Защитните механизми на обществото срещу дезинформацията в България са много ниски и една от причините за това е политическото противопоставяне, според доц. Ралица Ковачева
Предизборните кампании в България все повече легитимират използването на дезинформацията като част от политическия инструментариум и политическата реч, каза в интервю за БТА доц. д-р Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и изследовател в областта на дезинформацията и международната пропаганда.
По думите й терминът „фалшиви новини“ е по-скоро остарял, вече става дума за наративи, които са по-убедителни за публиката: разказите, обясненията и интерпретациите на дадено събитие. В кампанията за последните избори и в последните няколко години тя откроява няколко властващи наратива, обединени в едно русло: внушаване на недоверие в Европейския съюз, в европейските и българските институции, и в самия изборен процес. „И за съжаление тези наративи не отслабват, а се засилват във времето и виждаме как може би частично в резултат на тях избирателната активност в България драстично се понижи. Това усещане на недоверие към абсолютно всичко и чувството на безсилие обезсмисля участието на хората в изборите. И ако трябва да открием един наратив, за мен това е водещият“, каза доцент Ковачева месец след като в България имаше избори за европарламент и Народно събрание.
Ралица Ковачева не прави пряка връзка между евентуално увеличаване на дезинформацията и предизборната кампания поради факта, че „в България имахме лавина от предсрочни избори в последните години и предизборните кампании вече не се усещат като такива“. Тя обаче откроява наблюдение, свързано с правителствата. „Когато имахме служебни кабинети, назначени от президента, имаме по-малко дезинформация. А когато имаме редовни правителства с проевропейска позиция и за помощ за Украйна, има много силни нива на дезинформация и чужда пропаганда“, обясни доц. Ковачева.
Новото за нея е една ниша в голямата пропаганда срещу Зелената сделка. Старите наративи като „отнемат ни розовия домат, домашната ракия и розовото масло“ са се трансформирали, според доц. Ковачева, в нови - „забраняват ни градините“, „забранява ни да имаме домашен разсад“, „принуждават ни да купуваме изкуствена храна“ и т.н. Тя смята, че този наратив тепърва ще се развива. „Така работят по принцип наративите – стъпват върху някоя частица истина. Европейският съюз наистина предлага и приема редица нови законодателни инициативи, свързани с регулирането на отглеждането на храна, защото хората стават все по-взискателни. И това се използва от враговете на ЕС, за да изглежда като отнемане на свободата сами да решаваме какво да ядем“, обяснява доц. Ковачева.
Доц. Ковачева не вижда пряка и доказуема връзка между дезинформацията и мотивацията на хората да гласуват. Според нея няма как да знаем дали избирателите не са били разколебани да отидат да гласуват, защото са чули много неверни неща или нищо по същество, а само разменени хули между политическите партии. „Това, което за съжаление виждам, е, че предизборните кампании в България все повече легитимират използването на дезинформацията като част от политическия инструментариум и политическата реч. Защото едно е да се леят безобразни неща във Фейсбук или в Тик Ток, друго е да ги чуваш от ефира на националните медии, защото в рамките на предизборната кампания политикът Х има законово право да си каже мнението и може да изсипе всякакви небивалици пред аудиторията“, посочи доц. Ковачева.
Според нея медийната грамотност и защитните механизми на обществото срещу дезинформацията в България са много ниски и една от причините за това е политическото противопоставяне. „Има политици, политически сили и институционални представители, които използват дезинформацията като част от своята политическа реторика. Не виждам как избирателят може да се научи, че това е нещо лошо, ако политическата сила, за която той гласува и подкрепя, изповядва дезинформацията като някакво политическо кредо“, посочи доц. Ковачева. „Нарастващото идеологическо противопоставяне - както в рамките на нашето общество, така и в глобален мащаб, също не насърчава балансирана, разумна, трезва преценка на фактите и взимаме на решения. Социалните мрежи са отделна отровна среда, в която хората имат все по-малко защитни средства, за да се опазят, за да си дадат време да мислят, за да получат разнообразни гледни точки и проверени факти“, каза още тя.
Доцент Ковачева сподели няколко съвета за запазването на добра лична информационна хигиена, които самата тя ползва. Един от тях е налагането на лична забрана за ползване на социалните мрежи като средство за набавяне на новини. „В социалните мрежи се виждайте с приятелите си, публикувайте си снимки на котенцата и кученцата, забавлявайте се. Но тук не е мястото, откъдето да четете новините“, предупреди тя. Другият ѝ съвет е свързан с реакциите. „Каквото и да видите в социалните мрежи и преди да натиснете какъвто и да е бутон – да споделите, харесате или да пуснете гневен емотикон - бройте до десет. Сменете прозореца, отидете на нещо друго и след това го погледнете пак. И ще го видите с други очи“, заключи доц. Ковачева.
Репортери - Моника Зафирова -стажант, Ива Тончева
Оператор - Иво Михайлов
Монтаж - Ангел Николов
/БТ/