site.btaПрезидентските избори в Полша изправят един срещу друг кмет и историк

Членовете на „Гражданска коалиция”, партията на полския премиер Доналд Туск, избраха кмета на Варшава Рафал Тшасковски за кандидат за президентските избори през май 2025 г. При вътрешното гласуване полският министър на външните работи Радослав Шикорски остана на второ място, като получи едва 25,25% партийна подкрепа, предаде ДПА.

Тшасковски беше кандидат за президент и на изборите през 2020 г., когато на втори тур остана малко зад победителя Анджей Дуда. Столичният кмет заяви, че подкрепата на партийните членове му вдъхва сила, решителност и кураж да спечели президентските избори, на които основният му опонент отново ще бъде кандидатът на консервативната партия „Право и справедливост”.

За разлика от „Гражданска коалиция”, ПиС не проведе първични избори сред членовете на партията при издигането на кандидата си. Вместо това решението беше взето еднолично от партийния лидер Ярослав Качински. Издигнат беше Карол Навроцки, директор на полския Институт за национална памет, предаде полската новинарска агенция ПАП.

По време на партийното събрание на ГК Туск обяви, че 22 126 членове са гласували на първичните избори, които се проведоха по електронен път. Тшасковски получава 74,75% от гласовете. Туск приветства факта, че неговата партия е единствената в Полша, която е провела първичните избори, за да избере свой кандидат за президент. „Ето как изглежда демокрацията”, заяви той.

„В ПиС решава един глас, а в нашия случай решиха 22 000 души. Това е разликата”, каза Тшасковски, цитиран от полския новинарски уебсайт „Онет”. Той добави, че първичните избори му дават „много силен мандат, много решителност и смелост да спечели срещу ПиС. Тшасковски също благодари на Шикорски за надпреварата, като каза, че съперникът му „е абсолютно прав, че един кандидат-президент трябва да бъде твърд и кален в битки”. Самият Шикорски поздрави Тшасковски и призова собствените си поддръжници „безусловно да подкрепят” столичния кмет.

Датата на президентските избори все още не е обявена, но се очаква първи тур да се произведе през май, като евентуалният балотаж е насрочен за две седмици по-късно, ако никой от кандидатите не получи мнозинство на първи тур. Президентът Анджей Дуда ще приключи втория си петгодишен мандат през август 2025 г. и според конституцията няма право да се кандидатира отново.

Проучванията сочат, че изборите ще бъдат решени в балотаж между кандидатите на двете най-големи полски партии: „Гражданската коалиция” на премиера Доналд Туск, която издигна Тшасковски, и ПиС с Навроцки.

Изборите ще бъдат решаващ момент за правителството на Туск, чиято програма беше ефективно възпрепятствана от президента Анджей Дуда, като парламентът често не можеше да гласува, за да преодолее ветото на държавния глава върху ключови закони. Очаква се Навроцки да продължи в духа на Дуда, ако спечели президентския пост през следващата година, отбеляза „Политико”. 

„Готов съм да представлявам всички в Полша”,  каза на свой ред Навроцки на конгреса на ПиС в Краков, вторият по големина град в Полша и нейна дългогодишна историческа столица.-Същевременно той се позова на произхода си от работническата класа.

„Водех нормален и скромен живот”, добави Навроцки, намеквайки за Тшасковски, когото ПиС отдавна описва като твърде елитарен. „Милиони вярваха, че Полша може да се подобри, но бяха разочаровани”, коментира Навроцки парламентарните избори през 2023 г., които издигнаха Туск на власт. „Като президент ще внеса ново законодателство за справяне с въпроси като енергийна сигурност или икономическа свобода”, допълни той.

В дълга реч Навроцки също разкритикува Зелената сделка на ЕС като пречка пред растежа:  „Не на климатичната лудост за сметка на полските домакинства”.

Навроцки (на 41 години) никога не е заемал висш държавен пост. Той влезе в общественото полезрение в Полша през 2017 г., когато беше назначен за директор на Музея на Втората световна война в Гданск, разкрива подробности за кандидата полският телевизионен канал Те Фау Пе.  Навроцки предизвика полемика с въвеждането на промени в експозицията на музея, като някои експерти го обвиниха в „политическа намеса при изобразяването на известни исторически личности и събития".  През юли 2021 г. полският парламент назначи Навроцки за президент на Института за национална памет (ИНП). Органът е създаден през 1998 г., за да разследва престъпленията, извършени в Полша от 1917 до 1990 г., обхващащи както нацистката, така и съветската епоха. Автор и редактор е на седем книги и десетки научни и публицистични статии в областта на съвременната полска история.

Междувременно директорът на ИНП е обявен за издирване от Руската федерация по криминални обвинения поради ролята му в премахването на редица паметници в чест на  Червената армия на полска територия през периода на социализма, предаде ТАСС.

В Киев също имат въпроси към Навроцки. Така изданието „Хромадске” припомня негово изказване, в което нарича Галиция - западните части на Украйна - „Малополша”. Тогава украинският депутат и бивш ръководител на украинския Институт за национална памет Владимир Вятрович нарече това „съжаление за изгубените територии”.

Партията заобиколи опитни политици, включително бившия премиер Матеуш Моравецки, за да подбере по-малко известния Навроцки за най-високия пост, отбелязва Асошиейтед прес. Ако Качински беше издигнал Моравецки или друг партиен член на високо ниво, заемал правителствен пост през периода 2015-23 г., това можеше да превърне корупционните скандали от този период в основен фокус на кампанията. Качински заяви в интервю преди месеци, че кандидатът за президент на партията трябва да е „млад, висок, впечатляващ, красив, да има семейство, да знае много добре английски и за предпочитане два езика, и да е разпознаваем в международен план”, припомня агенцията.

Навроцки е малко познат на избирателите, но потенциално може да се представи като част от новото поколение политици, което беше извън правителството по време на двата предишни мандата на ПиС. Изборът се разглежда и като опит да се повтори победният път на Дуда от аутсайдер до президентския пост през 2015 г, отбелязва „Файненшъл Таймс”.

Свързаният с „Право и справедливост” новинарски портал „Поланд Дейли”  отбелязва, че Навроцки има визия за обединена Полша, освободена от разделенията на вътрешния политически конфликт. Заявявайки, че „Полша трябва да бъде велика”, той обещава да работи неуморно за народа, въплъщавайки същата работна етика, която вижда в своите сънародници. Неговият призив да сложи край на разделителната „полско-полска война” отразява желанието му да насърчи по-силна, по-сплотена нация, която поддържа традициите си, като същевременно възприема прогреса.  С подкрепата на ПиС неговата кандидатура е призив за действие за онези, които вярват в суверенна, горда и обединена Полша – нация, готова да се издигне до нови висоти под негово ръководство, отбелязва медията.

Междувременно неговият конкурент Тшасковски принадлежи към най-социалното и либерално крило се само на правителствената коалиция, но и на полското общество като цяло, отбелязва англоезичният полски портал „Ноутс фром Поланд”, който отбеляза неговата открита поддръжка за правата на ЛГБТ+ общността и правата на жените, Тшасковски е кмет на Варшава от 2018 г. Тогава той беше избран за втори мандат с 57,4% от гласовете, доста пред съперника си от ПиС Тобиаш Боченски с 23,1%. Столицата обаче е може би най-либералният град в Полша и не е представителна за страната като цяло, отбелязва медията.

Като кмет на Варшава Тшасковски е подкрепял различни либерални каузи, включително подписването на харта, която обещава да подкрепи правата на ЛГБТ+ (въпреки че впоследствие активисти го обвиниха, че не е изпълнил всичките си обещания). Той беше първият кмет, който присъства на ежегодния Марш на равенството на ЛГБТ+. През май Тшасковски предизвика протести, след като нареди религиозни символи като християнски кръстове да не се показват в кметството. Решението беше критикувано от ПиС и вероятно ще бъде редовно споменавано по време на предизборната кампания догодина.

 Олгерд Анусевич, политолог от Варшавския университет, заяви, че номинацията на Рафал Тшасковски за кандидат на „Гражданската коалиция” за предстоящите президентски избори е вероятно по-безопасния избор за партията, която залага на сигурно с познат политик, предаде Полското национално радио.

Съмнително е отношенията с Руската федерация да бъдат определяща тема по време на изборите през май, отбелязва руската „Независимая Газета”. "В полското общество като цяло има консенсус, който никой не оспорва. Отношенията с Брюксел са друг въпрос. Избирателите ще бъдат изправени пред болезнен избор за много страни от ЕС през последните години: да подкрепят по-национално ориентирания кандидат от „Право и справедливост” или да изберат курс към по-близки позиции с ръководството на Европейския съюз и следователно кандидата на Туск. Изборът се усложнява както от въпроса за приемането на бежанци, който се превърна в належащ проблем за Полша през последните години, така и от правната реформа, извършена от Качински, която Брюксел смята за несъвместима с принципа на независимото правосъдие и придържането към демократичните принципи. И двете теми дълбоко поляризираха полското общество, насърчавайки избирателите да бъдат водени повече от емоции, отколкото от логика в политиката", отбелязва руското издание.

Своеобразно обобщение на кандидатурите за президент дава известният полски журналист Михал Шулджински на страниците на „Жечпосполита”: Тшасковски и Навроцки всъщност са въплъщения на Туск и Качински. Двамата се вписват идеално на позициите, които днес се заемат от „Гражданска платформа” и „Право и справедливост”. “Следователно можем спокойно да предположим, че на президентските избори през май всъщност ще се сблъскат Доналд Туск и Ярослав Качински, както и техните визии за Полша”, отбелязва журналистът.