„Синелибри“ може да се обновява с всеки нов сезон, защото киното непрекъснато посяга с изкушение към литературата, каза проф. Божидар Манов

„Синелибри“ може да се обновява, да се регенерира с всеки нов сезон, защото, слава Богу, световното кино непрекъснато посяга с изкушение към литературата - понякога, за да я увековечи, понякога, за да я съсипе. Това каза проф. Божидар Манов по време на представянето на ноемврийския брой на списание „ЛИК“ в БТА тази вечер. 

„Когато преди около 30 години Рони Вагенщайн създаде издателство „Колибри“ в едно дюкянче на улица „Солунска“, това „Колибри“ искаше да има своето продължение. И ето, че доведе до „Синелибри“. Нямаше как да се случи иначе, защото във фундамента на киното е заложено онова, което е в стихията на разказваческото умение", обясни кинокритикът. 

По думите му киното е и зрелищно изкуство, което синтезира време и пространство: „То е взело изключително много от пространствените изкуства. На първо място – от театъра, изобразителните изкуства. То просто ги прави синтетични. Сродява времепространството. Освен това, умее да го запечати, както е книгата на Тарковски „Запечатаното време“. Не запечатано на лентата, а запечатано като в консерва, можеш да го отвориш и да го оживиш, когато пожелаеш".

„Синелибри“ наистина се опря преди всичко върху екранизациите – книги, които са отишли на екрана. Има хиляди такива примери. Шедьоврите не са чак толкова много, но предостатъчно, за да съществуват като самостоятелен огромен раздел в историята на литературата и в историята на киното. Да не забравяме, че и до днес изкушените кинематографисти, кой знае защо, когато разкадроват и правят своите епизоди, продължават с друга сцена. Защо? Защото са наследили драматургическото действие от античния театър. Няма как да бъде иначе. Интуитивно са го усещали всички в историята на кинематографията – и автори, и режисьори, и теоретици. Чак едва в началото на 20-и век Ричиото Канудо – малко известен, но гениален италиански теоретик, създава термина „Седмото изкуство“. „Синелибри“ намери един щастлив апотеоз. Не знам дали Жаки Вагенщайн го е измислила, но хрумването е гениално, защото това „Синелибри“ веднага осветява смисъла на едно културно събитие, дава му репер. Може да се обновява, да се регенерира с всеки нов сезон, защото, слава Богу, световното кино непрекъснато посяга с изкушение към литературата. Понякога, за да я увековечи, понякога, за да я съсипе“, каза проф. Манов.

Той се върна към мемоарите на Луис Бунюел. Според спомени на детето Бунюел пред екрана е заставал един господин с дълга показалка, който носи гордото име експликадор или обяснител. Той сочел с показалка и казвал: „Това е графът, това е прислужницата, това е синът на графа. Той закача прислужницата, но баща му не разрешава“. „И на хората им става ясно. Ето как литературата помага на киното. Този експликадор е един визуален писател и обяснител, както означава думата на испански. Днес киното може не само да обяснява. То иска обяснения, защото е успяло да постигне такъв синтез – не просто времепространствен - идеен, емоционален, концептуален, психологически, артистичен, изповедален, което малцина могат да направят. И някои го правят талантливо“, коментира проф. Манов.

Припомни и за един от гениите на литературата – Лев Николаевич Толстой, който е бил един от първите отрицатели на нямото кино: „Благодарение на киното, на онова ранно, примитивно кино, в последните месеци на живота му някой се е изхитрил и го е заснел в Ясна поляна. Графът вече е възрастен. В един зимен епизод се отдалечава бавно нанякъде и нахалният оператор, както правят всички оператори, го снима в гръб. Но графът се обръща, вижда какво има зад него и помахва на камерата. Това помахване на гениалния писател към камерата като че ли е онзи жест на кръщението, когато казва: „Кино и литература, вървете заедно“. Дано това, което изговарям, не е светотатство, но за мен е знаково – Толстой благославя киното“.

„Често казвам на моите студенти: Представяте ли си, да имаме две минути кадри от обесването на Васил Левски, или две минути как се кълнат апостолите на Оборище пред револвера и камата. Това щеше да е най-гениалният архив. Уви, нямаме го. Но кино и литература вървят ръка за ръка“, каза проф. Манов.

Репортер - Гергана Николова
Оператори - Красимир Михайлов, Борислав Бориславов
Монтаж - Емил Граничаров

/ЦБ/