site.btaСрещата с интелигентна и разбираща публика радва изключително много творците

Срещата с интелигентна и разбираща публика радва изключително много творците, каза в интервю за БТА художникът Иван Милушев.

Той посочи още, че истинският професионалист, истинският художник решава проблемите си с работа, с много труд в ателието си.

Иван Милушев даде интервю за БТА в националния пресклуб на агенцията в Анкара. На 1 ноември в пресклуба на БТА в турската столица бе открита съвместната изложба „Близост” на художниците Иван Милушев и Яшар Али Гюнеш.

Следва интервюто с българския художник:

Г-н Милушев, какво можете да ни разкажете за съвместната изложба „Близост“ с художника Яшар Али Гюнеш? Кога се зароди идеята за тази проява?

Това беше много странна за мен случка. С Яшар Али Гюнеш се познаваме от много години, от Художествената гимназия в София, след това Академията в София. Разбира се той винаги е вървял пред мен заради разликата в годините, той завършваше, аз започвах, но при всички положения още в гимназиалните години имахме много добри допирни точки и станахме приятели. Обстоятелствата обаче ни разделиха. Той реши да живее в Турция и се установи в Измир. След това не го бях чувал близо 40 години. Колкото и да дълъг да беше този период, не се забравихме, но не сме поддържали активни контакти и в един момент дойде едно много приятно предложение от директора на Държавния културен институт към Министъра на външните работи г-жа Йовева. С нея имаме контакти във връзка с това, че съм директор на Градската галерия в Благоевград и обменяме изложби през годините. В един момент г-жа Йовева ми предложи да направим изложба с някой художник от балканските страни. Междувременно две седмици преди това Яшар Али Гюнеш ми се беше обадил по телефона, беше дошъл в България, в Хасково – неговият роден край. Когато дойде предложението от г-жа Йовева, аз веднага се сетих за него и казах, че мога да направя така, че в България може да бъде организирана изложба на български и турски художник, защото знаех, че той има добра кариера като художник, професор по скулптура в университет в Измир. Г-жа Снежана Йовева прие, г-н Гюнеш се съгласи на предложението и така тази изложба стана факт. А как след това всичко това се прехвърля тук – във вашия прекрасен пресклуб на Българската телеграфна агенция в Анкара? Това стана благодарение на факта, че посланикът на България в Турция г-н Ангел Чолаков при едно посещение на галерията „Мисията“ в София е видял нашата съвместна изложба и е предложил тази изложба да дойде в Анкара. Така се случиха нещата.

Какво най-много Ви вдъхновява, когато творите? Коя е вашата муза?

Може би трябва да започна с това, че художникът през годините има много различни музи, защото нещата се променят. В случая не говоря за муза в смисъл на красива жена, не е задължително да е точно това музата или така да изглежда, а говоря за тези промени, които се случват с времето – най-малкото човек помъдрява с годините. И интересът се поддържа към това, което искаш да работиш и развиваш, но в крайна сметка опитът си казва думата. В един момент човек е по-целеустремен, знае какво трябва и какво не трябва. Така че музите са се сменяли, но прозирам във въпроса Ви и нещо по-конкретно, като ще добавя, че обичам много литература, четящ човек съм, завършил съм илюстрация и оформление на книгата в Българската художествена академия. Тази любов към книгите не ме е напускала и сега чета много книги за история, археология, митология, като под митология разбирайте и това – добре разказан полезен опит. В крайна сметка чрез тези образци, които са останали за човешката култура, запазени във времето, и сега човек може да се учи и да черпи вдъхновение и устрем за един пълноценен живот. Всички неща, които един баща се опитва да каже на младия човек – на своя син или дъщеря, е като взаимоотношенията в мита за Икар и Дедал. Естествено, че младият човек се стреми към светлината и към нещо, което не е достигнато още, това е в човешката природа. Опитният Дедал предупреждава, че все пак летежът нагоре към слънцето е много опасен и че не трябва да се доближава толкова много, за да не се разтопи восъкът, с който са скрепени перата, които са част от крилата на Икар. Този мит е много показателен в този смисъл, че нищо в човешката природа не се е променило от векове и от хилядолетия даже бих казал, човек си остава един и същ. Защото сякаш човек се стреми винаги да опита дори и да е сбъркал. Ето това е нещото, което винаги ме е мотивирало, за да разказвам такива неща чрез моите типажи, чрез моите композиции.    

Какво носи най-голяма радост на творците като Вас?

Може би срещата с публика удовлетворява по някакъв начин, особено, когато усетиш, че от 50 души поне петима са много близо до твоето мислене, интуитивно по някакъв начин сте близки вече, даже бих казал приятели, защото са усетили основно нещата, които теб те вълнуват и си се опитал да изразиш. Това е невероятно и смятам, че не само аз, а всеки автор се радва, когато има публика, която е достатъчно интелигентна и разбираща. Мисля, че това е в основата. Разбира се, има и много други малки радости, които идват от това, че работата е такава в ателието, работиш часове наред, изграждаш нещо и в един момент унищожаваш напълно и започваш наново да градиш, докато стигнеш до нещо по-добро и си казваш: „Дотук – подписвам“.

Носител сте на много национални и международни награди. Една от последните Ви награди е от Словенски фестивал. Какво може да ни споделите за това събитие и за наградата?

Това беше много приятна изненада за мен, защото знам, че това е едно от най-старите биеналета на акварела в Европа, въпросното словенско, наречено "Кастра". То се провежда на всеки две години, като веднъж е т. нар. малка "Кастра" – Мини "Кастра" и веднъж е Голяма "Кастра". При малката става въпрос за ограничен формат акварели, а при голямата вече се ползва стандартният в световен мащаб акварелен лист. Участвал съм и в двете. Преди години получих номинация за награда в Малката "Кастра". А тази година на Голямата "Кастра" най-странното и хубавото е, че получих първата информация от новините на БТА – Българската телеграфна агенция, които първи съобщиха за наградата и аз почти не можех да повярвам, защото бях в офиса си в Благоевград и преглеждах новините, като в един момент видях името си в БТА. Зарадвах се естествено, не успях да отида на откриването, защото имах други ангажименти и вероятно през декември ще получа наградата (организаторите ми обясниха така). 

Имате ли планове за скорошни изложби и в частност за скорошни съвместни изложби в чужбина в скоро време?

С Яшар Али Гюнеш говорим по една идея. Той самият има частна галерия в Измир и вероятно ще стигнем до вариант за изложба там. Не трябва да се забравя, че Гюнеш направи много хубава изложба в двата салона на градската Галерия в Благоевград. Това се случи след споменатата от мен наша изложба в Галерия „Мисията“. Така че вероятно ще направя такава изложба, но иначе нямам конкретни планове за изложби в чужбина, а също така и предпочитам да импровизирам. Избягвам да правя и дългосрочни планове, защото вярвам, че трябва да се живее тук и сега. 

Какви са основните предизвикателства за творците като Вас в България и в световен мащаб като цяло?

Това е доста сложен въпрос. Сигурно не знам отговора, но ще се опитам да кажа нещо. Аз познавам малко колеги от чужбина, но това, което съм усетил всъщност, е, че истинският професионалист, истинският художник решава проблемите си с работа, с много труд в ателието си. Останалото – показването на изложби пред публика, естествено са неща, които са необходими, но те са другата част, бих казал, по-приятната част. А работата в ателието е друго нещо, както и това, че всеки от нас по някакъв начин и с леко философски привкус – се „опитва да спаси света“. Искрено се надявам, че художниците по целия свят – "добрите художници, продължават да спасяват света". 

-----

Художникът Иван Милушев е роден през 1956 г. в Благоевград. Завършва Националната художествена академия в София. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина и е участвал в различни международни изложби и форуми за маслена живопис и акварел. От 2013 г. е директор на Градската художествена галерия в Благоевград.