site.btaВКС постанови тълкувателно решение по въпрос относно давностния срок за главницата по договор за банков кредит при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи

С Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост.

Тълкувателното дело е образувано по искане на състав на ВКС за приемане на тълкувателно решение поради наличие на противоречива практика по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. Според едното становище началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Според второто началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена, респективно не е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Върховните съдии приемат за правилно първото становище. Те поясняват, че нормата на чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) винаги свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. В разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е периодично, или е едно задължение, изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части. Независимо че задължението е едно, уговорените падежи – моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното задължение), са предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настъпва с настъпването на падежа ѝ. В тълкувателното решение се подчертава, че в случая не става въпрос за частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска кредиторът може да предяви иск за тази част от вземането си, респективно да застави принудително длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта ѝ и на забавата на длъжника съвпадат).                                         

В мотивите се уточнява, че от редакцията на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД не може да се направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече, след като целият дълг стане изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). Според върховните съдии такъв извод би се явил в противоречие със същността и целта на института на погасителната давност, изяснени в тълкувателната практика на ВКС, а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение от длъжника, но кредиторовото бездействие да не води до течение на давностния срок за тази част от вземането; да се търси изпълнение на неплатена вноска десетилетия (например повече от 30 години) след настъпване на изискуемостта ѝ; че при неизпълнение на задължение за погасяване на уговорени вноски началото на давностния срок за тези вноски ще зависи единствено от волята на кредитора с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно изискуем; че в хипотеза, при която не е настъпил крайният срок за погасяване на дълга, нито същият е обявен за предсрочно изискуем, съдебното предявяване на вземането за съответната вноска няма да доведе до спиране и прекъсване на давност, тъй като такава няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за основателна от съда.

С оглед на изложените мотиви Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случаите, когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост.