Калин Сърменов пред БТА: Желанието да променим другия е най-големият враг на любовта

Желанието да променим другия е най-големият враг на любовта, казва пред БТА Калин Сърменов. Поводът е най-новото заглавие от афиша на Сатирата – „Креват за двама“ от Рене Фройнд.

Участват Александра Сърчаджиева, Николай Луканов, Стела Ганчева и Явор Борисов. „Около ролята на Александра Сърчаджиева се завърта целия сюжет – и в простата линия на разказ, и чисто емоционално, и като фабулата. Тази актриса, която трябваше да изиграе Александра, носи в себе си качества да покрие широк диапазон от емоции – да се мине от елементарното неразбиране на живота да и да се стигне до това, че, в един момент, тя знае много добре как трябва да премине или как трябва да живее. През цялото време, тя просто се съобразява със своя партньор. Затова е много важна многоплановостта. И четиримата актьори са хора, които могат да боравят с пластиката в себе си в емоциите си, което е изключително важно за този вид драматургия“, коментира Сърменов. 

По думите му всеки носи лошото в себе си, но да се развиеш или да го контролираш, е въпрос на цивилизационно и културно развитие: „Много неща имаме у себе си, но ние ги потискаме, за да може да остане логиката, която сме си избрали“.

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда – Диана Чернева, пластика – Татяна Янева. Драматург е Богдана Костуркова, а помощник-режисьори са Яна Каменова и Ива Станчева. 

Актьорът, режисьор и директор на Сатиричния театър – Калин Сърменов, пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за непознатия у нас автор Рене Фройнд, за подбора на актьорите в представлението. И още: Има ли правилни и неправилни ходове по време на тотално бедствие, когато става въпрос за отношения между хора? Егоизмът ли е най-големият враг на любовта? Не идва ли твърде рано Коледа с този спектакъл?

Г-н Сърменов, Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, запленен е по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, пише от 12-годишен, живее в алпийско селце с езера. Има ли романтика в „Креват за двама“?

- Може би, точно поради тази причина, той е изключително фрагментарен що се отнася до романтиката. Романтиката му е леко на заден план. Може би, заради тази поезия в неговия живот, той търси сблъсък и конфликт на други места. В текста, който ние разглеждаме през последните месеци, основната идея – за това по какъв начин си представяме щастието и отношенията помежду си – не допуска много романтика.

Да, ние всички мечтаем. Неговите герои непрекъснато мечтаят за романтика... Всеки си представя хармоничните отношения по различен начин и никой не търси вината в себе си. И това е всъщност сатирата, с която ние се занимаваме. Преди да почнеш да обвиняваш, преди да почнеш да искаш другия, да обърнеш внимание малко на собствените си дивотии – и това е в основата на този сценичен разказ.

Едни хора изпадат в ситуация на желание да създадат помежду си комфорт, да надградят взаимоотношенията си и се оказва, че всъщност тези техни желания са спънати през цялото време. Отиват в различни посоки поради собствените им личности. Освен, ако не забравят за себе си... Джон Ленън има едно изречение, което аз ужасно много харесвам – че човек трябва да забрави за собствените си представи, за да разбере какво иска. И това е проблем въобще на обществото в днешно време.

На всичкото отгоре, идеята за игнориране и за омаловажаване на смисъла на семейството допълнително носи тази принадена стойност към увеличаването и задълбочаването на проблема. В основата на едно общество, все пак, са балансираните взаимоотношения в семейството – те изграждат и средата, която е необходима, за да се възпита поколението, да се даде примера и как след това се развиват хората. Всички сме минали през това и знаем много...

Как си обяснявате, че Рене Фройнд е малко издаван и непоставян у нас?

- Неговата история е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има многоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо. 

В голямата си част, ние бързаме, живеем и не обръщаме внимание. Не ни остава много време да се задълбочим, да открием... Затова съм много благодарен и на Богдана Костуркова (Драматург на Сатиричния театър – бел. а.), и на хората, които въобще ни срещнаха с този автор. 

Как подбрахте актьорите за това представление? Какви типажи покриват?

- Това е, може би, най-сложният въпрос – начинът, по който интерпретацията на текста ще се получи, и хората, които носят отговорността за това.

Ролята на Александра Сърчаджиева, около която се завърта целия сюжет – и в простата линия на разказ, и чисто емоционално, и като фабулата. Тази актриса, която трябваше да изиграе Александра, носи в себе си качества да покрие широк диапазон от емоции – да се мине от елементарното неразбиране на живота да и да се стигне до това, че, в един момент, тя знае много добре как трябва да премине или как трябва да живее. През цялото време, тя просто се съобразява със своя партньор. Затова е много важна тази многоплановост. И четиримата актьори са хора, които могат да боравят с пластиката в себе си в емоциите си, което е изключително важно за този вид драматургия. 

Има ли правилни и неправилни ходове по време на тотално бедствие, когато става въпрос за отношения между хора?

- Въпросът е в това по какъв начин ние гледаме себе си. Знаете, че много лесно около нас идват едни хора и непрекъснато ни дават съвети. А, когато ние се вгледаме в себе си и се опитаме да се разгледаме, няма една правилна посока. Хората са различни и Шекспир го е казал – че играем различни роли в една или друга ситуация. Това ни дава възможност да се опознаем, а и да се търсим в различните си страни, за различните си проявления.

Ние нямаме една линия, в която да се движим. Да, сигурно има водещи, по-силни емоции, затова хората са различни. Има по-силна генетика, има по-силна на или слаба нервна система, емоционална система и така нататък. Но, като цяло, всеки носи във всичко в себе си и от него зависи кое ще излезе на преден план – и от средата, и от самия него, от генетиката, от случката, от развитието... Всеки носи лошото в себе си, но да се развиеш или да го контролираш, е въпрос на цивилизационно и културно развитие. Много неща имаме у себе си, но ние ги потискаме, за да може да остане логиката, която сме си избрали. 

Егоизмът ли е най-големият враг на любовта?

- Желанието да променим другия е най-големият враг. Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта. Първата работа на хората е да се опитат да ни променят и ние – тях. 

Не идва ли твърде рано Коледа с този спектакъл?

- (Смее се – бел. а.) По принцип, да. Аз харесвам такива препратки в сезоните. Нищо, че когато гледам филм за зимата през лятото, се чувствам доста дискомфортно. Но се надявам, че Коледа не е в основата. Коледа е повод да разкажем другата история, за която няма значение дали е през лятото и през зимата. 

Как би се казвал този спектакъл, ако не бяхте използвали оригиналното заглавие „Креват за двама“?

- Тотално бедствие, което слагаме в скоби след заглавието, е от мен. То е част от разказа вътре.  

Ако не беше „Креват за двама“, бих кръстил пиесата „Самите ние в нас“. Което ми харесва много, но е прекалено сложно и прекалено плашещо. Докато „Креват за двама“ е по-проста формула. Не искам да обидя никого, но в динамиката на нашия живот, няма смисъл да се казва сложно изречение и да се мисли три минути върху него. Понякога, подхождаме много лошо към публиката, като я натоварваме с едни кофи ангажименти – да откриват нашите страшни мисли. Хората имат достатъчно време – в тези час и четиридесет минути, да открият това, което искаме да им кажем. Не е нужно да ги тормозим от самото начало.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/