Борислав Крачанов: "Намерихме баланса и се надявам той да продължи да работи"
Старши треньорът на женския волейболен Марица (Пловдив) Борислав Крачанов определи изминалата година като успешна за клуба и за него в личен план, като изрази задоволството си от баланса, който е намерил между младостта и опита в отбора. Наставникът на шампионките даде интервю пред БТА, в което се върна към най-важните моменти през 2023 година и говори за работата си като селекционер на националния отбор за девойки до 19 години, който изведе до осмото място на Световното първенство в Унгария и Хърватия.
Крачанов, който през ноември записа първа победа в кариерата си като треньор в Шампионската лига, си пожела излизане от групата в надпреварата и продължаване в турнира за Купата на ЦЕВ, както и успешно представяне с националния отбор за девойки на предстоящото през 2024 година Европейско първенство.
Здравейте, г-н Крачанов. Благодаря, че приехте поканата ни за интервю. Поздравления за успешния финал на състезателната година, макар че тренировките продължават. Марица се класира за финала в турнира за Купата на България. Колко важни бяха тези последни два мача за годината и победите, които постигнахте?
Здравейте и добре дошли в нашия дом. С победите, които постигнахме, изпращаме една успешна година, един успешен сезон. Броят победи, които натрупахме, ще ни даде увереност за предстоящата нова година.
Споменахте, че изпращате успешна година. Каква е равносметката Ви за 2023 година?
Разделям годината на два аспекта. В личен план – успешна. На първо място, затвърдихме спечелването на титлата и Купата на България. Станах за първи път национален селекционер, макар и за девойки до 19 години, което е надграждане в личен план като старши треньор. Не на последно място, първа победа като старши треньор в Шампионска лига. На клубно ниво, също смятам, че годината беше успешна. Още повече, че трудът, който полагаме и проектът, който заложихме от моето идване тук, започна да се отплаща с първата победа в Шампионска лига. Така че наистина е една успешна година. Имаше доста положителни емоции, няма как и без нерви, но като теглим чертата, смятам, че има много положителни неща, които карат всички нас да се радваме.
Може би единственият негативен оттенък остави загубата от ЦСКА, която сложи край на серията от 145 поредни победи, започнала още през 2015 година. Това поражение повлия ли по някакъв начин на отбора, или пък може би се отрази положително от психологическа гледна точка?
Лошо е, че се случи при нас. Лошо е, че случи при тези момичета, но смея да твърдя, че краят на серията ни дойде повече положително, защото тези състезателки са допринесли за този брой победи, но не са самият фактор, без да ги омаловажавам. Това бе нещо, което трябваше да носим като тежест и в един момент на тях им идваше като товар, заради който започнахме да зацикляме и да изпитваме затруднения. Макар да допуснахме тази загуба, ни повлия по-положително, защото на тях им падна това бреме. Видяха, че няма страшно. Пред нас се отваря нова страница, в която това вече са нашите имена, които трябва да градим. Резултатът дойде преди месец, побеждавайки в Шампионската лига.
Нека поговорим точно за този мач - победата срещу унгарския Вашаш в Шампионската лига, която беше и първа за Вас като треньор в най-престижния европейски клубен волейболен турнир при жените. Колко ценен бе този успех лично за Вас и за отбора и какво даде на състезателките?
На първо място, според нас, тази победа даде една увереност в тях. Визирам труда, който те полагат, защото те се стараят много, работят здраво всеки един ден, без значение какъв тип тренировка имаме. И когато те побеждават, винаги идва една подсъзнателна мисъл – „добре, аз работя, но какво не достига, за да постигна този резултат“. Вече когато този труд се отплати, със сигурност на тях им повлия доста положително и видяха, че усилията, които са положили, се отплати, макар и по-късно от това, което всеки е очаквал.
Самата победа също не дойде лесно и имаше много обрати в резултата. Марица можеше да затвори мача, след като водеше с 2:1 гейма, но допусна изравняване и все пак съумя да спечели. Това сякаш показва израстване и в психологически аспект?
Получи се наистина един зрелищен мач. Предполагам, така е изглеждало и по телевизията, защото за нас, които участвахме, беше много емоционален и горещ двубой. Това, което споменахте, е на база на това, че ние успяваме да го работим. В трудните моменти да сме готови да се борим и да успяваме вече като колектив да се измъкваме, а не да разчитаме, че нашият противник ще допусне грешка. След като водихме с 2:1, искахме да затворим мача, но може би там малко състезателките прегоряха от мисълта колко близо са до чиста победа. Поздравленията после са за тях, че успяха да се съберат. Преди тайбрека си казахме, каквото трябваше и те влязоха в него сякаш мачът сега започваше за нас и съответно дойде и победата.
Работата обаче сякаш е свършена наполовина, защото предстои и мач с Вашаш в Пловдив, от чийто изход ще зависи продължаването на Марица в турнира за Купата на ЦЕВ. Какво очаквате от този двубой в началото на годината и какво трябва да направите, за да свалите напрежението от състезателките, за да може домакинският фактор да не се обърне срещу тях?
Бих казал, че работата не е свършена. Идва по-трудното. Отборът на Вашаш вече няма какво да губи. Те ще дойдат с една единствена мисъл – да се опитат да ни победят чисто, за да могат те да вземат нашето място. Както споменахте, вкъщи винаги публиката колкото помага, толкова може и да ни притесни. Въпросът е ние да успеем да се подготвим в тези 15-20 дни, които имаме до мача, за да може да сме готови. Има неща, които със сигурност трябва да подобрим и неща, от които ако там се бяхме възползвали по-добре, разликата щеше да е по-категорична. Едно е сигурно – трябва да сме готови за здрава битка. За да се подготвим, главите трябва да са максимално изчистени и да мислим за всяка една точка, която предстои и как следващата ще ни става по-важна. Просто трябва да сме фокусирани, за да може всичко това да го направим по най-добрия начин.
Как ще се отрази обаче паузата от 3-4 седмици без официални мачове?
От една страна, това ще е добре, защото чисто емоционално ще излезем малко от фокуса и ще успеем да изчистим главите. От друга страна обаче още от миналата седмица работим за уреждането на контроли, които да ни бъдат полезни. Ще е хубаво, ако могат да се случат в края на годината и в началото на новата година, аз да успеем да запазим игровия ритъм и да бъде максимално подготвени и тази пауза да не оказва влияние.
Обърнахме внимание на израстването на отбора през последната година, но колко важно бе привличането през лятото на няколко опитни състезателки, които да донесат необходимото спокойствие във важните моменти?
Това, че успяхме да спечелим опитни състезателки, дава едно спокойствие на момичетата. Върнахме си и Жана Тодорова, която е печелила мачове в Шампионската лига. С опита, който има, помага много на останалите. Освен това, опитът, който момичетата натрупаха цяло лято в националните гарнитури, също се отразява. Те стоят по-различно в игровите ситуации, защото имаха нелеко лято с националния отбор. Изиграха трудни мачове, доста пъти бяха притиснати до стената. Така че успяхме да създадем една сплав между младост и опит. Момичетата на пръв поглед са млади, но пък вече имат доста мачове зад гърба си. Неслучайно някои от тях дебютираха и в женския национален отбор на България. За момента се намерили баланса и се надявам той да продължава да работи.
Бих искал да поговорим и за работата Ви с националния отбор за девойки до 19 години. Какво бе това ново предизвикателство за Вас?
Това бе един безценен опит, защото се сблъсках с най-различни стилове волейбол, които иначе няма как да видиш, ако не си начело на национален отбор. Това бе може би и една добра оценка на нашата работа като щаб - как ние се движим с нашите момичета, които са на тази възраст и дали те са по-напреднали, или изостават от своите връстници и ако изостават – в какви аспекти. Беше едно интересно лято, изпълнено с доста емоции. За съжаление, изпуснахме влизането в топ 4 на Световното първенство, както ни се искаше на всички, но за да попаднеш сред най-добрите 4 отбора, трябва да свикнеш да побеждаваш в такива мачове, а много от състезателките бяха за първи път на такъв голям форум.
Какво беше в основата на това да постигнат подобен резултат?
Здравата работа, която направиха в подготовката, както и мотивацията да постигнат резултат. Както споменахме, те не са вече толкова малки и само правят оценка на това какво могат и до къде смятат, че могат да им стигнат силите. Със сигурност и те искаха да постигнат по-добър резултат. Когато се събрахме, ние като щаб си казахме нашите условия и попитахме и тях какво искат да постигнат. Те заявиха, че искат в топ 4 и те наистина не се предадоха, което е отлично. По всяко едно време те се бореха и си личеше колко много го искаха. Просто не се получи. Явно е трябвало така да стане.
Какви са целите Ви като национален селекционер за 2024 година?
Гледам първо да си свърша клубната работа, защото благодарение на клуба, аз съм национален селекционер. Целта ми е да свърша максимално добре работата си в клуба, за да мога после да се фокусирам изцяло върху националния отбор. Не искам да ги деля кое ми е по-важно. В момента със сигурност клубът ми е на първо място, но това не означава, че ние с моя щаб не следим момичетата как се развиват, за да знаем, когато свърши първенството, да знаем кои са най-готови. Така ще можем, събирайки се на лагера, ние да си поставим някаква цел, която да гоним и да видим дали наистина е реална. На фона на това, че се очертава да бъдем домакини на Европейското първенство, ще се опитаме да постигнем, колкото се може по-голям резултат. Но това е много глобално, защото има държави като Нидерландия и Франция, които през миналото лято не са участвали никъде и не знаем на какво ниво са. Има доста въпросително, но няма да се предадем. Ще се борим здраво, за да постигнем това, което ни се полага. Колко ни се полага? Всеки иска най-доброто. Всеки иска златото, но пътят към него е труден и ще трябва да работим много, за да стигнем до него. Пожелавам си да се случи, но не искам да хвърлям излишни обещания, които не знаем дали ще успеем да осъществим. Нека сега – преди празниците – да си пожелаем едно такова чудо. Да си пожелаем с клуба да победим Вашаш и да продължим в турнира за Купата на ЦЕВ и там да имаме още повече радостни емоции. Това си пожелавам за Коледа.