Николай Волев пред БТА: Правя изложба, благодарение на окуражаването, което получих от големия наш скулптор Павел Койчев

Тази изложба се случва благодарение на волята, усилията и окуражаването, което получих от големия наш скулптор Павел Койчев. Това казва пред БТА режисьорът Николай Волев по повод изложбата от графики и фотографии, която показва в „Театро отсам канала“. Откриването е на 20 февруари.

„Аз нямах смелостта да показвам мои работи, особено в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, защото бях завършил архитектура. Имах намерение, също така, да ставам моден дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, но те настояха да го направя, особено Павел Койчев. И се надявам да се хареса наистина на хората“, разказва Волев.

„Графиките са онова, което ме е вълнувало през най-хубавия според мен период на човечеството – от 1968 до 1973-74 година. Това е Лондон, когато беше изключителен град. И сега е, но вече няма онази свежест, онзи интерес, Swinging London, Лондон на свободомислието и център на културата. И това вдъхновение, което получих там, ми се отрази много добре“, допълва режисьорът. 

„Графиките отразяват моята душевност като млад човек в Лондон, когато избягах от България, и показват онова, което ме е вълнувало тогава – толкова много години назад“, обобщава Николай Волев. 

„Снимките са от целия мой живот в киното и покрай моето влечение към изображението, защото в киното то е важно. Реших да покажа най-вече великите актьори, с които съм работил. Това са Тодор Колев, Велко Кънев, Васил Михайлов, Леда Тасева, Сърчаджиев, Джоко Росич, и по-млади като Ирини Жамбонас и Христо Шопов. Работни моменти... Тук са и моята съпруга, и самият аз като режисьор“, разказва Волев. 

„Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са изключително важни в изкуството – не само в фотографията, в киното. Тук има кадри и от документалните ми филми, които са по-малко познати, но много хора са ми казвали, че „Дом номер 8“, като че ли, е сред най-добрите неща, създадени от мен. Аз имам общо седем-осем документални филма. Изпитвам голямо удоволствие, когато някой ми каже, че се е развълнувал“, казва още режисьорът. 

„Кадрите не са съвсем черно-бели. Леко синьо е, студено. Смятам, че черно-бялата фотография, или по-скоро неярко цветната фотография е по-силна като въздействие. Цветната фотография е по-обикновена, по-стандартна, по-невпечатляваща“, допълва Николай Волев. 

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева