„Клуб на пороците“ в Сатирата: Няма по-добър обект за драматургията от хора без чувство за хумор

Страшното е, ако загубим чувството си за хумор – това аз намирам за сериозен порок и винаги в моите пиеси най-смешни герои са именно тези, които нямат чувство за хумор. Няма по-добър обект за драматургията от хора без чувство за хумор. Всъщност, това интерпретира и пиесата. Тя е за това какво ще се случи с нас, ако останем в тялото си, но загубим чувството си за хумор. Това е много опасно нещо.  Думите на режисьора и драматург Николай Гундеров пред БТА са повод премиера на авторския му спектакъл „Клуб на пороците“ в Сатиричния театър. 

Това е пиеса за защита на човешката чувствителност, обобщава Гундеров. По думите му, тя, по някакъв начин, е инспирирана от живота на актьора Александър Валериев и от историите, които той преживява. „За мен е много важно – и това е квинтесенцията на представлението – че един пълен човек, с доста голяма физика, непрекъснато ни показва своята вътрешност, това, което е дълбоко скрито в него. Но по време на репетициите този актьор отслабна със 7-8 килограма и имаше опасност на премиерата да изглежда като манекен... Това, разбира се, е в кръга на шегата, но той е страшно отдаден и работата с него е удоволствие. Ролите, които играе, са изключително много – седем, осем, десет – не съм ги преброил. Но форматът на стендъп или на този театрален моноспектакъл изисква много бързи монтажни връзки, смени на различни герои и той го прави със завидна лекота. Въпреки че, може би, е около 100 килограма“, разказва Николай Гундеров.

Според Александър Валериев „Клуб на пороците“ е място, където всеки може да намери частица от себе си. „Аз мисля, че, като цяло, няма лоши хора. Има принудени и объркани хора. Човек се ражда изначално чист и добър. Оттам нататък времето, ситуацията, заобикалящата го среда, го принуждава да си сложи някаква маска, но ние не сме Господ, за да бъдем съдени. Можем да се възмущаваме, но, в крайна сметка, никога не можем да знаем дали човекът не е преживял нещо, което да е отключило това в него. Така че за мен точно лоши хора няма, а по-скоро има принудени да не бъдат добри“, казва актьорът. 

Николай Гундеров и Александър Валериев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Колко наложително е да се отвори „Клуб на пороците“, и то в Сатирата? Пороците винаги ли стават добродетели, когато попаднат в ръцете на добри хора? Има ли добри хора в кавички? Кой жанр преобладава в театъра на човешките отношения? Наистина ли съществува място без забранителна линия за удоволствията? Как режисьорът и драматург Николай Гундеров се срещна с актьора Александър Валериев?

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева