Проф. Петър Стоянович, БТА Паралели: За първите родни новини, прадядо си Аджелето и съдбовните обрати

Родът на проф. Петър Стоянович е прочут със своите бележити личности, които с присъствието си оформят духа и развитието на Третата българска държава – от тайна и явна революционна дейност около съединението на България, през тиха дипломация в полза на външната ни политика между двете световни войни до създаване на  културни прецеденти под дебелото „покривало“ на комунистическата власт. Фамилията оставя следа и в българските модерни далекосъобщения, чието начало е дадено веднага след освобождението ни в края на XIX век.

От 1894 г. началник на пощите и телеграфите е именно прадядото на Петър Стоянович – Иван, с прякор Аджелето, който остава на този пост до Първата световна война, след което по нареждане на Фердинанд заминава на тайна дипломатическа мисия.

Оглавявайки пощите, той е бил с ранг на министър, въпреки че официално такова министерство не е имало, обяснява професорът. По негово време е създадена и Българска телеграфна агенция като отдел към Външно министерство. Агенцията се ражда в най-„златен“ момент на българските комуникации, когато наред с много други сфери в България върви сериозна европеизация и модернизация, която завършва до Първата балканска война. Тогава БТА все още е далече от огромната информационна сила, която става впоследствие, и възниква с цел да се окрупни новинарският поток на Княжество България.

Съединението става причина за появата на първата наша телеграфна агенция, която просъществува една година. През 1886 г. по повод на свикването на Третото велико народно събрание България за пръв път се сдобива с такава, която е дело на Аджелето и представлява официоз на правителството и на парламента за новините от страната ни. Тя се нарича „Трапезица“ на името на един от хълмовете на Търново, в който по това време се провеждат неговите заседания. То е свикано за дългочакания избор на новия държавен глава княз Фердинанд I, за което започва работа и националната ни новинарска „медия“, разказва още историкът.

Телеграфът присъства по нашите географски ширини още от късното Възраждане, когато турските власти го използват, за да се информират за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. „Ако в османската армия не беше разпространен толкова много все пак вече телеграфът, нямаше да бъде толкова бързо и адекватно преследвана четата на нашия национален герой“, обрисува развоя на събитията Стоянович.

Съобщителното средство се настанява трайно у нас по време на Руско-турската война през 1878 г., но без да има решаваща роля за тогавашния бит, каквато в нашите очи днес играе Интернет. С настъпването на руската армия по време на освобождението ни, възниква нуждата от изграждане на бъдещото държавно цивилно управление.  Към тази армия от помагачи се присъединява и Иван Стоянович, който едва петнайсетгодишен започва да се обучава на работа с телеграф.