site.btaЧиталищата са създадени от гражданите за самите граждани

Читалищата са създадени от гражданите за самите граждани. Това е уникално само по себе си. Цели и приоритети на читалищните дейностите са основните културни ценности, с които българинът расте, обучава се, работи и създава пътечки към бъдещите поколения, каза в интервю за БТА Любомир Илиев, секретар на Народно читалище „Цвят 1870“ във Видин. Преди дни той получи от министъра на културата почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Следва пълният текст на интервюто:

Културата е съществен фактор за укрепване на гражданското общество. Важна роля в този процес имат и читалищата. Според Вас намалява ли тяхната популярност? Отговарят ли на търсенията на съвременния човек?

- Не бих казал. Днешните читалищни организации не са като старите. И точно това ги прави уникални, защото читалището винаги е на мода. Днес има по-различни интереси сред гражданите, все пак не сме ХІХ век! И вижте колко време е изтекло, а тези уникални за света и толкова обичани български граждански организации все още са в основата на широката българска култура. Уникално е, че читалищата са създадени от гражданите за самите граждани. Целите и приоритетите на дейностите са основните културни ценности, с които българинът расте, обучава се, работи и създава пътечки към бъдещите поколения. По-голяма част от гражданството преминава през школите, съставите, дискусионните салони, литературните и музикални срещи, представления и редица други форми на участие. Вече дори няколко поколения от едно семейство се включват в читалищните дейности – това говори не само за популярност, но и за духовна необходимост.  

Как читалището привлича вниманието на по-младите към културата и изкуството?

- Чрез модернизиране и осъвременяване на традиционните ни читалищни школи и състави. Така запазваме успешните практики, дали своите резултати, но същевременно подобряваме подходите и методите с висококвалифицирани преподаватели, солидна теоретична подготовка и индивидуален подход към децата и младежите. По време на учебната година и в края на творческия сезон организираме концерти и изяви, където всеки от възпитаниците да покаже своите дарби и талант пред публика. Това вдъхновява и удовлетворява както изпълнителите, така и техните близки и приятели.

Какво според Вас вдъхновява млади хора и успешни творци да продължават да творят във Видин?

- Видин е прекрасен град, ако имаш добри условия за живеене и творчество. Заобиколен си от древна история, богато културно наследство и разнообразна природа. В близост е битът и културата на съседните Сърбия и Румъния, с които имаме близки или общи фолклорни обичаи и традиции. За творческа работа това са прекрасни условия. 

Видин е туристически град, посещаван от доста чуждестранни туристи. Има ли интерес от туроператорите да водят туристи, за да се запознаят с тази типично българска институция?

- Не. Туроператорите не са предвидили посещение на читалището. За мен това е пропуск, тъй като чуждестранните туристи биха разбрали за голямото значение на тези граждански читалищни организации за развитието на обществото в исторически, духовен и културен аспект. На партерният етаж на сградата на читалище „Цвят” се намира Галерията базар на видински майстори на занаяти, художници и приложници. Туристическите маршрути минават от другата страна на площада. Години наред изнасяхме концерти на туристическите кораби, за да е по-удобно на туристите.

Според Вас достатъчна ли е грижата на местната и на държавната власт за подпомагане дейността на самодейните състави и работата на читалищата?

- Читалищата са организации, които са натоварени с държавни културно-просветни задачи и като такива държавата финансира дейността ни чрез субсидии за дейност. С държавната субсидия ние покриваме фонда работна заплата и осигуровките на ангажираните служители, режийните разходи и цялостната културна дейност. При читалищата субсидията е една, докато при други регионални институции се отпускат субсидии за заплати и отделно за дейност и за покрити площи. При това читалищната субсидия е най-малката по стойност. Затова читалищните работници са с най-ниските заплати. Това поражда много негативни последици за цялостната битност на организациите. А читалищата се уповават единствено на държавните средства. Вярно е, че читалищата са най-голям брой културни организации в страната, но това е ресурс за съхранение и развитие. По този начин и до най-малкото населено място достига информация, култура, различни социални услуги – мрежата от читалища винаги е в помощ на населението. 

Наскоро по повод Деня на народните будители получихте от министъра на културата почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Как оценявате това признание?

- За мен е голяма чест! Обикновено хората, занимаващи се с читалищна дейност, работят за другите, организират събития и концерти. Такива моменти са рядкост и затова са ценни. Разбира се, това е индиректна награда и за целия екип на читалище „Цвят”. Приятно е да получиш признание за толкова години усилена работа.