През последните две седмици на европейската предизборна кампания нидерландски и белгийски медии за първи път обединяват усилията си в „маратон за проверка на фактите“, за да проверяват изявления на политици, съобщава сайтът ДъчНюз, Нидерландия (DutchNews.nl).
Проектът е организиран от Benedmo, фламандско-нидерландска платформа за сътрудничество за борба с дезинформацията, и се основава на подобни инициативи, организирани в Нидерландия по време на предишни избори.
Сред участващите медии са AD, телевизионните предавания Pointer и Nieuwscheckers, както и VRT NWS, Knack, Factcheck.Vlaanderen, deCheckers.be и RTBF. Те ще публикуват ежедневни проверки на фактите от днес, 27 май, до изборите за Европейски парламент на 6 юни в Нидерландия и 9 юни в Белгия.
„Журналистите от осем различни редакции обединяват усилията си, за да проверяват фактите заедно, което е наистина безпрецедентно“, заяви Грит де Кран, главен редактор на VRT NWS.
Benedmo е част от Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) - мрежа от организации, които наблюдават дейностите по дезинформация на различни езици в 28 държави и помагат на хората да намират надеждно съдържание с кампанията си #BeElectionSmart („Бъдете изборно разумни“).
Преди евроизборите Обсерваторията публикува ежедневно информация за актуалните тенденции в областта на дезинформацията.
През април членуващите организации публикуваха 1716 статии за проверка на факти, от които 167 (10%) бяха посветени на дезинформация, свързана с Украйна, тъй като се разпространяваха новини, че граждани на ЕС ще бъдат изпратени на бойното поле. Общо 188 (11%) се отнасяха до дезинформация, свързана с ЕС, което е най-високото ниво, регистрирано от май 2023 г. насам. Други 185 (11%) се отнасяха до изменението на климата, 169 (10%) - до конфликта между Израел и Хамас, а 100 (6%) - до коронавируса.
„Дезинформацията следва цикъла на новините“, заяви пред DutchNews Енцо Паницио от Европейската обсерватория за цифрови медии. По думите му Нидерландия изглежда по-малко засегната от дезинформацията в сравнение с държави като Испания, но се наблюдава разпространението на едни и същи наративи по въпросите на имиграцията, изменението на климата и Европейския съюз.
Делфин Колар, заместник-говорител на Европейския парламент, заяви, че дейностите по дезинформация следват три основни модела. Едната внушава, че изборите са фалшифицирани или компрометирани от измами. Друга има за цел потискане на вота, като се предоставят подвеждащи инструкции как да се гласува или се разубеждават определени групи да участват.
Третата се стреми да поляризира дебата и „да завладее някоя важна тема, като например коронавируса, подкрепата за Украйна, миграция или права на ЛГБТК, за да разедини гражданите и да породи недоверие в парламентарната демокрация“.
Примерите, наблюдавани в Нидерландия на миналите избори, включват фалшиви инструкции как да се гласува (внушаващи, че избирателите трябва да оцветят две квадратчета в червено, а това всъщност прави бюлетината невалидна) и фалшиво социологическо проучване, за да се докаже, че резултатите са грешни.
През ноември в социалните медии бяха разпространени фалшиви снимки на Франс Тимерманс на частен самолет.
Истории за химикалки с изчезващо мастило бяха разпространени, за да докажат „изборни измами“ в Словения, Испания и Финландия. Фалшиви сигнали за бомби в някои избирателни секции имаха за цел да нарушат миналия вот в България и Полша, според информация на Европейския парламент.
Стратегията на Нидерландия
Нидерландското правителство представи стратегията си за справяне с дезинформацията през 2022 г. „Не е основна задача на правителствата да обозначават съобщенията като дезинформация, но независимите медии, науката и проверяващите фактите играят важна роля“, заяви говорител на Министерството на вътрешните работи пред Dutch News.
Когато дезинформацията представлява сериозен риск, правителството може активно да противодейства на посланията. Но за да се пребори с подобни дейности, „е от решаващо значение гражданите да знаят как сами да разпознават дезинформацията“. Ето защо, каза говорителят, министерството се стреми да осигури достъп до „разбираема и прозрачна комуникация относно изборния процес и процедурата на гласуване“.
В специални случаи министерството може да използва и статута си на „доверен сигнализатор“ в социалните медии, така че платформите да третират приоритетно такива съобщения, но те „ще направят своя независима оценка“ и министерството „няма правомощия да изисква премахването на определено съдържание“.
По-добра подготовка
Колар отбелязва, че „контекстът днес е по-поляризиран“, а информационната среда се усложнява от чуждестранните опити „да се подкопае парламентарната демокрация“.
ЕС е предприел няколко мерки за справяне с проблема, допълва тя. Съгласно Закона за цифровите услуги платформите за социални медии вече трябва да действат срещу дезинформацията или да бъдат санкционирани, съдържанието, създадено от изкуствен интелект, трябва да бъде етикетирано, а източниците на политическа реклама трябва да бъдат по-прозрачни.
Други мерки имат за цел да подкрепят независимите медии, които са „ключов антидот на дезинформацията“, както и програми за образование и медийна грамотност.
Чуждестранна намеса
Председателството на Съвета на ЕС, което в момента се изпълнява от Белгия, също така задейства схема за реакция при кризи, за да подобри обмена на информация между държавите-членки на ЕС относно чуждестранна намеса в европейските избори.
През последните години две специални комисии на Европейския парламент разгледаха въпроса за чуждестранната намеса в демократичния процес на ЕС и препоръчаха „подход на цялото общество“ за справяне с дезинформацията.
Но какво става, ако дезинформацията се разпространява от политици? „Едно нещо е истинска политическа позиция, по която хората могат да се съгласят или не“, казва Колар. „Но тук не става въпрос за мнения, а за изготвяне на кампании или действия, които изкривяват информацията и създават объркване. Това е много по-вредно и има за цел да навреди.“
