site.btaЗа ромите - отвъд стереотипа

AV 07:33:01 15-02-2022
PP0711AV.030 07:33
роми - стереотипи - изследване

За ромите - отвъд стереотипа


София, 15 февруари (Лора Метанова, БТА)
Ромите нямат толкова много деца, колкото си представяме, също като българите търсят късмета си в чужбина и все повече осъзнават, че образованието е ценност. Това показва изследване на социолога от БАН доц. Алексей Пампоров за жителите на ромския квартал "Надежда" в Сливен, направено по поръчка на "Лекари на света" и предоставено на БТА.


Мит е, че повечето ромски семейства са с много деца

Не са много ромските домакинства, които са с голям брой деца, коментира пред БТА доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, който се занимава с темата за ромската интеграция повече от 10 години. Изследването, което е направено през 2021 г. сред живеещите в квартал "Надежда" в Сливен, отчита спад в раждаемостта и спад в абортите. Обхванати са три поколения жени при проучването и данните показват, че има спад в раждаемостта и се повишава семейното планиране. Обикновено желаният брой деца е две или три.

Ние живеем с представите какви огромни домакинства има, които живеят от социални помощи, но в действителност социалните помощи са малки и не са достатъчни за издръжка, обясни той. Ромите всъщност, според статистиката, имат с едно дете повече от българските семейства - средно в българско семейство се раждат едно и половина деца, тоест 1-2, а при ромите са 2,5 - тоест две-три, обясни анализаторът. Според данните около 96 на сто от включените в извадката жени имат собствен опит с бременността и раждането. Обичайното място за раждане е болница. Около две трети от жените са доволни от грижите на медицинския персонал по време на раждането. Най-ниската възраст на майката в първото регистрирано в проучването раждане е 13 години, а най-високата възраст на майката при раждане на последното й дете е 38 години.

Общо взето, нагласата към здравните услуги в Сливен е по-скоро положителна, с изключение на случаите при викане на линейка за спешни случаи и болничен прием за неосигурени.


Здравният статус на ромите

Около 60,1 на сто от пълнолетното население в сливенския квартал "Надежда" не е осигурено здравно, сочи изследването. Полът оказва голямо влияние и осигурените мъже са 42,5 на сто, докато осигурените жени - 36,5 процента. Религията също играе решаваща роля - любопитно е, че 77,6 на сто от нерелигиозните сред тази общност са неосигурени. Има и информация за разпределението на местното население по обслужващите лични лекари. Изброени са над 60 лекари, но първите четирима от тях обслужват около 80 на сто от населението. Ролята на всяко джипи варира според зоната на преброяване.

Хората в квартала имат доста висока самооценка за собственото си здравословно състояние. Две трети заявяват, че нямат здравословни проблеми, които да налагат ограничения във всекидневието им. Само 3,8 на сто от включените в извадката посочват, че поради някакво заболяване са с тежко ограничени всекидневни дейности.


Големият проблем в кварталите - зоните с изключителна концентрация на бедност

Големият проблем в кварталите, които сме изследвали, е, че в махалите се обособяват зони с изключителна концентрация на бедност, толкова дълбока, че тези хора няма как да се измъкнат от нея, смята ученият. Става дума за капсулираща се бедност, която се възпроизвежда, не се вземат адекватни мерки и тези семейства няма как да "изплуват". От 2000 домакинства в квартал "Надежда" в Сливен например има около 120 в крайна бедност, което са около 5-6 процента. Може да се намери начин за подкрепа на тези семейства, смята социологът. Средната площ на жилищата там е 41 кв. м.

Крайната бедност е една от причините част от ромските деца да не ходят на училище. Някои от децата нямат дори дрехи и обувки, в къщите им няма ток и вода, родителите им не могат да им купят тетрадки и ученически пособия, нито да платят за транспорт до училището, обясни Пампоров. Бедността е най-страшният фактор, който пречи на достъпа на ромските деца до училище, каза той.

Другият е, че ромите също имат предразсъдъци и страхове - че няма да бъдат приети, че ще бъдат бити, отхвърлени, което и често се потвърждава. Много голяма част от децата, преди да стигнат до училище, не са излизали от махалата и не знаят добре български, затова не могат веднага да се включат в образователната система. Това допринася за реализация на практика на страховете им, че ще им се подиграват и ще бъдат отхвърлени. А когато не си ходил още в първите класове на училище и не говориш добре езика, не можеш да продължиш и по-нататък и отпадаш.

Освен това често се случва българите да отписват децата си, ако ромски деца се запишат в определено училище, дори се изселват от дадени квартали. Например квартал "Надежда" в Сливен и дори известният "Столипиново" в Пловдив не са строени като ромски квартали, просто българите са се изселили впоследствие оттам, каза социологът. Той посочи, че дори сега в "Надежда" ромите не са цялото население, а са 70 процента. "Надежда" обаче е квартал с концентрация на бедност, която не е свързана само с етнически характер, отбеляза Пампоров. Изследователят разказа, че дори има сигнали, че на интервюта за работа, когато работодателят види по лична карта, че кандидатът е жител на този квартал, изведнъж мястото се оказва заето.

Драстично увеличаване на ромската емиграция

В чужбина никой не те пита какъв ти е етносът, ако работиш, ти се плаща наравно с останалите, коментира социологът. Вероятно това е причината за драстичното, по думите му, увеличаване на миграцията сред ромското население. Според данните от изследването жителите на квартала в Сливен са 9552 души, от които 7667 всъщност живеят там, а 1885 са в чужбина.

Той очерта няколко етапа на миграционните процеси сред ромите. Първият е от началото на прехода до хиперинфлацията, в който са доминирали старите соцпрактики и ромите са търсили препитания предимно в Коми, Румъния и др. След това идва времето на "стъпаловидния гурбет" - отиват да работят в някоя по-близка държава, например Гърция, събират пари за по-далечна дестинация, спестяват пари и с тях заминават за друга страна. От 2012 г. вече започва трети период в ромската миграция - създаване на диаспори, купуване на жилища и трайно напускане на България. За жалост емигрират тези, които са най-работливи и сръчни, най-адаптивни, които имат някакви умения и са търсени на пазара на труда, коментира доц. Пампоров. Той даде примери с Ирландия, Испания, Италия, където има буквално села с български роми. Тези хора са с постоянна работа и собствени къщи и се прибират само лятно време в България.

Естествено, има и много случаи на експлоатация, когато се наемат хора и не им се плаща, но повечето роми, които попадат в нашето изследване за Сливен, са добре интегрирани в тези държави, в последните години - и във Великобритания, децата им учат там, има много успешни примери, обясни изследователят.


Образование

Образованието на ромите е най-добрият стимул и има изключително позитивен ефект, коментира доц. Пампоров. Имаме вече много ромски млади жени, които завършиха педагогика, здравни грижи и постепенно влизат в обществения живот - започват да работят като учителки, като медицински сестри. Това променя отношението на ромите и към образованието, и към самите жени, коментира изследователят.

Неговите наблюдения са, че все повече млади момичета започват да учат и, което е по-важно, ромите са започнали да осъзнават, че има смисъл да се учи. Трябва да се промени обаче философията на образователната система, не само за ромите, защото тя в момента е санкционираща, а не насърчава напредъка на едно дете спрямо собствените му възможности, смята ученият. Трябва да променим обаче и предразсъдъците.


Ключови фактори за интеграцията на ромите

Предразсъдъците са нещо, което ни пречи да видим картината по-адекватно. Това е едно самореализиращо се пророчество, което включва нашите стереотипи в този затворен кръг, коментира доц. Пампоров. Според него такъв пример е, че когато става дума за извършване на престъпление, се обръща специално внимание на етническата принадлежност. Ако ром блъсне с кола някого, именно това, че е от тази общност се изважда на преден план, смята той. Голяма част от престъпленията не са свързани с роми. И ако част от тях се занимават с кражби или други престъпления, това не означава, че трябва да стигматизираме всичките 300 000, допълни изследователят.

Той цитира проучване, което показва, че хората като цяло определят масово ромите като крадци, но на въпрос за тези роми, с които живеят в съседство, отговарят, че те не са такива. Тоест - ромите, които познавам, са чудесни, но ромите по принцип - не. Това показва, че хората реално нямат пряк опит с ромската престъпност, но се влияят както от публикации в медии, така и от политици, които използват език на омразата, смята социологът.

Изследователят отбелязва три ключови стъпки, необходими за интеграцията на ромите. Първата е образователната интеграция. Според него ромите би трябвало да се третират като хора, които не знаят български като майчин език и да получат допълнителна подкрепа в обучението по език. Втората стъпка е да спрат проявите на езика на омразата от страна на политиците и такива изказвания да бъдат санкционирани, както е предвидено в Наказателния кодекс. Третата стъпка е свързана с жилищната политика. Според друго изследване с участието на доц. Пампоров за жилищата, направено по поръчка на "Хабитат България" с представителни извадки в четири населени места, има недостиг на социални жилища, но има и възможности и алтернативи за намиране на нормални условия на живот, ако се предприемат адекватни мерки.

Подкрепата за ромите и уязвимите групи ще е и темата на осмата дискусия на БТА в рамките на инициативата "Български гласове за Европа" на 17 февруари от 10:00 часа в Пресклуба на БТА в Сливен.



/ПП/