на санкции срещу Йемен ще бъде обсъден в средата на следващия месец. Йеменските бунтовници могат да бъдат квалифицирани като "глобална терористична групировка със специално обозначение", като наред с другите санкции ще бъде блокиран и достъпът им до световната финансова система. Въпросното определение води до по-тежки последствия от квалификацията "чуждестранна терористична организация", която правителството на Тръмп наложи спрямо хусите в последните дни от мандата си, отбелязва американският вестник.
Ако бъдат квалифицирани като "глобална терористична групировка със специално обозначение", това значително ще улесни преследването на лица, които съзнателно им предоставят пари, различни стоки, участват в обучението на техни бойци или им оказват друга "материална подкрепа", пояснява "Ню Йорк таймс". Хуманитарни организации обаче предупреждават, че този ход може да усложни предоставянето на помощи за цивилното население.
"Подобна квалификация ще повиши още повече равнището на несигурност и заплаха за йеменците, които все още преживяват една от най-големите хуманитарни кризи в света", каза пред сп. "Тайм" Скот Пол, помощник-директор на "Оксфам Америка". "Правителството на Байдън си играе с огъня и ние призоваваме незабавно да избегне налагането на въпросната квалификации и да даде приоритет на живота на йеменския народ", допълни Пол.
/ГГ/
news.modal.text
