Панайот Денев, БТА Паралели: За инициалите ПД, Омар Шариф и една особена дипломатическа визита

Българската телеграфна агенция е място, събрало във времето обширна колекция от запомнящи се имена на хора, заемали както ръководни, така и редови позиции. Едва ли има име, обаче, което говори и приляга по-красноречиво на БТА от това на Панайот Денев, който я изкачва отдадено и търпеливо стъпало по стъпало. Посвещава й цели 30 години, които започва като репортер и достига до директор (1997 - 2002). Казва, че днес му липсва думата почтеност в журналистиката и обяснява още, че Агенцията винаги е знаела истината за случващото се в България и по света, но не винаги го е съобщавала поради налагани й отгоре партийни рестриктивни правила.

Сега, десетилетия по-късно, положението е различно, тъй като за нея има специално действащ закон. Въпреки че отнема доста време да се изпипа и завърши, началото е поставено именно по времето на неговия директорски мандат. В него Българската телеграфна агенция е обявена за национален независим институт, което е изключително важно, защото нейните служители не попадат в категорията държавни служители. Той отразява петте основни ценности и правила, които са определящи както за нейната работа, така и за професията  като цяло: точност, безпристрастност, бързина и изчерпателност.

Началото на Денев никак не е лесно поради две причини. Първата по правило е прословутият входящ конкурс за постъпване в Агенцията. При него „приемът“ протича на три етапа, като заедно с него се явяват други двама души. Другата причина за трудния старт е по-сериозна – разбира я от самия директор Лозан Стрелков. „Той ми обясни, че аз нямам никакво право да работя в БТА поради лоша биография, но много добре съм си издържал изпита и той ме назначава, но аз през целия си живот ще остана инициалите ПД. Имаше такава практика в БТА всяка кореспонденция да се подписва с инициали, редакторите също се подписваха с инициали“, спомня си той

При постъпването си в БТА журналистът заварва един специален тип хора, които са били пращани директно от Държавна сигурност и Военното разузнаване. Те вървят с разпореждането да станат кореспонденти, вливайки се в огромната тогава мрежа на Агенцията в чужбина. Когато дойдел такъв човек, тъй като често сред тях имало реални офицери с пагони и звания, Стрелков държал всеки от тях да мине нещо като съкратен курс по журналистика. И ги „разхвърлял“ по редакциите, пращайки ги три месеца в Справочна, после още три месеца във Вътрешна информация, два месеца в други дирекции, след което им давал благословията си да поемат за чужди държави. Това било практика, тъй като в някои страни като Алжир например, нуждата била не толкова от кореспонденти, а от разузнавачи,които да следят водените сражения между алжирците с Франция за получаването на независимост.

За кореспондентско назначение обаче Денев никога не храни надежди заради произхода си, окачествен от властта като „неблагонадежден“. Въпреки че не може да пътува зад граница, добрите информационни поводи му идват „на крака“ в България. Падат му се да отразява редица специални визити. „В първите ми години най-интересно ми беше посещение на един голям шеф от Югославия. Със нея отношенията на България бяха крайно непостоянни – ту са приятелски, ту твърдо враждебни – и веднъж се появи един човек, който ни го представиха в редакцията като едва ли не втория човек след Тито. Казваше се Стане Доланц. И мен ме пратиха с него и държавния правителствен самолет в Търново. След всяка негова среща трябва да се съгласува какво се пише, защото в този момент българо-югославските отношения отново са много сложни“.Този период на Денев трае шест години, като през него той случва също на посещението на шахиншаха на Иран Мохамед Пахлави, което се оказва и негово последно в чужбина, преди готвения преврат срещу него.