„Към звездите“ събира трупи от Гърция, Йордания и Косово

site.btaФестивалът на монодрамата разширява своя духовен обем, казва пред БТА неговият основател Мариус Донкин

Фестивалът на монодрамата разширява своя духовен обем, казва пред БТА неговият основател Мариус Донкин
Фестивалът на монодрамата разширява своя духовен обем, казва пред БТА неговият основател Мариус Донкин
Мариус Донкин, снимка - Пресфото БТА/Минко Чернев

Международният театрален фестивал на монодрамата „Към звездите“ ще се състои за първи път в София – от 26 февруари до 1 март в арт център „Сити марк“.

Гостуват трупи от Гърция, Йордания и Косово.

„Диптихът Арто“ (на 29 февруари) е вдъхновени от живота и творчеството на новаторския художник и мислител на 20-и век – Антонен Арто. Постановката на Иоли Андреади е изградена върху две пиеси – „Арто / Ван Гог“ и „Кост“, които се изпълняват от гръцкия актьор Герасимос Геннатас и от Джийн Жилет. Ментор Цимберай е автор, режисьор и актьор в Arka („Кутията“) – на 26 февруари, а „Петел“ на Махмуд Насер Мохамад Алзгул (27 февруари) изследва кризата на арабската личност. На 28 февруари е „Квартет за края на времето“ от Оливие Месиен в изпълнение на камерен ансамбъл „Силуети“. На 1 март Мариус Донкин играе „Господин Ибрахим и цветята на Корана“.

Както писа БТА, сред акцентите в програмата е майсторският клас на Тиери Аркур и семинарите за практическото влияние на арт терапията върху деца и младежи – на проф. Димитър Дамянов. Иван Гранитски ще отбележи 70-годишнината си между приятели с книгата „Енергията на българския дух“. 

Основателят, дългогодишен директор и селекционер на фестивала – Мариус Донкин пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за зимното издание на „Към звездите“, за монодрамата, за акцентите в програмата и съпътстващите събития, и за най-ярките гости в досегашната история на фестивала.

Г-н Донкин, София ли е новият дом на международния фестивал на монодрамата „Към звездите“?

- Този фестивал беше организиран за първи път през 2006 година. Неговото родно място е във Варна. Идеята дойде от моите гастроли с „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на световни фестивали – в Украйна, Северна Македония, Албания, Обединените арабски емирства, Италия. Там театър се играе на открито, заедно с опери, балети, концерти и всякакви други представления. Въодушевлението и възприемането под открито небе е много различно от това, което е вътре, в залата. Затова реших да направим този фестивал на камерната форма, на открито, във Варна. 

Позволих си да направя зимен вариант, защото си мисля, че, все пак, София, в момента е по-притегателно място, където хората биха могли да дойдат и да споделят.

Идеята ни е „Към звездите“ да бъде и на двете места, да има зимно издание – в София, и лятно – във Варна. Програмите на двете места ще са различни. Няма нужда да повтаряме художествените представления и тук, и там. 

А защо монодрама, а не моноспектакъл? 

- Фестивалът е под егидата на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и форум „Монодрама“, който се занимава с камерните форми. Затова беше възприета тази дума – монодрама. Но това не означава, че само един човек е на сцената, може да бъдат и двама, и трима, но е камерна форма. 

Как се прави селекцията и кои са акцентите тази година?

- Ментор Цимберай е много интересен артист, косовар, който съм срещал на много международни фестивали. Неговото представление е посветено на един духовен човек, принуден да напусне родината си – за да може да помогне по някакъв начин на децата си, на  родителите си и на себе си.

Вторият спектакъл е от Йордания. Комуникираме с колегите онлайн и сълзите са в очите им, защото имат проблеми с пътуването. Полетите от Аман до България са затворени и те търсят варианти. Темата на тяхното представление е за съхранението на идентичността. 

Партньорите ни от „Сити марк“ представят „Квартет за края на времето“ на Оливие Месиен, писано през 1941 година, докато е бил в концентрационен лагер. Спектакълът е с гласа на Ицко Финци. 

Гърция участва с „Диптихът Арто“ – два спектакъла. Първият е за Арто, човекът, който е всичко за европейския театър. Другото много интересно нещо е, че образът му се играе от звезда на Бродуейския театър – американецът Джийн Жилет. Второто представление се казва „Кост“ и е посветено на Винсент Ван Гог, и противопоставянето на двете течения в изкуството. Играе се от известния гръцки актьор Герасимос Генатас. Режисьор е Иоли Андреади.

В последния ден аз играя „Господин Ибрахим“. На 1 март е и представянето на продукцията на майсторския клас, който ще проведе през цялото време Тиери Аркур. 

Тази година има и съпътстващи събития, които излизат извън театъра... 

- Единадесет пъти правя този фестивал. Между десетото и единадесетото издание имаше отрязък от шест години, когато бях директор на Народния театър, и нямах право да го правя, по закон. Но, междувременно, се родиха някои неща, с които решихме да разширим обема на духовната нива на фестивала. Затова направихме три съпровождащи събития.

Едно от тях е представянето на книги на български и световни автори. На 25 февруари е премиерата на книгата на Иван Гранитски – „Енергията на българския дух“.  Изключително полезно четиво е, защото се занимава с личности като Раковски, Чинтулов, Левски и Ботев, стигаш до Вазов, минава през Гео Милев, за да стигне до поколение писатели и поети, които, странно защо, забравяме. Това са хора като Павел Матев, Георги Джагаров, Лиляна Стефанова, Пеньо Пенев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Веселин Ханчев, Валери Петров. Изследва се духа емоцията, позицията им по различни социални, политически и културни проблеми и събития. 

Театрите трябва да възпитават публиката. В този смисъл, решихме да започнем да вкарваме този дух и енергия на творчеството – в по-малките деца. След като свърши фестивала, ще продължа да се занимавам с групи, с които да говорим по изключително важни въпроси – като доверието, приятелството, патриотизма, взаимоотношенията. Ще работим върху свободната реч, върху ритмовата реч, върху правоговора, защото ние много неправилно говорим езика си. А не можем да не се гордеем, че сме дали буквата на 250-300 милиона души. По този повод, на фестивала гостува професор в Мюнхенския университет – проф. Димитър Дамянов, който ще има курс по психодрама, по психоанализа.

За тези години, има ли най-ярък спомен от среща с конкретна личност или събитие?

- Досега сме представили поне 50 държави с над 60 представления. Много бях впечатлен от един турчин, който представи „Дневникът на един луд“ по Достоевски. Аз познавам добре турския театър – и от гостуванията му у нас, и от представления, които съм гледал на място. Този път бях безумно изненадан – и от формата, и от режисурата, и от инструментите, които ползва, и от въздействието. Ярко си личеше характерът на артиста – Ердал Бешикчиоглу.

Другият ми много ярък спомен е от едно сръбско представление. Тези хора живееха живота си денонощно. Дойдоха с един микробус, който половината беше зает от декор и костюми, а другата половина беше щайги с бира. Живееха в буса, работеха в буса, не влязоха в хотел... И, когато си нагласиха представлението и го изиграха, стоях и гледах, и се чудех как е възможно да има такава обич, такава преданост към това, което правиш, и такова отдаване... 

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:45 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация