site.btaВ резултат на COVID-19 българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, смята директорът на Кърджалийската болница проф.Тодор Черкезов
AV 09:27:01 16-01-2022
LM0924AV.002
Кърджали - болница - проф.Черкезов - интервю
В резултат на COVID-19 българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, смята директорът на Кърджалийската болница проф.Тодор Черкезов
Кърджали, 16 януари /Валентина Стоева, БТА/
COVID-19 някак подобри взаимодействието на отделните специалисти, на отделните болнични структури, които в един момент в миналото работеха сами за себе си понякога. Сега се разбра, че пациентът е комплексен. Това сподели в интервю за БТА директорът на МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" проф. Тодор Черкезов.
Според него в резултат на пандемията българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, станал е по-чувствителен към болката и страданието. Само за последната година той отчита преминали през лечебното заведение близо 13 000 пациенти, като от тях около 2 800 са били болни от COVID-19. На пандемията се дължи 50 процента от смъртността в лечебното заведение за 2021 г. По думите му очакванията за Омикрон са за по-леко протичане на болестта, което не изключва усложнения при различни пациенти. Изминалата 2021 г. проф.Черкезов определя като сложна година, с полюсно противоречиви емоции и силно изразени емоции.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Проф Черкезов, страната ни премина през четири ковид вълни, като предстои и пета. Какво се наложи болницата да надгради, за да може да посреща адекватно пациентите?
Отговор: Тези вълни не бяха равномерни. Много внимателно изучаваме всичко което е минало вече, защото се учим от натрупаните опит и данни. Имаше вълни с огромна заболеваемост. Хората просто пристигаха през минути и се налагаше да ги хоспитализираме в много сектори. В един момент разкрихме 5 ковид отделения. Имаше други моменти, в които нямаше толкова много на брой пациенти, но случаите бяха толкова тежки, че се нуждаеха от реанимация. Имаше друга вълни, които протичаха по-леко, и в този момент пациентите се оттеглиха от болницата и преминаха на домашно лечение. Това, което искам да подчертая, е, че вирусът си играе доста с всички нас и това го виждаме добре. Вече се говори за Делтакрон след Омикрон, като се цитират единични случаи в Кипър. Това показва, че към момента не толкова ние побеждаваме или надделяваме над вируса, а по-скоро той ни кара да се адаптираме към неговата изменчивост и способност да увеличава своята контагиозност.
Ако мога да направя рекапитулацията за миналата година, трябва да кажа, че в болницата са лекувани и изписани около 2 800 пациенти с COVID-19. Загубили сме битката при около 320 пациенти, като може би 2-3 са били ваксинирани. Всъщност 50 процента от смъртността на лечебното заведение през миналата година се дължи на COVID-19.
Въпрос: Как се справяте, когато лечебното заведение не е престанало да обслужва и не ковид пациенти?
Отговор: Ако от COVID-19 през болницата за година са преминали близо 2 800 пациенти, то тези с други заболявания са били около 10 000. COVID-19 е доминирал до толкова, че става въпрос за нещо ново и непознато, протичащо тежко и водещо в голяма степен до фатален край. Трябва да отбележа, че се налагаше да се създава организация, с която да се избегне кръстосване на потоците от пациенти. Това означаваше огромно напрежение и преструктуриране, включително на работните места на персонала, буквално през 10-15 дни. И нямаше хора, които да отказват да работят в ковид сектори. Младите специализанти показаха много от себе си и понякога месеци наред работеха в тези ковид сектори, за да подпомагат основните специалисти. За медицинските сестри можем да си представим как протича едно дежурство - извършващи различни манипулации, облечени от глава до пети в съответното облекло, с маска на уста.
А пациентите, освен от лекарската намеса, се нуждаеха от психологическа подкрепа. От кого да бъде подкрепен един болен? В случая нито неговите близки могат да бъдат вътре при него, нито лекарите могат да бъдат постоянно с него. И това бяха сестрите, санитарите, хората които се занимаваха с обслужването на тези пациенти през болничния им престой. А това заслужава големи адмирации, защото не изисква само добра подготовка и заучени медицински дейности и манипулации.
Не мога да не изтъкна и заслугата на ЦСМП с неговите филиали. Те имаха и продължават да имат много важна роля и функция по отношение на много проблеми, свързани с COVID-19, защото тук никой не знае, че тези хора са изключително натоварени. Те не само имат ангажимента да докарат пациента, но трябва и да го върнат. Трябва да видят кой ще бъде изписан от болницата, за да го върнат, защото е карантиниран и няма как да се прибере с такси. Екипите на спешната помощ бяха също подложени на огромни натоварвания през тези месеци и продължават да бъдат натоварени.
В това отношение беше трудна година за всички нас, защото всеки един загубен пациент отекваше в сърцата на хората. Виждах притеснените им лица, виждах неудовлетворението от това, че са загубили битката за човешкия живот. Но виждах и сълзи от радост с хора, на които е помогнато, думи и жестове на благодарност. Това беше една сложна година, в която чувствата бяха полюсно противоречиви, а емоциите силно изразени.
Въпрос: Т.е. екипът ви е устоял и не е имало хора, които да си тръгнат?
Отговор: Разбира се, мога да кажа това с категоричност! Също така мога да кажа, че COVID-19 някак подобри взаимодействието на отделните специалисти, на отделните болнични структури, които в един момент в миналото работеха сами за себе си понякога. Сега се разбра, че пациентът е комплексен и не е само на това или онова отделение. Имаше моменти, в които лично аз се чувствах изключително натоварен - емоционално, психически, физически, но нямаше моменти, в които да се чувствам напълно нещастен, защото усещах тази солидарност и спойка между хората, по пътя да се справят с едно бедствие. Това за мен е изключително важен елемент - да можеш да се сплотиш, да можеш да се обединиш, да забравиш някои стари вражди, противоречия, условности в комуникацията и да работиш в името на това да си в помощ на хората.
Въпрос: Да разбираме ли, че пандемията е задала нов профил на българския лекар и с какво той е по-различен?
Отговор: Може да се каже, че това е така, защото в резултат на COVID-19 българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, станал е по-чувствителен към болката и страданието. Видял е различните реакции, които обогатяват неговата представа за човешкото същество, защото всеки един лекар трябва да познава не само човека като физика, а човека като съчетание между дух и материя. Да засилва вярата в добрия изход, в медицината, в човешката солидарност, в това, че доброто съществува и не е нещо забравено или добро само за едни. Така че според мен лекарите са много променени. Пандемията може би идва като предупреждение в момент, в който в резултат на нашето общо развитие медицината тръгна по един пазарен път, в който обаче трябва много строго да се намери баланса между пазарното и социалното. Тя донякъде ни предпази. И ако може да се каже, че в ковид пандемията има нещо позитивно - това са поуките от нея, които за лекарското съсловие са абсолютни. Те показаха, че не е съществено и единствено важно материалното в живота, а е важно и това какво ти си направил за обществото. Някак си в последните години малко се бяхме отдалечили от този момент и бяхме погледнали на медицината като на една дейност, в която пациентът идва, дейността е услуга, услугата има цена и влязохме малко в един пазарен лексикон, който обаче наистина не отразява цялостната същност на медицината.
Видя се също, че самите организационни принципи, подходи, финансови механизми, всичко това се нуждае от промяна, защото се разбра, че по стандартните клинични пътеки ние не можехме да свършим нищо. Наложи се да се правят други обходи, нови неща да се въвеждат и мисля, че това беше една огромна школа за всички.
Въпрос: Говорите в минало време! Означава ли за Вас, че това, което предстои, ще бъде доста по-леко или че лекарите вече могат по-бързо и адекватно да отреагират заради натрупания опит?
Отговор: Значи и едното, и другото. Има начало, но има и край. Това, което аз видях при четвъртата вълна, беше вече един момент, в който имаше по-малко смъртни случаи, в сравнение примерно с втората вълна, която за мен бе шампион по смъртност. Може би и лекарите вече придобиха много повече опит, и хората започнаха да се предпазват повече, ваксинираните се увеличават. Някак пресата върху болниците не беше толкова силна, като предишните вълни. Сега, както се очертава при Омикрон, се говори за едно по-леко протичане, което в никакъв случай не означава, че няма да има случаи, които да стигнат до болница. Но все пак се надявам да бъдат по-малко. Второто нещо - колкото и да се изменя вирусът, той вече започва да наподобява на известните ни грипни епидемии, които познаваме от миналото. Не, че вирусът ще изчезне напълно, но може би той ще влезе в една цикличност на омаломощаване и всеки следващ щам ще протича с епизодични и спорадични вълни, които няма да са толкова тежки и натоварващи здравната система и здравето на отделните пациенти. Което пък не означава, че не трябва да бъдем бдителни и че е изключено да има тежки и смътни случаи.
Въпрос: Очертахте 2021 г., отчасти 2020 г., каква очаквате да бъде 2022 г. и по-скоро - какво си пожелавате?
Отговор: Пожелавам си 2022 г. да бъде малко по-спокойна, т.е. да нямаме екстремности, като тези, които преживяхме през предходните 2 години - когато линейките хвърчат, когато персоналът не достига, когато трябва да се изписват огромни количества лекарства, консумативи, кислород. Когато годината бъде по-спокойна, ще има време за определени инвестиции.
Доволен съм, че, в тези тежки условия, през 2021 г. имаме 6 нови специалисти, приключили своята специализация. Иска ми се през 2022 - една юбилейна за болницата година, да се затвърди необратимо нейният многопрофилен характер, да може да запази медицинските профили, които до момента сме имали и да обогатим тези профили с по-млади специалисти, с енергията и с хъса на младото поколение. Желанието ми е в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" младите лекари да виждат този свой дом, който да превърнат в своя кауза и смисъл на упражняване на лекарската професия. Дай Боже, с примера който даваме с по-възрастните ми колеги чрез работата си, да "заразим" тези по-млади поколения наистина да се включат в развитието на болницата като един мултикомплекс, където да намерят наистина голямо удовлетворение.
/ЛМ/
LM0924AV.002
Кърджали - болница - проф.Черкезов - интервю
В резултат на COVID-19 българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, смята директорът на Кърджалийската болница проф.Тодор Черкезов
Кърджали, 16 януари /Валентина Стоева, БТА/
COVID-19 някак подобри взаимодействието на отделните специалисти, на отделните болнични структури, които в един момент в миналото работеха сами за себе си понякога. Сега се разбра, че пациентът е комплексен. Това сподели в интервю за БТА директорът на МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" проф. Тодор Черкезов.
Според него в резултат на пандемията българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, станал е по-чувствителен към болката и страданието. Само за последната година той отчита преминали през лечебното заведение близо 13 000 пациенти, като от тях около 2 800 са били болни от COVID-19. На пандемията се дължи 50 процента от смъртността в лечебното заведение за 2021 г. По думите му очакванията за Омикрон са за по-леко протичане на болестта, което не изключва усложнения при различни пациенти. Изминалата 2021 г. проф.Черкезов определя като сложна година, с полюсно противоречиви емоции и силно изразени емоции.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Проф Черкезов, страната ни премина през четири ковид вълни, като предстои и пета. Какво се наложи болницата да надгради, за да може да посреща адекватно пациентите?
Отговор: Тези вълни не бяха равномерни. Много внимателно изучаваме всичко което е минало вече, защото се учим от натрупаните опит и данни. Имаше вълни с огромна заболеваемост. Хората просто пристигаха през минути и се налагаше да ги хоспитализираме в много сектори. В един момент разкрихме 5 ковид отделения. Имаше други моменти, в които нямаше толкова много на брой пациенти, но случаите бяха толкова тежки, че се нуждаеха от реанимация. Имаше друга вълни, които протичаха по-леко, и в този момент пациентите се оттеглиха от болницата и преминаха на домашно лечение. Това, което искам да подчертая, е, че вирусът си играе доста с всички нас и това го виждаме добре. Вече се говори за Делтакрон след Омикрон, като се цитират единични случаи в Кипър. Това показва, че към момента не толкова ние побеждаваме или надделяваме над вируса, а по-скоро той ни кара да се адаптираме към неговата изменчивост и способност да увеличава своята контагиозност.
Ако мога да направя рекапитулацията за миналата година, трябва да кажа, че в болницата са лекувани и изписани около 2 800 пациенти с COVID-19. Загубили сме битката при около 320 пациенти, като може би 2-3 са били ваксинирани. Всъщност 50 процента от смъртността на лечебното заведение през миналата година се дължи на COVID-19.
Въпрос: Как се справяте, когато лечебното заведение не е престанало да обслужва и не ковид пациенти?
Отговор: Ако от COVID-19 през болницата за година са преминали близо 2 800 пациенти, то тези с други заболявания са били около 10 000. COVID-19 е доминирал до толкова, че става въпрос за нещо ново и непознато, протичащо тежко и водещо в голяма степен до фатален край. Трябва да отбележа, че се налагаше да се създава организация, с която да се избегне кръстосване на потоците от пациенти. Това означаваше огромно напрежение и преструктуриране, включително на работните места на персонала, буквално през 10-15 дни. И нямаше хора, които да отказват да работят в ковид сектори. Младите специализанти показаха много от себе си и понякога месеци наред работеха в тези ковид сектори, за да подпомагат основните специалисти. За медицинските сестри можем да си представим как протича едно дежурство - извършващи различни манипулации, облечени от глава до пети в съответното облекло, с маска на уста.
А пациентите, освен от лекарската намеса, се нуждаеха от психологическа подкрепа. От кого да бъде подкрепен един болен? В случая нито неговите близки могат да бъдат вътре при него, нито лекарите могат да бъдат постоянно с него. И това бяха сестрите, санитарите, хората които се занимаваха с обслужването на тези пациенти през болничния им престой. А това заслужава големи адмирации, защото не изисква само добра подготовка и заучени медицински дейности и манипулации.
Не мога да не изтъкна и заслугата на ЦСМП с неговите филиали. Те имаха и продължават да имат много важна роля и функция по отношение на много проблеми, свързани с COVID-19, защото тук никой не знае, че тези хора са изключително натоварени. Те не само имат ангажимента да докарат пациента, но трябва и да го върнат. Трябва да видят кой ще бъде изписан от болницата, за да го върнат, защото е карантиниран и няма как да се прибере с такси. Екипите на спешната помощ бяха също подложени на огромни натоварвания през тези месеци и продължават да бъдат натоварени.
В това отношение беше трудна година за всички нас, защото всеки един загубен пациент отекваше в сърцата на хората. Виждах притеснените им лица, виждах неудовлетворението от това, че са загубили битката за човешкия живот. Но виждах и сълзи от радост с хора, на които е помогнато, думи и жестове на благодарност. Това беше една сложна година, в която чувствата бяха полюсно противоречиви, а емоциите силно изразени.
Въпрос: Т.е. екипът ви е устоял и не е имало хора, които да си тръгнат?
Отговор: Разбира се, мога да кажа това с категоричност! Също така мога да кажа, че COVID-19 някак подобри взаимодействието на отделните специалисти, на отделните болнични структури, които в един момент в миналото работеха сами за себе си понякога. Сега се разбра, че пациентът е комплексен и не е само на това или онова отделение. Имаше моменти, в които лично аз се чувствах изключително натоварен - емоционално, психически, физически, но нямаше моменти, в които да се чувствам напълно нещастен, защото усещах тази солидарност и спойка между хората, по пътя да се справят с едно бедствие. Това за мен е изключително важен елемент - да можеш да се сплотиш, да можеш да се обединиш, да забравиш някои стари вражди, противоречия, условности в комуникацията и да работиш в името на това да си в помощ на хората.
Въпрос: Да разбираме ли, че пандемията е задала нов профил на българския лекар и с какво той е по-различен?
Отговор: Може да се каже, че това е така, защото в резултат на COVID-19 българският лекар е станал по-отговорен, по-кохерентен, повече сработващ се със своите колеги, станал е по-чувствителен към болката и страданието. Видял е различните реакции, които обогатяват неговата представа за човешкото същество, защото всеки един лекар трябва да познава не само човека като физика, а човека като съчетание между дух и материя. Да засилва вярата в добрия изход, в медицината, в човешката солидарност, в това, че доброто съществува и не е нещо забравено или добро само за едни. Така че според мен лекарите са много променени. Пандемията може би идва като предупреждение в момент, в който в резултат на нашето общо развитие медицината тръгна по един пазарен път, в който обаче трябва много строго да се намери баланса между пазарното и социалното. Тя донякъде ни предпази. И ако може да се каже, че в ковид пандемията има нещо позитивно - това са поуките от нея, които за лекарското съсловие са абсолютни. Те показаха, че не е съществено и единствено важно материалното в живота, а е важно и това какво ти си направил за обществото. Някак си в последните години малко се бяхме отдалечили от този момент и бяхме погледнали на медицината като на една дейност, в която пациентът идва, дейността е услуга, услугата има цена и влязохме малко в един пазарен лексикон, който обаче наистина не отразява цялостната същност на медицината.
Видя се също, че самите организационни принципи, подходи, финансови механизми, всичко това се нуждае от промяна, защото се разбра, че по стандартните клинични пътеки ние не можехме да свършим нищо. Наложи се да се правят други обходи, нови неща да се въвеждат и мисля, че това беше една огромна школа за всички.
Въпрос: Говорите в минало време! Означава ли за Вас, че това, което предстои, ще бъде доста по-леко или че лекарите вече могат по-бързо и адекватно да отреагират заради натрупания опит?
Отговор: Значи и едното, и другото. Има начало, но има и край. Това, което аз видях при четвъртата вълна, беше вече един момент, в който имаше по-малко смъртни случаи, в сравнение примерно с втората вълна, която за мен бе шампион по смъртност. Може би и лекарите вече придобиха много повече опит, и хората започнаха да се предпазват повече, ваксинираните се увеличават. Някак пресата върху болниците не беше толкова силна, като предишните вълни. Сега, както се очертава при Омикрон, се говори за едно по-леко протичане, което в никакъв случай не означава, че няма да има случаи, които да стигнат до болница. Но все пак се надявам да бъдат по-малко. Второто нещо - колкото и да се изменя вирусът, той вече започва да наподобява на известните ни грипни епидемии, които познаваме от миналото. Не, че вирусът ще изчезне напълно, но може би той ще влезе в една цикличност на омаломощаване и всеки следващ щам ще протича с епизодични и спорадични вълни, които няма да са толкова тежки и натоварващи здравната система и здравето на отделните пациенти. Което пък не означава, че не трябва да бъдем бдителни и че е изключено да има тежки и смътни случаи.
Въпрос: Очертахте 2021 г., отчасти 2020 г., каква очаквате да бъде 2022 г. и по-скоро - какво си пожелавате?
Отговор: Пожелавам си 2022 г. да бъде малко по-спокойна, т.е. да нямаме екстремности, като тези, които преживяхме през предходните 2 години - когато линейките хвърчат, когато персоналът не достига, когато трябва да се изписват огромни количества лекарства, консумативи, кислород. Когато годината бъде по-спокойна, ще има време за определени инвестиции.
Доволен съм, че, в тези тежки условия, през 2021 г. имаме 6 нови специалисти, приключили своята специализация. Иска ми се през 2022 - една юбилейна за болницата година, да се затвърди необратимо нейният многопрофилен характер, да може да запази медицинските профили, които до момента сме имали и да обогатим тези профили с по-млади специалисти, с енергията и с хъса на младото поколение. Желанието ми е в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" младите лекари да виждат този свой дом, който да превърнат в своя кауза и смисъл на упражняване на лекарската професия. Дай Боже, с примера който даваме с по-възрастните ми колеги чрез работата си, да "заразим" тези по-млади поколения наистина да се включат в развитието на болницата като един мултикомплекс, където да намерят наистина голямо удовлетворение.
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text