БТА подписа договор за партньорство с Асоциация "Българска книга"; юбилейното издание на Панаира на книгата ще е под мотото „Създаваме история“

Договор за партньорство между Българската телеграфна агенция (БТА) и Асоциация "Българска книга" (АБК) бе сключен днес в Националния пресклуб на БТА. Документът бе подписан от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и Десислава Алексиева, председател на Управителния съвет на АБК.

„БТА ще има национален пресклуб на Панаирите на книгата. Това ще бъде преместваем национален пресклуб и първият такъв. Ние имаме пресклубове във всички областни градове без Монтана и в четири големи български града, които не са области“, каза Кирил Вълчев. Той допълни, че Българската телеграфна агенция има национални пресклубове и в няколко точки извън страната - в Северна Македония, Румъния, Турция, както и в региони с български общности - Босилеград (Сърбия), Тараклия (Молдова) и в Одеса (Украйна). Предстои да бъдат открити два нови – в Белград, Сърбия и в Атина, Гърция. Имаме национален пресклуб и на българския изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, отбеляза Вълчев.

„Това ще бъде първият национален пресклуб, за който няма да може да се каже къде е, защото той ще се мести в зависимост от това къде е Панаирът на книгата. Това кореспондира с идеята за четенето, защото ти позволява да се преместваш от едно на друго място“, каза генералният директор на БТА.

Ние ще отразяваме всички представяния на книги, ще отразяваме съпътстващия детски литературен фестивал за деца и младежи. Не само с една информация в началото и една в края. Ще отразяваме всички събития на всеки от панаирите, организирани от АБК. Идеята е да публикуваме такива информации не само по време на самия панаир, а всяка седмица поне по един материал, свързан с дейности, събития на асоциацията. БТА ще даде логото си като партньор на асоциацията, обясни Вълчев.

Десислава Алексиева отбеляза, че това партньорство е стратегическо за АБК. Тя подчерта, че БТА е надежден източник на информация и прави така, че средата в България да се променя. Медийната грамотност не е само да можем да четем и да пишем, това е да можем да разбираме медийни текстове.

„Ние подписваме договора с БТА като колоса и ,бих казала, стълба на медийната грамотност в България на една грамотна, компетентна журналистика“, каза Алексиева.

„Създаваме история“ е мотото на Панаира на книгата тази година. Празнуваме 50 години от създаването на този литературен празник, който ще се проведе от 5 до 10 декември в Националния дворец на културата (НДК), каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Петя Господинова, зам.-председател на управителния съвет на Асоциация "Българска книга" (АБК).

„Тази година сме особено горди да ви го представим като един от най-големите панаири на книгата с над 170 издателства, разположени на изложбена площ от над 1500 кв м. от първия до четвъртия етаж на НДК. Ще бъдат представени над 100 хиляди заглавия. Ще ни гостуват 16 водещи имена от съвременната скандинавска и световна литература, които ще се срещнат със своите български читатели“, каза Петя Господинова. 

Официалното откриване на Панаира на книгата ще бъде на 5 декември. Тогава ще бъдат връчени и наградите „Златен лъв“ в две категории - за най-значим обществен проект и за най-значим издателски проект.

Десислава Алексиева обясни, че Панаирът на книгата е не просто едно място, на което са събрани книги и хора, които са свързани с книгите и четенето. „Това е част от кауза „Грамотност“, за която АБК работи десетилетия наред. Тази кауза е важна, защото при нарастващите проблеми с неграмотността е важно да има събития, които доказано обръщат негативните тенденции в четенето“, каза още тя. На 7 декември ще има кръгла маса по въпросите на четенето, защото това е изключително наболяла тема, обясни Алексиева. „Всеки от нас е рицар на книгата“, каза тя. 

В рамките на панаира ще се проведе и единадесетото издание на Софийски международен литературен фестивал. Проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала, обяви, че екипът се опитва да кани все повече звезди – някои от най-нашумелите световни писатели. „Това става трудно, ние сме малък пазар. Първият въпрос, който агентите поставят, е какъв тираж издават у нас и колко книги може да се продадат“, каза тя. Проф. Личева допълни, че въпреки това доста големи писатели са откликнали на поканата им. "Тази година едно от ключовите имена, които ще видим, е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. Но тя е авторка, която продава огромни тиражи, много е популярна, обясни програмният директор на единадесетия Софийски международен литературен фестивал. „Ще има и нова книга, непосредствено преди нейното идване“, анонсира проф. Личева. 

В България ще дойдат също Дача Мараини (писателка, спътничка на Алберто Моравия) и Стефан Хертманс (драматург и романист, привличащ световния интерес). „Освен писатели традиционно каним и големи имена от хуманитаристиката. Тази година едно от ключовите присъствия ще бъде на Франко Морети. Това е може би един от най-големите живи изследователи на световната литература, човек, който има изследвания, които всеки уважаващ себе си световен критик цитира. Така че присъствието му ще бъде наистина събитие за българската публика“, каза проф. Личева.

Фестивалът спазва традицията да има фокус - тази година е със скандинавски автори. Проф. Личева отбеляза, че ще дойдат много известни имена, но спомена само това на Ия Йенберг – шведска писателка, преведена на български с един неин роман. Ще има и две писателки, които са по-масови -  Нарине Абгарян и Дефне Суман, каза още тя. 

Опитваме се да превърнем българското участие във фестивала да бъде ексклузивно. Да каним писатели, които са издали важни книги в настоящата година, обясни Личева. Акцентираме върху значими присъствия. Тази година такова ще е участието на Теодора Димова, каза още проф. Амелия Личева. 

Теодора Димова обяви, че на фестивала ще представи романа си „Не ви познавам“. Той е продължение на „Поразените“, занимаващ се с десетосептемврийския преврат от 1944 г., припомни Димова. В сюжета на новата книга злото застига една съвременна жена, която е роднина на героите от „Поразените“ - след толкова много години, по най-неочакван начин, обясни Димова.

Текст - Ваня Сухарова

Оператор - Красимир Михайлов