site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 юли в историята

3 юли 2024 г., сряда, 27-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патриарх Константинополски.

По света се отбелязва:

Международният ден без найлонови торбички. Отбелязва се от 2009 г. с подкрепата на Световното обединение за алтернативи на изгарянето (GAIA) и на европейската организация "Нулеви отпадъци Европа" (Zero Waste Europe), с цел да се повиши информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да използват техни алтернативи.

Националният празник на Беларус. Ден на независимостта (1944).

На този ден в България:

1895 - В София е извършено покушение срещу бившия министър-председател и министър на вътрешните работи Стефан Стамболов. На 3 юли 1895 г. около 19:15 ч. Стефан Стамболов се качва на случаен файтон на път към дома си. На пресечката с ул. "Стефан Караджа" е открита стрелба срещу него, при която е ранен и при опит за бягство е съсечен на улицата. Три дни по-късно той умира от раните си. Организатор на убийството е Наум Тюфекчиев, търговец на оръжие, считан за един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства. От 9 до 18 декември 1896 г. е гледано дело 1103 за покушението. Подсъдими са Наум Тюфекчиев като подбудител, Боне Георгиев, Михаил Ставрев - Халю, и Атанас Цветанов - Талю, като изпълнители и файтонджията Мирчо Ацев като помагач. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацев получават по три години затвор. Боне Георгиев е оправдан. Михаил Ставрев и Атанас Цветанов са съдени задочно, тъй като успяват да напуснат страната. Присъди срещу тях  не са произнесени.

1949 - В София започва изграждането на мавзолея на Георги Димитров, председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949), генерален секретар (1946-2 юли 1949) на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) (от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва, СССР, където е лекуван. На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взема решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Изграждането на мавзолея започва веднага и той е построен за рекордния срок от шест дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София. Мавзолеят става част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. На 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремирани, а урната е положена в Централните софийски гробища. На 9 август 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. Разрушаването му започва на 21 август 1999 г. и отнема седем дни.

1956 - България установява дипломатически отношения с Етиопия на ниво легации. На 8 декември 1961 г. са издигнати в ранг на посолства.

1957 - В София в хотел "Балкан" е учреден Българският автомобилен туринг клуб като приемник на всички предишни формирования, обслужвали нуждите и интересите на автомобилистите в България. На национална конференция през 1972 г. клубът се преименува на Съюз на българските автомобилисти.

1992 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Имоти". От 2005 г. излиза под името "Строежи & имоти". От  декември 2008 г. отново се преименува на "Имоти". Последният брой на вестника излиза през декември 2009 г.

2003 - В Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пловдив е открит първият за България Ситуационен център в системата на МВР. Центърът ще се използва от екипа и щаба на Областната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, при съвместни заградителни мероприятия на отделните полицейски служби, както и при военно време.

2008 - В складове на Министерство на отбраната край кв. "Челопечене" в София избухват взривове. В 6:28 ч. в поделение 18 250 в складове, в които се съхраняват 1494 тона стари боеприпаси, избухват взривове. Няма пострадали хора. Нанесени са големи материални щети в района на кв. "Челопечене" и с. Чепинци - счупени са стъклата на сградите, има поражения върху дограмите, избити са врати, пропукани са мазилки и стени. Общата стойност на щетите в имоти на физически и юридически лица е 2 667 378 лв.

2015 - Създава се Съвет по енергийна сигурност към Министерския съвет, който ще координира националната политика в сектор "Енергетика" и ще определя приоритетите на България в рамките на Европейския енергиен съюз.

2020 - В двора на Академията на Министерството на вътрешните работи в София е направена първа копка за храма "Св. цар Борис Покръстител" с благословението на патриарх Неофит. Богослужебното последование за първата копка е възглавено от епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит.

2023 - Създадена е фондация „Лили Иванова“, чиято цел е да популяризиране достиженията на българската музика и култура в страната и чужбина и повишаване на тяхното ниво, съобщават от екипа на най-голямото име в българската поп музика. Изпълнителен директор на фондацията е Лили Иванова, която в дейността си ще бъде подпомагана от настоятелство. Певицата завещава цялото си наследство – духовно и материално, на фондацията. В задълженията на фондацията влиза „опазване и управление на имуществото на Лили Иванова след нейната кончина – движимо и недвижимо, финансови активи, права върху интелектуална собственост и други“.

На този ден по света:

1608 - Основан е град Квебек в Канада от френския географ и изследовател на Северна Америка Самюел дьо Шамплен. През 1605-1607 г. той изследва части на Атлантическото крайбрежие на САЩ, през 1608 г. основава град Квебек, заселвайки първото европейско население в Канада. Първите коренни жители на селището са инуитите. Първоначално Квебек е столица на Нова Франция по време на френския режим (1608-1759), след това става град-крепост и английска колония по време на английския режим (1763-1867). След приемането на 1 юли 1867 г. от английския парламент на Акта за Британска Северна Америка, според който Канада се превръща в британски доминион, Квебек е една от провинциите в страната.

1866 - Битка при Садова - Кьониггрец. Това е най-голямото поражение на австрийските войски в Австро-пруската война (16 юни-26 юли 1866). Загубите за Австрия са 45 000 души, а на Прусия по-малко от 10 000 души.

1880 - В Мадрид, Испания, по време на Мадридската конференция (1-3 юли 1880), е подписана Конвенцията в защита на Мароко (Мадридска конвенция) между САЩ, Германия, Австрия, Белгия, Дания, Испания, Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Португалия, Швеция, Норвегия и Мароко. Според документа всички поданици на Мароко независимо от тяхната националност се ползват с еднакви права.

1886 - В Манхайм, Германия, е представен първият автомобил в света. Това е триколесният автомобил с бензинов двигател Бенц моторваген, патентован на 29 януари 1886 г. от немския инженер Карл Бенц.

1908 - В Турция започва Младотурската революция - първата буржоазна революция в Турция, имаща за цел възстановяване на конституцията от 1876 г. и ограничаване на абсолютната власт на султан Абдул Хамид Втори. Революцията е извършена от офицери и представители на интелигенцията. Организатор е националистическият комитет "Единение и напредък, създаден през 1889 г. На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия в Ресен. От комитета се присъединяват към бунтовниците, а след това поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа. Военни части, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват местния военен командир Осман паша. Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се разпространява сред военните подразделения и правителството не успява да организира въоръжено противодействие. На 24 юли 1908 г. султан Абдул Хамид Втори капитулира и официално обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. и дава съгласието си за произвеждането на парламентарни избори в страната. След поемането на управлението на страната, комитетът "Единение и напредък" се преустройва в политическа партия.

1928 - Първо излъчване в Лондон, Великобритания, на цветна телевизия, демонстрирано от шотландския изобретател Джон Беърд, основана на трицветния принцип на арменския изобретател Ованес Адамян. През 1925 г. Ованес Адамян патентова трицветната електромеханична система за телевизия (устройство за предаване на цветни изображения на разстояние с помощта на диск с три серии от отверстия. При въртенето на диска трите цвята се сливат в едно изображение).

1944 - Град Минск е освободен от Съветската армия по време на Втората световна война (1939-1945). Край на тригодишната окупация на града от фашистките войски, започнала на 28 юни 1941 г. Освобождаването на града е в рамките на беларуската настъпателна операция (операция "Багратион") на Съветската армия  (23 юни - 29 август 1944).

1951 - Основана е Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма (ФИР). Седалището на организацията е във Виена, Австрия. Обединява около 60 организации от 27 страни.

1973 - В Хелзинки, Финландия, е открит първият етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), което продължава до 7 юли 1973 г. Участват представители на 33 европейски страни, САЩ и Канада. Последният етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) завършва на 1 август 1975 г. с подписването на Заключителния акт от Хелзинки, в съответствие с който се създава международна организация под името Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). От 6 декември 1994 г. се нарича Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). ОССЕ е най-голямата регионална организация за сигурност в света.

1974 - В Москва, СССР, е подписан Договор за ограничаване на подземните опити с ядрено оръжие между САЩ и СССР. Договорът е подписан от президента на САЩ Ричард Никсън и от генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Влиза в сила на 11 декември 1990 г.

1976 - Начало на операция "Ентебе" на Израел на международното летище в гр. Ентебе, Уганда, за освобождаване на самолет на френската авиокомпания "Ер Франс", отвлечен от бойци от пропалестински организации. Операцията завършва на 4 юли 1976 г. Самолетът, пътуващ от Тел Авив, Израел, за Париж е отвлечен на 27 юни 1976 г. и насочен към гр. Ентебе, близо до столицата на Уганда. След кацане на летището терористите взимат 106 души за заложници от 248-те пътници и 12-членния екипаж, като повечето от тях са с израелско гражданство. Основното искане на похитителите е незабавното освобождаване от затворите на Израел на 40 палестинци - активисти на Организацията за освобождение на Палестина. При операцията на изралските командоси са спасени 102 души и четирима загиват, сред които и командирът на спасителната група.

1978 - В Бразилия е подписан Договор за сътрудничество в басейна на р. Амазонка, с който е създаден Амазонският пакт. Договорът предвижда сътрудничество в използването на водните ресурси, подобряване на условията на речното плаване, използване и изследване на флората и фауната и поддържане на екологическото равновесие в басейна на р. Амазонка. Членове на Амазонския пакт са Боливия, Бразилия, Венецуела, Гвиана, Еквадор, Колумбия, Перу и Суринам.

1988 - Американският ракетен крайцер "Винсенс CG-49" сваля ирански пътнически самолет в Персийския залив. Самолетът пътува по линията Бандер Абас за Дубай. Екипажът на крайцера смятал, че унищожава атакуващ ирански боен самолет. Загиват 290 души (274 души пътници и 16 души екипаж).

1992 - В Будапеща, Унгария, се открива първата официална сесия на Парламентарната асамблея на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. - Организация за сигурност и сътрудничество в Европа). Сесията продължава до 5 юли 1992 г.

1992 - Влиза в сила конституцията на Естония, одобрена с референдум на 28 юни 1992 г.

2006 - В Пномпен, Камбоджа, започва дейността си Международният трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери. При управлението на Червените кхмери (17 април 1975-7 януари 1979) в Камбоджа загиват близо 2 млн. души. Трибуналът е създаден със закон, подписан на 10 август 2001 г. от краля на Камбоджа Нородом Сианук. На 6 юни 2003 г. в Пномпен, Камбоджа, правителството на Камбоджа и ООН подписват споразумение, ратифицирано на 4 октомври 2004 г. от камбоджанския парламент, по силата на което се определят правомощията и съставът на трибунала. На 8 май 2006 г. в Пномпен, Камбоджа, кралят Сихамуни подписва указ за официалното назначаване на съдиите в трибунала - 17-има от Камбоджа и 10-има, предложени от ООН, които са от Австралия, Австрия, Канада, Полша, САЩ, Франция, Нидерландия, Шри Ланка и Япония. На 3 юли 2006 г. магистратите полагат клетва.

2009 - В Йордания крал Абдула Втори провъзгласява първородния си син принц Хюсеин за престолонаследник. Според указа, 15-годишният Хюсеин ще получи всички права и привилегии на тази титла. Традицията на хашемитската династия съгласно конституцията от 1952 г. е престолонаследникът да е най-възрастният син, но монархът си запазва правото да предпочете някой от братята си. Постът на престолонаследник е вакантен от 2004 г., когато Абдула Втори лишава брат си принц Хамза от титлата. Крал Абдула Втори се възкачва на престола през 1999 г. след смъртта на баща си крал Хюсеин.

2010 - В Узбекистан 130-годишен юбилей отбелязва най-старата жителка на страната. По документи Тути Юсупова от Република Каракалпакстан в състава на Узбекистан е родена на 1 юли 1880 г.

2012 - Върховната рада (парламентът) на Украйна приема законопроект за промяна в държавната езикова политика, според който руският език получава статут на регионален език в 13 от 27-те области на страната. Запазва се статутът на украинския като единствен официален език, но се разширяват езиковите права на националните малцинства, като в региони с над 10 процента национално малцинство езикът на това малцинство придобива статут на регионален.

2013 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, забраняващ осиновяване на руски деца от еднополови двойки и неженени лица в страните, които са узаконили еднополовите бракове.

2015 - Сунитската групировка "Ислямска държава" обявява, че е унищожила шест археологически находки от античния гр. Палмира, Сирия, които нейни бойци конфискуват от трафикант на антики. Снимки, разпространени от групировката в интернет, показват как нейни бойци унищожават бюстовете с големи чукове.

2018 г. - Суад Абдеррахим, представителка на ислямистката партия "Ан Нахда", става първата жена кмет на столицата Тунис. Тя е избранa от новите общински съветници с 26 срещу 22 гласа за Камел Идир от партия "Нидаа Тунес", след произведените на 6 май 2018 г. избори за местни органи на властта в страната.

2019 - В Москва, Русия, президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за прекратяване от страна на Русия на действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, подписан на 8 декември 1987 г. между СССР и САЩ. Законът е одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) на 18 юни 2019 г. и от Съвета на федерацията (горната камара) на 26 юни 2019 г. Той влиза в сила от деня на официалното му публикуване.

2020 - В Истанбул, Турция, започва задочен съдебен процес срещу 20 саудитски граждани, обвинени за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, коментатор на в. "Вашингтон пост" и критик на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, на 2 октомври 2018 г. в генералното консулство в Истанбул. Прокуратурата обвинява Ахмед ал Асири, бивш заместник-ръководител на саудитското разузнаване, и Сауд ал Кахтани, близък съветник на престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман, в "провокиране на предумишлено убийство по особено жесток начин". Други 18 души са обвинени, че са извършили убийството по особено жесток начин и чрез мъчения.

2021 - Свлачище, предизвикано от проливни дъждове, нанася щети на 130 жилища и постройки в района на японския град Атами, намиращ се на 90 км югозападно от Токио в префектура Шидзуока. В града с население от около 37 000 души е в сила режим на най-висока степен на опасност. Седем души загиват, а над 20 души са в неизвестност.

2022 - Голямо парче от ледника Мармолада в Италианските Алпи се отчупва и падайки удря туристи, изкачващи се по популярен маршрут към върха. Загиват 11 души. Ледникът Мармолада е висок 3300 метра и е един от най-високите върхове в Доломитите - част от Италианските Алпи. Предполага се, че рухването на ледената маса е свързано с необичайно горещото време за региона и се свързва с глобалното затопляне. Температурата на върха на ледника е 10 градуса, което е изключително висока, анормална температура.

2023 - В Белгия влиза в сила нов закон за по-добра защита на белгийските пристанища и кораби от контрабанда на наркотици, терористични заплахи, чуждестранна намеса, икономически шпионаж и киберпрестъпност. Законът обхваща шестте морски пристанища в страната (Антверпен, Зеебрюге, Гент, Остенде, Лиеж и Брюксел) и 198 пристанищни съоръжения. От тях 170 са разположени в морските пристанища, а 28 по речни пътища, където могат да акостират морски съдове.

Родени на този ден българи:

проф. Борис Колев, художник и изкуствовед (1906-1982).
Бил е преподавател по рисуване в Пещера, Мездра и София (1934-1945). Секретар на Съюза на българските художници (1948-1951). От 1945 г. е преподавател по рисуване във Висшия ижинерно-строителен институт, декан на Архитектурния факултет на института (1968-1970). Автор е на монографии, студии и критики, сред които "Атанас Михов" (1954), "Ян Матейко" (1971), "Българска графика" (1960), "История на изкуството" (1961) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), "Народен орден на труда" сребърен (21 май 1966), "Червено знаме на труда" (1966, 1977), Народна република България" втора степен (1970).

Славчо Чернишев (ист. име Радой Иванов Козаров), писател (1924-2000).
Публикува за пръв път стихове през 1941 г. в ученическото списание "Българска реч". Сътрудничи на "Лост", "Ведрина", "Литературен фронт", "Стожер", сп. "Изкуство", "Септември", "Пламък", в. "Народна култура". Работи като коректор и технически уредник в издателство "Наркопиздат" (1945); уредник на сп. "Жената днес" и в. "Стожер" (1946); драматург на радиотеатъра при Радио София; член е на сценарната комисия и завеждащ редактор "Реклама и пропаганда" при Българска кинематография (1947-1950). Редактор във вестник "Литературен фронт" (1952-1953. Завежда литературния отдел във вестник "Народна култура" (1953). От 1954 г. живее в Созопол. Там е уредник в Градския Исторически музей (от 1962), председател на Градския съвет за изкуство и култура (1972-1976). Бил е председател на писателското дружество в Бургас. Автор на книгите: "Земя и небе" (стихове, 1952), "Поема за летеца" (1954), "Зад синия далечен океан" (поема за деца и юноши, 1955), "Неспокойно сърце" (стихове, 1955), "Вятърната мелница" (роман за юноши, 1957, 1962), "Морето" (стихове, 1957), "Капитан Леванти" (повест, 1960), "Созополски разкази" (1963), "Стихове" (1965), "Ветрове, пясъци и звезди" (роман, 1966),  "Стихотворения" (1966), "Отвъд хоризонта" (разкази, 1968), "По море" (пътепис, 1971), "Корабни дневници" (1972), "Одисей" (избрани стихове, 1974), "Морски разкази" (1975), "Човек зад борда" (разкази и новели, 1978), "Лунните острови" (роман, 1980), Избрани произведения в два тома (1984), "На път за нос Хорн" (стихове, 1989), "Хълмовете и залезът" (роман, 1996). Носител на литературна награда "Златен Пегас" за цялостно творчество (1996). Почетен гражданин на Созопол. През 1993 г. дружеството на писателите в Бургас учредява годишна награда за литература на негово име.

Петър Дюлгеров, журналист и политик (1929-2003).
Главен редактор на в. "Работническо дело" (май 1976-юни 1977). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-4 април 1981). Член на Държавния съвет на Народна република България (17 юни 1981-1989). Депутат от 6-ото до 7-ото Народно събрание (1971-1981). Председател на Централния съвет на Българските професионални съюзи (23 март 1981-26 декември 1989). Депутат от 8-ото до 9-ото Народно събрание (1981-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1967, 1979).

Димитър Вълчев, композитор (1929-1995).
Диригент на пътуващия "Народен театър за селото" (1958-1960). Музикален ръководител и диригент на оркестъра при Държавния сатиричен театър в София (1960-1992). Музикален драматург в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1992-1995). Автор е на оперети и мюзикъли за възрастни и деца, хорови песни, танцови пиеси за джазов оркестър, музика за над 100 телевизионни и театрални постановки; филмова музика и др. Носител на награди от фестивала "Златният орфей" -  първа награда за песента "Делфините" (1966), първа награда за песента "Крадецът на бисери" (1967), първа награда и Специалната награда на Съюза на българските композитори за песента "Една българска роза" (1970), Специалната награда за песента "Посвещение" (1974), втора награда за песента "Жена" (1975), трета награда за "Песен за двама ни" (1980). Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1983).

Стефан Гецов, актьор (1932-1996).
Играл е в  Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1954-1955), в Народния театър "Иван Вазов" (от 1955). Участвал е във филмите "Цар Иван Шишман" (1969), "Наковалня или чук" (1972), "Опак човек" (1973), "Снаха" (1976), "Сами сред вълци" (1979),  "Хан Аспарух" (1981), "Под игото" (1990) и др. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1965-1970). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Член на Изпълнителното бюро на Комитета за изкуство и култура (16 декември 1972-20 май 1977). Член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Съюза на артистите в България (25 декември 1973-22 ноември 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1969), на орден "Георги Димитров (13 август 1982), на Димитровска награда (юни 1962, август 1969), награда за мъжка роля на Съюза на артистите в България (1988) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), "Народен артист" (май 1965). Почетен гражданин на Пловдив (октомври 1965). Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

проф. Александър Фол, историк - траколог и културолог (1933-2006).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) (4 април 1981-8 декември 1989). Пръв директор на Института по тракология при Българската академия на науките (БАН) (октомври 1973-1992), който от 3 април 2006 г. се нарича Институт по тракология "Проф. Александър Фол" (дн. Институт за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол"). Заместник-председател (юни 1974-април 1977) и първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (април 1977-декември 1979). Министър на народната просвета (28 декември 1979-19 юни 1986). Депутат в 8-ото Народно събрание (1981-1986). Ръководител на катедрата по Стара история и тракология към Исторически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1979-1987). Преподавател по история на античната и на българската култура във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1991-2006). Преподавател по стара история и тракология в Нов български университет (1999-2006). Председател на Международния комитет по тракология  към Международната асоциация за проучвания на Европейския югоизток (1980-2006). Главен секретар на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания (1988-2006). Чл.-кор. на Германския археологически институт (1975), член на Академията "Медичи" във Флоренция, Италия, (1988), на Академията "Миди" в Париж, Франция, (1988), чл.-кор. на Югославската академия на науката (1991), член на Академия "Лайбниц" в Берлин, Германия (2002). Автор  е на повече от 370 научни монографии, студии, статии и доклади на национални и международни конгреси и симпозиуми. Носител на орден "Народна република България" първа степен за заслуги в областта на науката и образованието и по повод неговата 50-годишнина (1 юли 1983), на орден "13 века България" (1984), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (21 май 2003), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина (1 септември 2003). Кавалер на Ордена за изкуства и науки на Франция (1998),  кавалер на ордена на Франция "Офицер на науката и културата" (2001). На 27 юли 2006 г. община Казанлък учредява на негово име награда  за проучване и популяризиране на Тракийското културно наследство на територията на община Казанлък "Проф. Александър Фол".

Стефан Абаджиев (Теко), футболист и треньор (1934-2024).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Висбаден" (Германия) и "Саарбрюкен" (Германия). Трикратен шампион на България (1953, 1965, 1968) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1956-1957, 1959, 1967).За националния отбор по футбол има изиграни 27 мача и 1 отбелязан гол.

проф. Лидия Ошавкова, флейтистка (1942).
Първа флейтистка на Софийската филхармония (1966-1994), на Симфоничния оркестър на Летните курсове в Академия "Киджана" в Сиена, Италия и на Фестивалния оркестър при НДК. Основател и солист на "Нов камерен ансамбъл" (1989-1995), основател и постоянен солист на Дамски камерен оркестър в Германия, България и Люксембург. Била е преподавател по флейта в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и в Консерваторията в Солун, Гърция. Член е на Италианската флейтова академия. Води майсторски класове и семинари в България, Германия, Нидерландия, Италия, Гърция, Швейцария, Франция и в Корея. В концертната си дейност работи с български и чуждестранни оркестри. Участва като солист в страната и чужбина, в редица международни фестивали в България, Италия, Франция, Япония. Носителка на наградата "Златна муза" на Руския културно информационен център за принос в българо-руското културно сътрудничество (1992), на наградата "Кристална лира" от Съюза на музикалните дейци (2003) и др.

Александър Томов, поет, писател и сценарист (1944-2020).
От 9 декември 1997 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия, председател на съвета (16 декември 1997-9 юли 2001). Автор е на стихосбирките "Квартал "Надежда" (1978),  "Луминесцентни балади" (1984);  на сборниците с повести  и новели "Елегии за птици" (1983), "Здрач и печал" (1992), "Сянката на един сън" (1994);   на трилогиите "Корупция", "Новобогаташи", "Арсения"  и "византийската"  трилогия,  включваща романите "Пурпур" (2000),  "Византийският лабиринт" (2001) и "Императрица Теофано" (2003) и др.  Сценарист е на над 12 игрални филма. По негови произведения са заснети филмите  "Маргарит и Маргарита", "Характеристика", "Смъртта може да почака", "Изпепеляване" и др.  От 1997 г. е преподавател по кинодраматургия в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в Нов български университет в София. Носител на наградата "Владимир Башев" (1978) и в. "Пулс" за първа книга на млад автор (декември 1979), на наградата за белетристика и художествена публицистика на Съюза на българските писатели за 1983 г. (май 1984). Почетен гражданин на София (16 септември 1997).

Стефан Воронов, певец и актьор (1945-1974).
Работил е в Младежкия театър. Сред най-популярните му песни са "Урок по танц", "Сняг бавно пада", "Всяка игра", "Чин-чин", "Суринайка", "Романтични времена", "Има страна", "Мечтата на малкия принц", "Дама пика" и др. Изпълнява и кавъри на Енрико Масиас, Адамо, Джони Холидей, Шарл Азнавур. През 1967 г. песента му "Дама пика" по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса "Златният Орфей". Загива в катастрофа. През 1991 г. е основана на негово име фондация "Стефан Воронов".

доц. Йордан Костурков, писател и преводач (1948).
Работил е като преподавател в математическа гимназия и като преводач в международни организации. Бил е редактор в издателство "Христо Г. Данов".  Преподавател по английска и американска литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на сборниците с разкази "Малка е Троя" (1982), "Без условности" (1985), "На другия бряг" (1988), "Откриването на сезона" (1994), "Носталгия. Разкази том IV" (2007),  "Добри момчета, лоши момичета" (2008) и др. Превел е над 40 романа на английски и американски писатели, сред които Джером К. Джером, Агата Кристи, Джон Ървинг, Джойс Каръл Оутс, Оливия Манинг, Ричард Хюз, Елизабет Костова, Соня Рув (за Петър Увалиев) и др. Превел над четиридесет романа от английски език. Носител на Годишна награда за превод "Кръстан Дянков" на фондация "Елизабет Костова", 2008 г. за превода му на "Месията от Стокхолм" от Синтия Озик, на Годишна литературна награда на Съюза на българските писатели за 2008 г. за сборника с разкази  "Добри момчета, лоши момичета".

проф. Емилия Масларова, икономист и политик (1949).
Председател на партия "Демократичен съюз на жените" (14 март 1992-31 май 1995), председател на Политически клуб "Демократичен съюз на жените" (9 юни 1995-17 февруари 2009). Министър на заетостта и социалните грижи (22 септември-20 декември 1990; 20 декември 1990-8 ноември 1991). Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (21 юли 1995-29 май 1997). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005) и в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-16 август 2005). Министър на труда и социалната политика (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). От 2010 г. е преподавател в Тракийския университет в Стара Загора.  

проф. Чавдар Славов, лекар уролог (1953).
Заместник декан на Медицинския факултет на Медицинския университет - София (2004-2008), началник на "Клиниката по Урология" в Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" (2009-2013), национален консултант по урология (2010-2013), заместник министър на здравеопазването (2013-2014). От 2016 г. е началник на Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ "Царица Йоанна ИСУЛ" ЕАД София. Проф. Чавдар Славов за първи път разработва и въвежда в България реконструктивните операции на мъжката уретра с ламбо от букална и лингвална лигавици, въвежда в урологичната практика над 10 диагностични и над 15 оперативни методики, разработва над 415 научни труда, 18 монографии и учебници, 13 рационализации и изобретения.  Участва активно в съвместни разработки и публикации с Катедрата по химия и биохимия, с Научния институт по невробиология при Българската академия на науките, с Центъра по молекулна медицина при Медицинския университет Ц София. Автор е на над 300 научни труда, от които 198 в научни списания и сборници, 15 монографии и учебници, 13 рационализации и изобретения и др. Удостояван е многократно с почетни звания и награди, като "Лекар, на когото българите вярват", на награда за принос в областта на хирургическите науки на името на "Проф. Параскев Стоянов"  (2009), на награда за цялостен принос в областта на редките болести от Информационен Център за Редки Болести и Лекарства-Сираци (ИЦРБЛС) (септември 2014), грамота "Благородно сърце" и др. Почетен гражданин на Кюстендил (27 юни 2013).  Носител на орден "Стара планина" първа степен за неговите изключителни заслуги за медицинската наука и практика в Република България и за осъществените му постижения в областта на урологията (11 септември 2018).

Етиен Леви, певец и музикален педагог (1957).  
От 1983 г. е солист на вокална група "Трик", а през 1994 г.  създава дуета "Етиен и Нели". Преподавател в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", в Софийския университет "Климент Охридски" и в Нов български университет. През 2007 г. е консултант на световния музикален певчески формат Music Idol 1, а през 2008 и 2009 г. е вокален педагог на формата Music Idol 2 и 3. През м. септември 2009 г. е участник в денс формат Dancing Stars 2. През 2011 г. е вокалният педагог на музикалния формат X factor. През 2011 г. и 2012 г. води уъркшоп по поп, рок и джаз пеене към школите "МОНТФИЗ", проведени в Шумен и Созопол. От 2013 г. е вокален педагог на участниците в предаването "Като две капки вода" на Нова телевизия. Участва в предаването "Музикална академия" по TV 7, в предаването "Маскираният певец" на Нова телевизия. Има издадени две дългосвирещи плочи " Трик - I ", "Шесто чувство" и две малки плочи.  Носител на много награди,  сред които първа награда на конкурса "Мелодия на годината" и специалната награда на Съюза на музикалните дейци в България (1986), втора награда на конкурса "Златният Орфей" за авторска песен - "Приказен свят" (1998) и др.

Стоян Делчев, български състезател по спортна гимнастика и треньор (1959).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР (висилка). Той е първият олимпийски шампион на България при спортната гимнастика. На Олимпийските игри в Москва печели и бронзов медал (многобоя). Той е и първият българин - абсолютен Европейски шампион на всички уреди пред 1979 г. Печели златен медал (висилка)  на Европейското първенство през 1977 г. От световни първенства печели два бронзови медала (кон и висилка) през 1978 г. Носител на Световната купа на земна гимнастика пред 1979 г. Автор е на прелитане над висилката, което носи неговото име -  салто "Делчев". През 2000 г. е определен за "Гимнастик номер 1" на България за ХХ век. на негово име е наречено прелитането над висилката, което той изпълнява - салто "Делчев". Въведен в Залата на славата по гимнастика в Оклахома Сити, САЩ (6 февруари 2008). Почетен гражданин на Пловдив (30 юни 2009). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (2 юли 2019).

Мартин Захариев, издател и продуцент (1967).
Бил е журналист, редактор, радио- и телевизионен водещ в радио "Витоша", Дарик радио, Българското национално радио, Българската национална телевизия и телевизия бТВ. Издател на списанията "Плейбой", "Егоист", "Ритъм", "Мотор Шоу", "Bulgaria Air" и др. Създател и управител на радио "Гонг" и "Ретро радио". Бил е продуцент на телевизионни предавания. Главен секретар на Държавната комисия по далекосъобщения октомври 1998-юли 2000). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014). От 2018 г. е заместник-председател на Управителния съвет на Националния борд по туризъм.

Елин Рахнев, писател, журналист, сценарист и драматург (1968).
Бил е журналист във в. "Денят" и в. "Континент", издател и главен редактор на сп. "Витамин Б". Драматург в Народния театър "Иван Вазов" (2000-2003), където създава "Театър на последния етаж". Драматург в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (2006-2009). Основател и сценарист на телевизионни предавания. Автор е на стихосбирките "Съществувам" (1993), "Развяване на минзухара" (1995), "Октомври" (1998), "Канела" (2008), "Кукувицата" (2012), "Зелда" (2017), „Не зная как да се държа, когато ме обичат“ (2023) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Прозорецът на Йонеско", "Кукувицата", "Фенове", "Маршрутка", "Тест" и др. Носител на  две награди "Икар" за драматургия - за пиесите "Боб" (1999) и "Фенове" (2003) и на "Аскеер" за съвременна българска драматургия за пиесата "Тест" (24 май 2011).  Носител на Почетен знак "Златен век" - печат на цар Симеон Велики и грамота на Министерството на културата (29 ноември 2016).

Деян Божков, шахматист (1977).

Петя Янчулова, състезателка по плажен волейбол (1978).

На този ден са родени и:

Николай Полевой, руски писател, историк, журналист и преводач (1796-1846).
Автор е на романтичните повести "Живописец" (1833), "Ема" (1834), на историческите романи "Историята на руския народ" (1829-1833) и др.

Леош Яначек, чешки композитор, музикален критик и диригент (1854-1928).
От 1881 г. е ректор на основаната от него Органна школа в Бърно, която от 1947 г. носи неговото име - Академия за изящни изкуства "Леош Яначек".

Митрофан Пятницки, руски музикант и хоров диригент (1864-1927).
Изпълнител на народни песни. Основател и художествен ръководител на Държавния руски народен хор (1911). От 1940 г. носи неговото име - Държавен академичен руски хор "Пятницки".

Фердинанд Зауербрух, немски лекар хирург (1875-1951).
Един от основоположниците на гръдната хирургия (1904).

Франц Кафка, австрийски писател (1883-1924).
Автор е на разказите "Присъдата", "Метаморфоза", романите "Процесът", "Замъкът" и др.

Тома Нарсежак (ист. име Пиер-Робер Еро), френски писател (1908-1998).
Заедно с Пиер Буало създава едни от най-известните френски детективски романи "Разбита любов", "Жертви", "Вълчици", "Кръга на обречените" и др.

Кен Ръсел, британски актьор, режисьор и сценарист (1927-2011).
Наричан "патриарх на британското кино".

Том Стопард (ист. име Томаш Щраслер), британски драматург и сценарист от чешки произход (1937).
Носител на "Оскар" за най-добър сценарии за филма "Влюбения Шекспир" за 1998 г.

Питър Роберт "Роб" Рензенбринк (Роби Рензенбринк), нидерландски футболист (1947-2020).
С  националния отбор по футбол печели два сребърни медала от световни първенства - през 1974 г. във ФРГ  и през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С "Андерлехт" (Нидерландия) печели два пъти турнирът Купа на носителите на купи (1976, 1978) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1976, 1978).

Виктор Колотов, футболист от СССР и украински треньор (1949-2000).
Печели два бронзови медала от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада, с националния отбор по футбол. С него печели и сребърен медал на Европейското първенство през 1972 г. в Белгия.

Жан-Клод Дювалие, хаитянски политик (1951-2014).
Известен като "Бейби Док". Президент на Хаити (22 април 1971-7 февруари 1986). Той поема поста след кончината на баща си Франсоа Дювалие "Папа Док" и е свален с народен бунт. През 2011 г. се завръща в Хаити след четвърт век в изгнание във Франция, където са му повдигнати обвинения за престъпления, извършени по време на неговото управление.

Винс Кларк, британски музикант (1960).

Том Круз, американски актьор (1962).
Участвал е във филмите "Топ гън" (1986), "Цветът на парите" (1986), "Рейнман" (1988), "Роден на 4 юли" (1989), "Мисията невъзможна" (1996), "Магнолия" (1999), "Мисията невъзможна 2" (2000), "Последният самурай" (2003), "Войната на световете" (2005), "Мисията невъзможна 3" (2006), "Операция Валкирия" (2008), "Рок завинаги" (2012), "На ръба на утрешния ден" (2014), "Мисията невъзможна: Престъпна нация" (2015), "Мумията" (2017), "Мисията невъзможна: Разпад" (2018) и др. Носител на награда "Златен глобус" (1990, 1997, 2000).

Теему Селане, финландски състезател по хокей на лед (1970).
С националния отбор по хокей на лед участва на шест олимпийски игри  (1992, 1998, 2002, 2006, 2010, 2014) и печели сребърен медал през 2006 г. в Торино, Италия, и три бронзови медала - през 1998 г. в Нагано, Япония; през 2010 г. във Ванкувър, Канада; през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели един сребърен медал (1999) и един бронзов медал (2008). С отбора на "Анахайм Дъкс" (САЩ) печели Купа "Стенли" (2007). Въведен в Залата на славата на Националната хокейна лига (НХЛ) в Торонто, Канада (13 ноември 2017).

Себастиан Фетел, немски автомобилен състезател (1987).
Участва във "Формула 1". Четирикратен световен шампион през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Когато става световен шампион през 2010 г. е на възраст 23 години и 134 дни, с което поставя рекорд за най-млад световен шампион. През 2011 г. става най-младият двукратен световен шампион на 24 години и 98 дни. През 2012 г. става най-младият трикратен световен шампион на 25 години и 146 дни и едва третият състезател, печелил три поредни титли в историята на "Формула 1" след Хуан Мануел Фанджо и Михаел Шумахер. През 2013 г. става най-младият четирикратен световен шампион в историята на "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Джоел Чандлър Харис, американски писател и журналист (1848-1908).
Автор е на приказките на чичо Римъс, "Любимите приказки на Братко Зайко" и др. Работил е като редактор във вестник "Савана морнинг нюз" (1870-1876) и като писател във вестник "Конституция" (1876-1900).

Андре Ситроен, френски инженер механик (1878-1935).
Основател на автомобилната компания "Ситроен"(1919).

Хаим Бенадов, български писател и читалищен деец (1907-1991).
Сътрудничи на в. "Брод" и в. "Горчив смях" (1936), на в. "Хоровод" (1937-1939). Председател на Еврейското народно читалище в София (1944-1956). Заместник главен редактор на в. "Стършел" (1952-1955).  Автор е на хумористични книги с разкази и фейлетони, сред които "Каляване на нервите" (1956), "Въртележка" (1974) и др., на романа "Този дълъг път..." (1975), на повести и разкази за деца. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974).

Сия Челебиева, българска актриса и писателка (1910-1994).
Играла е в Народен театър "Иван Вазов" (1938-1957). Ръководила е Театъра на словото в София (през 1957-1959 г. - Естрада на художественото слово) (1957-1965). Участва в кръжока "Живо слово" (1938-1956), изнася самостоятелни рецитали. Автор е на пиесите "Ерма 23" (1947), "Снежанка" (1949), "Мъничък свят" (1957), на методическото ръководство "Художествено слово" (1965) и др. 

Андрей Гуляшки, български писател (1914-1995).
Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1944-1945), на сп. "Пламък" (1957-1966), на сп. "Съвременник" (1972-1973; 1984-1987). Художествен ръководител и директор на Народен театър "Иван Вазов" (1967-1970). Секретар (1956-1962) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-29 март 1989).  Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1986). Автор е на романите "Село Ведрово. Хроника на едно село" (1952), "Седемте дни на нашия живот" (1964), "Златният век" (3 книги, 1970-1972), "Домът с махагоновото стълбище. Семейна хроника" (1975), "Трите живота на Йосиф Димов" (1977), на повестите "Романтична повест" (1970), "Отделение за реанимация" (1978), на приключенските повести "Животът и приключенията на Авакум Захов" (2 тома, 1977) и др. Лауреат на Димитровска награда (декември 1959) за романа "Ведро". Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959). Удостоен е със званията "Народен деятел на културата" (май 1970) и  "Герой на социалистическия труд" (1974, 1984). Отличен е с литературната награда "Елин Пелин" (11 ноември 1977), с литературната награда на Съюза на българските писатели за 1982 г. за проза за "Скитник броди по света" (май 1983).

Даяна Дъглас, американска актриса и модел (1923-2015).
Тя е първата съпруга на американския актьор Кърк Дъглас и майка на Майкъл Дъглас. Като модел Даяна Дъглас е на корицата на сп. "Лайф" през май 1943 г. През творческата си кариера тя се снима в повече от 60 телевизионни сериала и шоута, а също в 22 филма. В последния от тях "Семейна черта" от 2003 г. тя играе заедно с бившия си съпруг Кърк Дъглас, със сина си Майкъл и внука Камерън. Най-запомнящите се роли на Даяна Дъглас са в телевизионни сериали като "Спешно отделение" (1994-2009), "Западното крило" (1999-2006).
 
Питър Брук (Питър Стивън Пол Брук), британски театрален и филмов режисьор (1925-2022).
От началото на 70-те години на 20-и век живее в Париж, където в стара музикална зала създава Международния център за театрални изследвания. Смятан за един от най-влиятелните режисьори на 20-и век той прави своя професионален режисьорски дебют едва 17-годишен и става утвърден режисьор става утвърден режисьор в "Уест Енд" в Лондон, Великобритания, преди да навърши 25 години. Автор е на спектакъла "Марат/Сад" (1964), който печели награда "Тони" и на "Празното пространство" (1967), смятан за един от най-влиятелните театрални текстове за всички времена.  Неговата постановка от 1970 г. с Кралската шекспирова компания "Сън в лятна нощ", позиционирана в бял гимнастически салон, е повратна точка в световния театър. Първият му филм "Повелителят на мухите" (1963) е адаптация по романа на Уилям Голдинг. Режисьор е на филма "Срещи със забележителни хора" (1978). Най-известен е с "Махабхарата" (1985) - деветчасова версия на хиндуисткия епос. През 1997 г. написва пиесата "О, щастливи дни" по Самюъл Бекет. На 92-годишна възраст Питър Брук написва и режисира "Затворникът" за втората си съпруга Мари-Елен Естиен.

Петър Механджийски, български волейболист (1927-1964).
Един от най-добрите волейболисти в началото на 50-те години на 20-и век в Перник. С националния отбор на България печели сребърен медал от Европейското първенство през 1951 г. в Париж, Франция. С отбора на "Миньор" (Перник) два пъти е републикански шампион - през 1954 г. и 1955 г. и носител на Купата на България през 1955 г.

Андриан Николаев, съветски космонавт (1929-2004).
Участвал e в първия в света групов космически полет на два пилотирани кораба - "Восток-3" и "Восток-4" (1962). Той е третият руски гражданин, летял в космоса с кораба "Восток-3". Корабът извършва 64 обиколки около Земята с обща продължителност на полета 94 ч 10 мин. Носител на Държавната награда на СССР (1981).

Цветан Стоянов, български литературен критик, есеист, писател и преводач (1930-1971).
Редактор в Българската телеграфна агенция (1953-1969, с прекъсвания). Сътрудник във в. "Земеделско знаме" (1955-1956). Редактор в сп. "Септември", във в. "Литературен фронт" (1967-1969). Научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Българска академия на науките (1969-1971). Автор е на книгите "Геният и неговият наставник" (1978, посм.), "Невидимият салон" (1978), "Културата като общение" (1988), "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература" (1973), на хумористичната новела " "Ние и Арчи" (1961), на повестта "Над твоя дом спокойствие" (1967), на сатиричния роман "Изключителната биография на Буди Будв" (1969) и др. Превежда от английски език произведения на Джордж Байрон, Пърси Б. Шели, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Джонатан Суифт, Чарлз Дикенс, Джон Стайнбек.

Ани Бакалова (рождено име Ана), българска актриса (1940-2016).
Играла е в Бургаския театър (1961-1964), Народния театър "Иван Вазов" (1964-1966). Тя е сред основателите  на Нов драматичен театър "Сълза и смях", на чиято сцена играе от 1966 г. Има повече от 200 роли в театъра и над 100  в телевизионни постановки. Участвала е в телевизионните сериали  "На всеки километър" (1969), "С пагоните на дявола" (1967), във филмите "13 дни" (1964), "В края на лятото" (1967), "Карамбол" (1966),  "По тротоара" (1967), "В края на лятото" (1967), "Малки тайни" (1969), "Изпити по никое време"(1974), "При никого" (1975),"Нечиста сила"(1978) и др. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1983). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1979), на награда на Министерство на културата за принос в театъра и киното - плакет "Златен ритон" (20 май 2009), на орден "Св.св. Кирил и Методий" - огърлие, за големите й заслуги към българския театър, кино и култура и във връзка със 70-ата й годишнина и навършване на 50 години на нейната сценична и филмова кариера (23 май 2013) и др.

Раду Василе, румънски политик (1942-2013).
Министър-председател на Румъния (2 април 1998-17 декември 1999). Генерален секретар на Национална селска християнска и демократическа партия (основана като Национална селска партия; от 1989-2000 г. - Национална селска християнска партия) (1996-1999).

Джим Морисън, американски рокпевец, вокалист на групата "Доорс" (1943-1971).

Пенка Калинкова, българска журналистка и театровед (1946-2020).
Работила е в Радио Пловдив, в. "За и против" и в. "Марица". сътрудничила е на в. "24 часа", в. "Дума", в. "Стандарт", сп. "Театър", сп. "Тракия", сп. "Везни" и др. Авторка е на книги и документални филми, сред които "Парчета театър, мигове живот" (2000), "100+20 Драматичен театър Пловдив" (2001), "Място за връщане" (2006), "Съзаклятието "Пазарджишки театър" (2009), "Оцеляващата", "60 години Пловдивска опера" (2013), "Познатият непознат Пловдив" (2014), на документални филми "Античното наследство на Пловдив" (2004), "Едно турне в пет действия" (2009), "Истории от Тютюневия град" (2009), "Палимпсестът Пловдив" (2009), "Чучулигите" (2011) и др. Носителка на награда "Пловдив" (1993). Удостоена е с Почетния знак на Пловдив (2006) и със званието "Следовник на народните будители" (2011).
/МГ, АЯ/