Има интерес от чужди продуценти за екранизация на „Времеубежище“

Има покани към „Времеубежище“ от продуценти в чужбина, но все още преговаряме. Това писателят Георги Господинов обяви по време на представянето на списание „ЛИК“, чиито ноемврийски брой бе представени тази вечер в БТА.

„Този фестивал прави очевидно онова, което някак си винаги е съществувало – тази връзка между кино и литература. Моята дисертация е върху киното и литературата през 30-те и 40-те години. Още тогава може да се види колко двете медии са задължени една на друга – как литературата влиза в киното, и как киното стъпва на литературата. Защото киното е най-младото изкуство. В началото е книгата и словото, и през тези кинематографични неща, които словото може да създаде, киното продължава нататък“, каза Господинов. 

Той разказа как по-малко от година преди смъртта му, към Иван Вазов се обръщат с молбата да разреши кинематографирането на „Под игото“: „Класикът, вместо да каже: „Бягайте, таласъми!“, отвръща с една бележка, на която пише: „Давам пълното си разрешение романът „Под игото“ да бъде кинематографиран, като за целта позволявам всякаква промяна и засилване на авантюрните моменти, според както го иска кинематографът“.

Георги Господинов припомни, че първата статия за киното е на Иван Андрейчин през 1907 г. – що е кинематография, що е кино и има ли почва у нас: „Така че двете изкуства са здраво свързани исторически и е наистина прекрасна идеята на издателството, и на Жаки (Жаклин Вагенщайн – създател на „Синелибри“, бел. а.) да направи този фестивал и да покаже това, което дреме в него“.

„И двете изкуства – литературата и киното, се раждат в пълен мрак. Само в мрака на киносалона чудото е възможно, тоест, трябва да има мрак, за да може по този лъч, който идва, да минава киното и онова, което се случва. Същият мрак има и при писането на литература. Това е мракът в главата на писателя“, каза още Герги Господинов.

Репортер - Гергана Николова
Оператори - Красимир Михайлов, Борислав Бориславов
Монтаж - Емил Граничаров

/ЦБ/