ОБЗОР

site.btaКрай на играта, провал или тактическа загуба – какво представлява оттеглената кандидатура на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО?

Край на играта, провал или тактическа загуба – какво представлява оттеглената кандидатура на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО?
Край на играта, провал или тактическа загуба – какво представлява оттеглената кандидатура на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО?
Румънският президент Клаус Йоханис гласува на изборите за Европейски парламент на 9 юни 2024 г., които се произведоха заедно с местните избори в Румъния. Снимка: AP, Andreea Alexandru

Като „Край на един фалшив съспенс“ определи агенция Франс прес оттеглената вчера кандидатура на румънския президент Клаус Йоханис за поста генерален секретар на НАТО.

Шансовете на румънския лидер, който разкри амбициите си през март, бяха малки от самото начало на фона на подкрепата за премиера на Нидерландия Марк Рюте от страна на САЩ, посочи АФП.

Анализатори и медии в Румъния коментират днес дали това е „краят на играта“ за Йоханис и защо изобщо той се кандидатира за най-висшия пост в НАТО. 

До момента, в който румънският президент Клаус Йоханис обяви намерението си да поеме ръководството на НАТО, най-малко 20 от 32-те страни членки, включително най-важните западни членки - САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Обединеното кралство - бяха обявили подкрепата си за Марк Рюте, припомня Дора Вулкан от „Свободна Европа“.

Естония, Полша, Унгария, Турция и Словакия бяха дали първоначално сигнали, че биха подкрепили румънския президент, припомня Лилияна Русе от телевизия Диджи 24. „Не знаем кой и какво е преговарял от името на Клаус Йоханис, но е ясно, че през последните дни всички страни членки се обединиха около холандеца Марк Рюте. Всички, с изключение на Румъния. Нашият президент остана на практика единственият си поддръжник“, коментира журналистката от Диджи 24. 

Провал или кризисна кандидатура?

Според политическия анализатор Кристиян Първулеску оттеглянето на Йоханис не трябва да се възприема като провал, а подобни опити трябва да бъдат тълкувани в контекст.

"А контекстът е свързан с позицията на (премиера на Унгария Виктор) Орбан и други по отношение на кандидатурата на Рюте“, посочва Първулеску за в. „Адевърул“.

За всяко решение на НАТО е необходимо единодушие от всички 32 страни членки на алианса, като всяка има правото на вето, в това число и за участието си в общи дейности или съвместни военни операции. През март Унгария обяви, че "определено не може да подкрепи" премиера на Нидерландия Марк Рюте за поста на генерален секретар на НАТО.

"Ние определено не можем да подкрепим избирането на поста на генерален секретар на НАТО на човек, който е искал да постави Унгария на колене", каза тогава външният министър на Унгария Петер Сиярто.

Нидерландският премиер бе активен радетел за това отпускането на средства от бюджета на ЕС, предвидени за дадена държава членка, да бъде обвързано със спазване на критериите на ЕС за върховенството на закона. Поради тази причина милиарди евро за Унгария бяха замразени.

Тази седмица обаче Унгария се отказа от съпротивата си срещу кандидатурата на Марк Рюте, след като нидерландският премиер в оставка и неговият унгарски колега Виктор Орбан се срещнаха в кулоарите на среща на лидерите на ЕС в Брюксел, предаде Ройтерс.

Според Кристиян Първулеску кандидатурата на Йоханис за НАТО, обявена през март, е била "кризисна кандидатура".

„Републиканската партия и Доналд Тръмп не искаха кандидатурата на Рюте да бъде реализирана, те искаха тя да бъде отложена, ако това е възможно, до избирането на новия президент, за когото се надяват, че ще е Доналд Тръмп. Така че Орбан на практика не беше сам (...)“, коментира Кристиян Първулеску за „Адевърул“. По думите му именно в този контекст трябва да се тълкува кандидатурата на президента Йоханис – като „кризисна кандидатура“. 

Първулеску отбеляза, че от друга страна "по-голямата част от медиите и коментаторите в Румъния ликуват" и че "има огромно чувство на разочарование от президента Йоханис". 

"От гледна точка на повечето коментатори кандидатурата беше провал. Зависи от коя гледна точка я гледате. Аз я разглеждах като кризисна кандидатура за решаване на проблема с Виктор Орбан, защото Виктор Орбан нямаше нищо против такава кандидатура. В крайна сметка Орбан промени решението си в последния момент, без да е много ясно какви са причините за това", добави Кристиян Първулеску, цитиран от „Адевърул“.

Румънска амбиция и план „Бе“ 

Според политическия анализатор Раду Магдин кандидатурата на Йоханис за НАТО е от полза за Румъния.

"Кандидатурата на Клаус Йоханис беше полезна за Румъния като проява на амбицията на една важна страна в Източна Европа, която обаче много често не се държеше като важна или амбициозна страна“, коментира Магдин пред „Адевърул“. 

Според него, ако тази кандидатура беше лансирана по-рано, ако беше подготвена предварително, би имала по-голям шанс за успех. Магдин оценява ситуацията като „добър пример за проява на румънска амбиция“. 

Друг политически анализатор – Раду Деликоте, също оценява кандидатурата на Йоханис като добра за Румъния.

„Защото независимо дали ще успееш или не, в крайна сметка, както във футбола, важното е да играеш“, коментира той за „Адевърул“. 

"(…) аз мисля, че Клаус Йоханис не обяви кандидатурата си случайно“, коментира още Раду Деликоте и допълни, че е възможно президентът „да има план „Бе“ - позиция в Европейската комисия или някаква друга на европейско ниво. 

„Индиректно направи и лобиране за Румъния“, обобщи Деликоте.

Още при обявяването на кандидатурата на Йоханис през март служители на НАТО заявиха пред Свободна Европа при условие за анонимност, че шансовете на румънския президент са твърде малки, след като големите сили вече бяха обявили подкрепата си за Рюте. Други видяха в изявлението на Йоханис в най-добрия случай тактика, с която той всъщност се стреми към ръководен пост в Европейския съюз, за който се "пазари", пише Дора Вулкан от Свободна Европа.

Американското издание „Политико“ писа неотдавна, че Йоханис е спряган като възможен приемник на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия или за бъдещия пост комисар по отбраната.

Клаус Йоханис завършва тази година втория си мандат като президент на Румъния и няма право да се кандидатира отново. 

Негови изявления от тази седмица оставят впечатление, че той има нещо предвид по отношение на Брюксел. След като участва в понеделник в неофициална среща на лидерите на ЕС, на която се обсъждаха резултатите от европейските избори на 9 юни и ръководните постове в европейските институции, Йоханис каза, че преговорите трябва да се водят по такъв начин, че "всички държави да се чувстват въвлечени“.

Йоханис напомни, че „ЕС е съюз от държави, а не от партии“ и каза, че трябва да се преговаря по такъв начин, че държавите да се чувстват въвлечени, върху тях да бъдат възложени отговорности, а националните им интереси да бъдат взети под внимание.

„Не е възможно някоя държава членка да бъде пренебрегната, маргинализирана или неучастваща в преговорите“, каза Йоханис, цитиран от Аджерпрес, след среща тази седмица в Букурещ с италианския президент Серджо Матарела.

Следващата седмица предстои редовно заседание на Европейския съвет, на което преговорите за ръководните постове в ЕС ще продължат.

Политическият анализатор Раду Магдин смята, че румънският президент може да поднесе изненада на европейско равнище.

„(…) предстои да видим дали амбицията му ще се материализира по някакъв начин на европейско ниво, за момента можем да говорим само за тактически провал на етап - в зоната на НАТО", каза Раду Магдин пред „Адевърул“.

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:47 на 03.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация