Вътрешнополитическите теми доминират в кампанията преди изборите за Европейски парламент в Гърция. Това каза в интервю специално за БТА политическият анализатор и журналист в авторитетния атински ежедневник „Катимерини“ Дора Андониу.
Тя отбелязва, че големите предизвикателства пред Европа като възхода на популистките и крайнодесните сили, проблемите пред отбраната и сигурността на ЕС и реформата на общата селскостопанска политика почти не намират място в предизборния дебат.
Що се отнася до позициите на крайнодесните партии в Гърция преди евроизборите, Андониу обясни, че крайната десница в страната вече е преживяла възход по време на пика на икономическата криза през 2012 г., но след обявяването на „Златна зора“ за престъпна организация и присъдите срещу ръководството ѝ е влязла в период на дезорганизация. Въпреки това социологическите проучвания показват, че в Гърция продължава да съществува компактна маса гласоподаватели от над 6 процента, която се придържа към този политически избор.
Следва пълният текст на интервюто:
ВЪПРОС: Кои са основните теми, около които се развива предизборната кампания в Гърция? Кои въпроси са по-важни за гръцкия гласоподавател – вътрешните или външнополитическите?
ОТГОВОР: Макар че евроизборите на 9 юни са решаващи за бъдещето на Европа, доколкото се оформя една изключително взискателна среда с много предизвикателства, до голяма степен дебатът в Гърция се отнася повече до въпроси от вътрешната политика. В този смисъл предизборната атмосфера напомня по-скоро за национални избори с висока степен на конфронтация между партиите. Темите, които доминират, са икономиката и преди всичко поскъпването, въпроси на заетостта и заплащането на труда, социалната политика, която се провежда, главно в области като жилищата, които през последните години станаха много скъпи, общественото здравеопазване и образованието, но и гръцко-турските отношения. На резултата от евроизборите от политическите партии се придава и вътрешно измерение. Правителството се стреми към резултат, който гарантира стабилността на страната, докато опозицията настоява, че ако правителството регистрира загуби в сравнение с парламентарните избори, това ще бъде поражение (за него).
През последните дни и след изявленията на новото ръководство на Северна Македония, което на практика оспорва рамката на Преспанския договор по отношение на прилагането на името на страната erga omnes (за всички случаи – б.ред.), и този въпрос се изкачи високо в предизборния диалог.
Прави впечатление, че почти изобщо не се дискутират големите предизвикателства, пред които е изправена Европа, очертаващият се възход на популистки, евроскептични и крайнодесни сили, новите проблеми пред отбраната и сигурността, които възникват във връзка с геополитическите процеси и военните сблъсъци в широкия регион, нито дори въпроси като общата селскостопанска политика, която преди няколко месеца изкара по пътищата на много страни в Европа, включително в Гърция, земеделците с тракторите им на масови протестни прояви.
ВЪПРОС: Често четем за възхода на крайната десница на тези евроизбори, но от една страна това може да е факт, а от друга понякога прилича на самосбъдващо се пророчество. Гърция е една от страните, в които социологическите проучвания не показват изразена тенденция на възход на крайната десница. На какво се дължи това според Вас?
ОТГОВОР: Значителен възход на крайната десница в Гърция беше регистриран през 2012 г., в периода на пик на икономическата криза, когато „Златна зора“ влезе в парламента с резултат от 6,92 процента (юни 2012 г.). През януари 2015 г. тя получи 6,28 процента, а през септември 2015 г. – 6,99 процента. Убийството на Павлос Фисас през септември 2013 г. от члена на „Златна зора“ Йоргос Рупакяс доведе до повдигането на обвинения за престъпна група. След съдебна процедура, която продължи години, през октомври 2020 г. „Златна зора“ беше обявена за престъпна организация, а ръководителите ѝ бяха осъдени на първа инстанция за ръководство на престъпна група и влязоха в затвора.
Тези развития доведоха до дезорганизация на (крайнодясното) пространство и в значителна степен до отдръпване на гласоподавателите от този избор. Крайната десница обаче остава забележима сила в Гърция. Просто в днешната конюнктура пространството на крайната десница е раздробено и множество малки партии си разделят вота на гражданите. В последното проучване на социологическата агенция „Пулс“, публикувано от „Катимерини“ преди няколко дни, три партии от крайнодесния спектър изглежда, че събират общо дял от 6,2 процента. Това не е малък процент, особено ако се замислим за скорошната история на „Златна зора“ и престъпната ѝ дейност. Това показва, че се е оформила компактна маса гласоподаватели, които остават непоклатимо в пространството на крайната десница.
/ПТА/
news.modal.text
