site.btaБорбата продължава: 94-годишна бивша участничка във Варшавското въстание сега защитава ЕС и мигрантите

Варшава, 10 ноември /Станислав Вашак от Франс прес/
    Осем десетилетия след като се е сражавала срещу нацистите във Варшава, бившата участничка в съпротивата Ванда Трачик-Ставска се е впуснала в нова борба, този път за да защити оставането на Полша в ЕС и да помогне на мигрантите.
    "Млъквай, идиот! Мръсно животно!" На 94 години, тази дребна дама не се въздържа, когато, облечена в обикновен дъждобран и с военна барета, се обръща към крайнодясна група, опитваща се да попречи на масова демонстрация в подкрепа на Европейския съюз.
    През този октомврийски ден десетки хиляди хора в Полша демонстрираха привързаността си към ЕС, след решение на Конституционния съд, оспорващо върховенството на европейското право, което според експерти е стъпка към излизането на страната от Европейския съюз, в контекста на очевидния евроскептицизъм на националистическото мнозинство във властта.
   "Аз съм войник, действам директно", казва тя пред АФП с лека усмивка зад чаша с чай, в малката си къща, украсена с полски и европейски знамена, в краен квартал на Варшава.

    "Поничката"
  ==========

    Трачик-Ставска е била на 12 години, когато германската армия навлиза в Полша. Членка на скаутското движение, тя се присъединява към съпротивата. Извършва саботажи под симпатичното конспиративно име "Поничката".
    При избухването на Варшавското въстание на 1 август 1944 г., Трачик-Ставска е сред около 50-те хиляди бойци на съпротивата, които се включват в борбата срещу нацистките окупатори. Тя е едно от малкото момичета, носещи картечница - нещо, обикновено запазено за мъжете.
   Прep 63-те дни на боеве загиват близо 200 хиляди цивилни и въстаници, а градът е превърнат в купчина руини.
    Младата жена преминава през четири германски лагера за военнопленници, преди през 1945 г. да бъде освободена от Оберланген от полски сили, действащи в Нидерландия и Германия.
   След като се връща в Полша, тя работи като учителка в център за деца с увреждания.

    "Муха срещу слон"
 ==============
   
    Оставането в ЕС "е въпрос на национална сигурност. . . Какво ще стане, ако напуснем съюза? Вече имаме опита от 1939 г.", когато Полша се оказа сама срещу могъщите сили на нацистка Германия и Съветския съюз.
    "Това е най-голямата опасност за нас. . . Бихме се оказали като муха срещу слон" - безсилни, подчертава бившата участничка в съпротивата, със силен глас, който не съответства на крехката й фигура.
    Докато порицавах лумпените от крайната десницa, съфинансирани от държавата, които се готвят да организират на 11 ноември във Варшава голям "патриотичен" марш, "бях бясна", признава тя.
    "Бях се качила на трибуната, за да кажа каква беше Полша, за която мечтаеха въстаниците, и това беше една добронамерена, толерантна Полша".
    Нейната намеса незабавно й навлекла смъртни заплахи от страна на неизвестни лица.

    "Срамно"
 =========
    
    Трачик-Ставска използва случая, за да изрази пред АФП несъгласието си с отношението към мигрантите и бежанците, които се опитват да влязат в Полша от Беларус. Хиляди от тях се скитат от дни в ледения студ в тази част от Европа, като повечето биват прехвърляни, понякога на няколко пъти, между двете страни.
    Там вече намериха смъртта си най-малко 10 души, седем от които на полска територия, според всекидневника "Газета виборча".
    ЕС обвинява беларуския лидер Александър Лукашенко, че е организирал тази мигрантска вълна като отмъщение за санкциите, наложени от Брюксел заради бруталните репресии на неговия режим срещу опозицията.
    Полското правителство в отговор въведе извънредно положение в граничния район, забрани достъпа на хуманитарни организации и медии, изпрати на място хиляди войници и узакони съмнителната практика на директното връщане, дори на жени и деца.
    "Съпричастна съм към децата по границата", заявява тя. "Ако не променим отношението си към тези деца, те ще умрат."
    "Невъзможно е да изоставите дете в опасност. Начинът, по който са третирани децата по границата, е срамен", подчертава Трачик-Ставска, спомняйки си времето, когато е видяла, на 12-годишна възраст, нацисти "да се забавляват, като стрелят по бебета".
   Участниците във въстанието, "всички ние сме стари, скоро ще умрем. За нас това положение е унизително. Нямаме вече сили да се противопоставим. Можем само да плачем. Всъщност, не всички, нямам навика да плача, аз бях войник."
   "Съжалявам обаче, че съм толкова стара и крехка."

БТА