Режисьорът Ростислав Георгиев за Данийл Хармс в „Сфумато“: Чувството за хумор може да съхрани човечността у човека

Данийл Хармс е успявал да гледа на ужасното през чувството за хумор. Дори на собствения си провал е гледал отгоре, отчуждено, през хумора. Това казва пред БТА режисьорът Ростислав Георгиев по повод премиерата на „За явленията и съществуванията“ в „Сфумато“.

В представлението по текстове на големия руски писател–абсурдист (1905-1942) участват наскоро завършилите млади актьори Александър Танев, Добромир Цветков, Лора Тенчева, Ростислав Шипочки и София Джустрова. 

„Струва ми се, че диктаторите нямат чувство за хумор и самоирония. В едни такива напрегнати времена, чувството за хумор е нещо, което може да съхрани човечността у човека“, казва още Георгиев. По думите му спектакълът е създаден на колажен принцип, от най-различни текстове, обединени от няколко теми: „Интересно е, че почти не се усеща кое е дневник, кое писмо и кое художествено произведение. Просто, при Хармс личността и творецът абсолютно се препокриват – какъвто е в живота, такъв е и в творбите си“. 

По думите на Ростислав Георгиев, за да се усети абсурда, би трябвало да има някаква чувствителност, да е запазено сетиво, което да индикира този абсурд: „Защото Хармс отразява едни хора, които не си дават сметка за абсурда, в който живеят, и те го приемат като нормалност“.

В „За явленията и съществуванията“ музиката е на Явор Намлиев и се изпълнява от самия композитор. Сценографията и костюмите са на Ростислав Георгиев и Лора Тенчева. Използвани са преводи на Бойко Ламбовски, Виктор Самуилов, Георги Борисов, Здравка Петрова, Иван Тотоманов и Юлиян Попов.

Режисьорът Ростислав Георгиев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – защо е опасно завръщането на Хармс на театралната сцена и с какво още може да изненада той, освен с изначалния абсурд. И още: Абсурдът ли наистина е единствен изход от банализираното живеене? Театрално представление или театрална акция е „За явленията и съществуванията“? Ще усещаме ли, както казва и самият Хармс, спиртуозни пари по време на представлението?

Опасно ли е, когато Хармс се завръща на театралната сцена?

- Мисля, че да. Има някаква ирония, точно сто години след като е писал тия текстове, между двете световни войни, неговият смях, неговият абсурд в началото започва да се усеща доста лековат. Но колко по-нататък четеш и стигаш до по-дългите му по-сериозни текстове, виждаш, че това отразява един дух на времето, който никак не е просто смешен, мирен или спокоен. Цялата деструкция и хаос, който витае из въздуха, се отразява през тези текстове и персонажи.

С какво още може да ни изненада Данийл Хармс, освен с изначалния абсурд?

- Това, което открих в процеса и задълбочаването в текстовете, е, че той има една страна, която не е толкова известна. През писмата и през дневниците му, най-вече, разбираш, че това е един доста чувствителен и удивляващ се на живота човек, на някакви малки чудеса, както той ги нарича, които в ежедневието могат да се срещнат.

В текстове на негови съвременници, съмишленици и приятели, например, се казва, че той не понася деца – защото падат, трошат си челюстите и така нататък. В същото време, където и да се появявал, е бил постоянно заобикалян от децата и те са му се радвали като на някакъв магьосник. Бил е много ексцентрична, много артистична фигура. И, въпреки цялото страдание, през което е преминал, свършва живота си в лудница и умира от глад, запазва духа и чувствителността си – в жестокия контекст, в който се е намирал... 

Може би, най-позитивното, което мога да кажа за него днес е, че поне ние, в България, все още имаме възможност да го поставяме. Защото, ако в момента, в Русия се постави Данийл Хармс, не знам дали ще е добре за режисьора, за актьорите, за театъра... Така че при нас все още има някаква светлина. Но това предчувствие, което за Хармс е било мисля, доста кореспондира и с днешния ден. 

Защо „За явленията и съществуванията“ беше формулирано като театрална акция?

- То беше формулирано като театрална акция за „Малък сезон“, понеже тогава показахме някаква заявка. Беше доста по-кратко – 30-40 минутна версия, която тогава успяхме да подготвим. Вече е завършено представление, но не е сюжетно, а а на колажен принцип, от най-различни негови текстове, които са обединени от няколко теми.

Ползвани са всеизвестните негови случаи, които, може би, само Хармс е писал. Те не са разкази, не са сцени, а са случаи, много кратки разказчета. Има и от сценките му, които са като мини едноактни пиеси. Те са по-малки от едноактните, почти като скечове – жанр, който е новаторски за времето си. Има също поезия. По някои от неговите стихотворения сме направили песни по музика на Явор Намлиев. Той, освен композитор, е и участник в представлението, свири на живо. Ползвани са и писма, и дневници на Хармс. Интересно е, че почти не се усеща кое е дневник, кое писмо и кое художествено произведение. Просто, при Хармс личността и творецът абсолютно се препокриват – какъвто е в живота, такъв е и в творбите си. 

Абсурдът ли наистина е единствен изход от банализираното, автоматизирано живеене. Как изглежда този изход през погледа на Хармс и Вашата интерпретация?

- Единственият изход е по-скоро тази възможност – ние като като творци да отразим случващото се, да не си затваряме очите и също тази способност, която и Хармс явно е притежавал – да гледа на ужасното през чувството за хумор. Дори на собствения си провал да гледаш отгоре, отчуждено, през хумора.

Струва ми се, че диктаторите нямат чувство за хумор и самоирония. В едни такива напрегнати времена, чувството за хумор е нещо, което може да съхрани човечността у човека. 

Не се ли блъскат понятия като чувствителност и разбиране на абсурда, когато са поставени в един контекст?

- Според мен, за да се усети абсурда, би трябвало да има някаква чувствителност, да е запазено сетиво, което да индикира този абсурд. Защото Хармс отразява едни хора, които не си дават сметка за абсурда, в който живеят, и те го приемат като нормалност. Един отчужден поглед с, да кажем, съхранена донякъде чувствителност или ценностна система, би отразил, че това не е нормално, че е прекрачена нормалността и влиза в границите на абсурда. 

Ще усещаме ли, както казва и самият Хармс, спиртуозни пари по време на „За явленията и съществуванията"?

- (Смее се – бел. а.). Може би. „За явленията и съществуванията" са два текста, ние ползваме само единият от тях. 

Всъщност, трябваше да започна с това откъде дойде първия импулс да посегна към Хармс. Аз отдавна имам интерес и го чета, но не съм допускал, че в скоро време ще посегна към него. С една от актрисите – Лора Тенчева, бяхме организирали срещи, на които четем Хармс. Четейки, започнахме да си отбелязваме разни разкази – евентуално, ако някога посегнем към него, те биха могат да се подчинят на някаква драматургична структура и да стане театър от това. Така, леко на експериментален принцип, леко на пипане в тъмното, изградихме драматургичната конструкция. И се получи това представление...

Репортер - Даниел Димитров
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Валя Ковачева