Първата в света гребна експедиция, която започна прекосяването на Северния ледовит океан от край до край, напредва "успешно покрай красивите фиорди", каза Стефан Иванов. Освен кампанията “Да! За живот” и петицията за защита на Южния океан, пълната арктическа гребна експедиция (Full Arctic Row - FAR) подкрепя и научен проект, посветен на планктона. Това съобщи скиперът за БТА, малко след успешното прекосяване на 60-ия паралел, по време на първата за пътешествието плаваща котва, която спуснаха поради насрещен вятър със скорост до 13 възела.
Пионерският тандем Стефан Иванов - Владимир Табутов започна да гребе от Хаугесунд, Норвегия. FAR ще бъде не само най-дългото плаване през Северния ледовит океан, осъществявано някога с гребна лодка, но и първото в историята на човечеството, в което Северният ледовит океан ще бъде прекосен с гребна лодка от край до край.
Очакваме двамата българи на “Неверест” да стигнат на собствен ход до най-северната точка на планетата, достигана някога с гребна лодка.
Стефан Иванов добави, че разполагат с кепче, с чиято помощ ще съберат и предоставят общо 80 проби на учените от Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На базата на техните изследвания и заключения ще имаме възможност да разберем повече за климатичните промени и глобалното затопляне, а в по-мащабен план информацията ще бъде полезна за следващите учени и политици, които ще трябва да вземат решения, свързани с бъдещето на обществото.
Експедицията FAR продължава в посока Свалбард и вечния лед, където и над 80-ия паралел да се намира той това лято. Малко по-късно (тук е моментът да благодарим на норвежките мобилни оператори за покритието, защото екипажът на "Неверест" е в открити води, на около 20 м.м. от брега) скиперът добави, че все още не е студено, но вече ги е навалял дъжд. Гребецът каза също, че до момента са успели да вземат четири пъти по две проби планктон.
Българският екипаж е в началото на свръхчовешкото усилие, което предстои нататък. Температурата на север ще се понижава все повече, по тези ширини плуват бели мечки, вълните са колкото хълмове и има течения, които са коварни, макар че Иванов ги описа красноречиво като "букли в къдрава коса”. Той каза, че в океана вълните всъщност не идват от една и съща посока, а се случва така, че се наслагват една върху друга - една голяма вълна- като хълм, и върху нея има една друга, по-малка, като, да кажем, голям камък и от трета страна, пък, идва трета и ти, общо взето, навигираш между тези вълни.
Понякога е хубаво, уточни Иванов, когато участваш в някакво състезание или преход на земята, да знаеш колко километра ти остават до края, докато в океана съвсем не е така, защото ти не се движиш по права линия от точка А до точка Б, срещаш се с насрещни, странични ветрове, някой път те връщат назад, настрани с по 50-60 километра.
За теченията скиперът каза, че са като изненадващ враг, "защото не ги виждаш, не ги усещаш, само по уредите можеш да установиш, че гребеш, както обикновено, но всъщност се връщаш назад, или се движиш в различна посока, от която си мислиш, че се движиш".
Тези течения понякога са по-бързи, отколкото скоростта, която гребците могат да развият с лодката. Конкретната опасност идва от това, че те дори не са постоянни течения, а завихряния. По думите на Иванов дори и в Гълфстрийм, въпреки че преобладаващо то държи някаква посока, но и в Гълфстрийм има едни завихряния, като букли в къдрава коса, които те тласкат наляво-надясно. Има модели, които се опитват да покажат накъде е движението на базата на температура и атмосферно налягане, което се засича от сателитите, а не на базата на преки наблюдения във водата и затова тези модели са много, много неточни, добави той.
Подходящи илюстрации за разминаването има например на стр. 281 в книгата "Неверест" от Стефан и Максим Иванови за тяхното прекосяване на Атлантика от изток на запад изцяло в сезона на ураганите. Стефан коментира във връзка със северния бряг на Южна Америка: "ако погледнеш два различни модела за един и същ район, по едно и също време, можеш да видиш в двата модела нещо толкова различно, все едно не става въпрос за един и същ район… Просто няма нищо общо".
В такива ситуации той каза, че се действа на принципа на пробата и грешката - спираш да гребеш, мушкаш греблата във водата и засичаш накъде те носи течението, и се опитваш да видиш кой от моделите е малко по-точен.
Експедицията FAR се реализира и със стабилизиращото участие от сушата на Жени Иванова, д-р Калин Димитров и кап. Валери Петров. Движението на "Неверест" може да бъде проследено и онлайн чрез https://my.yb.tl/neverest/14867, както и в социалните мрежи - NeverestOceanRow във фейсбук и в Инстаграм @neverestoceanrow.
Петицията за обявяване на нови четири млн. кв. км в Южния океан за защитени зони очаква съмишленици тук.
