site.btaГолемите ученици могат да спасят живот, спазвайки три прости правила, посочи анестезиологът д-р Борис Таблов

Големите ученици могат да спасят живот, спазвайки три прости правила, каза за БТА д-р Борис Таблов, началник на Отделение по анестезиология и интензивно лечение в болница "Дева Мария" - Бургас.

Д-р Таблов, заедно с негови колеги, представиха преди дни пред близо 500 ученици от 11 и 12 клас в София и в страната действията, които биха могли да предприемат, ако видят човек, получил сърдечен арест. В инициативата „Всеки може да спаси човешки живот“ са участвали осем анестезиолози, един парамедик и Лазар Радков, основател на инициативата „Капачки за бъдеще“. По думите на лекаря учениците са били силно заинтригувани от инициативата. Проучвания показват, че тази група е най-податлива и най-бързо възприема посланията, както и че е най-склонна да ги приложи, допълни д-р Таблов. Той посочи, че в Германия има регистър на учениците, спасили живота на други ученици, прилагайки наученото по време на подобни демонстрации. В скандинавските държави има мобилно приложение, което показва, че в радиус от 500 м, например, някой има нужда от помощ и регистрираните към приложението биха могли да помогнат. В България могат да бъдат спасени до 10 хиляди души годишно, но и 10 да са, усилията си заслужават, а социалният ефект е много голям, посочи Таблов. 

Демонстрация сред учениците 

Показахме и обяснявахме на учениците как да помогнат – внимателно да проверят дали човекът има нужда от непряк сърдечен масаж, да извикат помощ, защото никой не може да го прави сам достатъчно дълго, да извикат и квалифицирана помощ, и да започнат непряк сърдечен масаж. В отговор на въпрос как 16-17-годишните могат да се уверят, че пострадалият има нужда точно от непряк сърдечен масаж, д-р Таблов обясни, че трябва да хванат пострадалия за раменете, да го разтърсят, да го попитат нещо и ако той не отговори, да се опитат да разберат дали диша, изтегляйки главата му назад и опирайки ухото си до устата му, както и да се уверят дали се движи гръдният кош на пострадалия. Ако всичко това не се случва, трябва да започне непряк сърдечен масаж. По думите на лекаря, ако здравословният проблем не е „внезапно спряло сърце“, пострадалият ще реагира още на първия натиск върху гръдния кош. 

По време на демонстрациите някои учители се притесниха дали няма „да се изложат“ и отказаха да се включат. В такива ситуация няма как „да се изложиш“ - единственият начин да се изложиш е да не правиш нищо и ако не помогнеш на пострадалия, той умира. Такъв тип дейности повишават социалната ангажираност на децата по принцип, не само по темата със спрялото сърце, допълни д-р Таблов. Ако успеем да разширим мащаба на кампанията, след 10 години нетният ефект в спасени човешки животи ще е огромен, добави той. Демонстрациите сред учениците трябва да са два-три пъти годишно.

Ценно време – 3-5 минути

Времето е безценният фактор в ситуация на внезапна сърдечна смърт. Човек, на когото навреме е направен непряк сърдечен масаж, остава с много по-малко поражения в сравнение с човек, на когото е направен късно или изобщо не е приложен, каза още д-р Таблов. По думите му, ако се успее в рамките на 3-5 минути от настъпването на инцидента да се разпознае състоянието и да започне адекватен сърдечен масаж, вероятността този човек след напускане на здравното заведение да е в състояние, в което е бил преди инцидента, е много по-голяма. Доказано е, че и в най-добрите здравни системи обичайно на линейката ѝ трябват минимум 8 -10 минути, докато пристигне на място, но това е твърде много време за мозъка на пострадалия. С действията си се опитваме да запазим мозъка, защото той е орган, който не може да функционира без кислород. Най-късно след петата минута, ако мозъкът не получи кислород, мозъчните клетки започват да умират, обясни лекарят. След това, дори и човекът да бъде спасен, промените в мозъка са необратими. 

Идеята

Германски професор е посветил края на професионалния си път на създаване на подобни обучения по примера на скандинавските държави, които в това отношение са много напреднали, разказа още д-р Таблов. В Германия все още в училищата не е въведено подобно обучение в програмите, защото всяка провинция има свое правителство и е консервативно, бавно и тромаво, допълни той. Професорът е силно ентусиазиран да се въведе, защото в Германия процентът на хората със запазен неврологичен статус след преживяна внезапна сърдечна смърт, последвана от непряк сърдечен масаж, е 17 на сто, докато в скандинавските държави този процент достига до 70 на сто, посочи още д-р Таблов. По думите му това е така, защото там хората са обучени бързо да разпознават ситуацията и бързо да приложат непряк сърдечен масаж.

Ситуацията в България

Ние сме държава с относително неангажирана здравна система, каза още д-р Таблов. По думите му, ако в Германия човек преживее сърдечен арест и има неврологични поражения, държавата ще се грижи за него доста адекватно – има специализирани домове или екип, който го посещава вкъщи. В България тези пациенти са почти обречени, тъй като няма центрове, в които да им се окаже последваща грижа, няма и екипи. Ако можем да постигнем добри резултати чрез този проект в училищата и да намалим броя на хората с тежки поражения, социалният ефект ще е неизмерим, а оцелелите ще имат по-голям шанс за благоприятно развитие, добави той. 

Идеята ни е да направим и онлайн платформа, в която да се включат училища, които искат да направим демонстрации и при тях, както и желаещи колеги, които да бъдат инструктори. 

Причините за настъпване на внезапна сърдечна смърт са различни и в повечето случаи са неясни, като немалък процент от засегнатите нямат никакви придружаващи заболявания, каза още лекарят. По думите му внезапна сърдечна смърт се случва годишно при около един милион души в света. 

Евентуални законови промени 

Вероятно ще се наложи да се направят някои законови промени, защото се оказва, че в такава животозастрашаваща ситуация, близките на пострадалия могат да те дадат под съд и да те осъдят, както и да платиш сериозна глоба за нанесена увреда, а ние искаме да помогнем, а не някой да бъде съдебно преследван, обясни д-р Борис Таблов.